TTIP и „езикът на омразата“
Понятието език на омразата в родната действителност обикновено се отнася до различни националистически прояви, които в общия случай имат някакъв първичен или откровено просташки характер. През последните години обаче се наблюдава и възраждането на един много по-рафиниран и обигран „език на омразата“, който води откровено идеологическа война срещу капитализма и въобще свободата. Към момента няма тема в страната, която така ясно да откроява фронтовата линия на този език от т. нар. споразумение TTIP, т.е. преговорите между ЕС и САЩ за премахване на пречките пред търговията и инвестициите. Темата може и да звучи малко далечна на фона на всички „драми“ в страната, но кампанията анти-TTIP е просто зашеметяваща – от „битката на големите корпорации и обикновения човек“ до „новото робство“.
Някъде в основата на кампанията срещу търговското споразумение стои напълно произволното твърдение, че свободната търговия винаги е в ущърб на по-слабо развитите икономики. Това схващане е класически мит и противоречи на всякакво трезво разбиране за икономиката. Всъщност, ако това твърдение беше вярно, то България трябваше всячески да избяга от членството в ЕС, тъй като то е точно това – паднаха всякакви бариери между една малка и по-слабо развита страна, и по-голямата част от Европа. Хората обаче искаха това да се случи, а икономиката ни спечели – основният ни търговски партньор, що се касае до родния износ в момента, е не друг, а конкурентната и богата Германия. Толкова за мита, че отварянето на пазарите е в наш ущърб, точно обратното.
Макар пропагандната кампания на теория да е срещу свободната търговия, фокусът ѝ попада в някои конкретни теми, които са силно провокативни и конспиративни. От една страна се насажда страхът, че TTIP всъщност е фасада за да се промотира ГМО и шистов газ в България. От друга страна се атакува т. нар. „инвестиционна защита“ като някакъв механизъм, който ще даде власт на корпорациите да налагат своите интереси над правителствата, едва ли не убивайки демокрацията. Това на практика е пропагандната кампания на левите интелектуалци и радикалните зелени – TTIP ще доведе до ГМО, фракинг и власт на корпорациите.
Темите за ГМО и шистов газ са интересни, тъй като и двете успяха да провокират негативни обществени настроения в последните години и резултираха в конкретни политически действия – забрани, мораториуми и т.н. Към момента и двата въпроса са от компетенцията на националните институции и по всичко личи, че това ще остане така дори при приемане на TTIP. Ако искаме да няма фракинг и да не се отглежда ГМО в страната, TTIP няма как да ни задължи в обратната посока. Това, разбира се, не отменя дебатите по тези теми в страната, които най-вероятно ще стават все по-трудни – да забраняваш е лесно, но да обясниш какви са точно ползите и разходите от едно или друго решение е съвсем друго.
Гвоздеят на кампанията анти-TTIP обаче безспорно е т. нар. инвестиционна защита или властването на корпорациите по света. Тук вече говорим не просто за подвеждащи аргументи, а за откровени глупости. Най-просто казано, въпросната инвестиционна защита ще бъде механизъм, който се опитва да направи така, че политиците и администрацията да не злоупотребяват с определени компании, защото така им е угодно към даден момент. Например да не кажат „тези са изедници, дай да ги национализираме“, „тези не са ни удобни или не ни плащат под масата, няма да им дадем някое разрешително дори и да са минали всички процедури“, „в тази обществена поръчка искаме да спечелят наши приятели, дай да ограничим всички останали от участване“ и т.н. За това става дума – за правила, които до голяма степен така или иначе ги има в ЕС и които ние често потъпкваме. Този механизъм не иззема никаква власт, а просто казва – вие решавате какви да са правилата, но поне ги спазвайте и нека са за всички.
Един от абсурдните примери за неразбирането на този механизъм е, че ако той бъде приет, то вече няма да можем дори да увеличаваме минималната работна заплата, тъй като инвеститорът е инвестирал при един условия и това е промяна, за която той може да ни съди. Това е тотално невярно – минималната заплата и въобще трудовите норми са си национални политики, въпросът е правилата да не са дискриминационни, тоест да ограничим клиентелизма, който властва в страната. Не трябва да забравяме и нещо друго – TTIP не е специално за България, а за всички в ЕС, тоест за да се случи това споразумение, то трябва да бъде подкрепено от всички, в т.ч. от най-социалните страни в Европа.
Дали TTIP в крайна сметка ще се случи и каква форма точно ще придобие никой не знае, но анти-TTIP кампанията в страната е наистина поучителна. Прегръдката между левите интелектуалци и радикалните зелени е очевидна, а аргументите им са силно манипулативни. Зад правилния словоред и красивите им думи обаче прозира „езикът на омразата“ и чисто комунистическата идеология срещу свободата по принцип. Имаше и малък протест срещу TTIP в столицата, в края на който бе запалено знамето на ЕС. В други градове пък се появиха плакати, които откровено влизат в риториката на националистите от последните години. Въобще интересна кампания, която по-скоро използва споразумението, за да води идеологическа война.
