Трябва ли да бъдат увеличени студентските такси?

Защо представители на студентските съвети от най-големите университети в България заплашиха с протест? От проекта за бюджет за 2012 г. на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) става ясно, че се готви увеличение на таксите за обучение във висшите учебни заведения.

Какво означава това? До този момент таксите, които се плащат от студентите се формират на следния принцип: Министерският съвет определя диференцирани нормативи по професионални направления за издръжка на един студент[1], най-малко една втора от съответния норматив се покрива от субсидия, като останалата част се покрива от такса, плащана от студента[2]. Предложеното изменение предвижда увеличаване на студентските такси от една втора на две трети от норматива. Основният аргумент на министър Игнатов е, че има права зависимост между размера на таксата, която един студент плаща, и отговорното му отношение към образователния процес. Освен това на университетите  ще се даде възможност да прилагат диференциран подход при определяне размера на таксите, като предвид ще се взема успехът на студента, тоест, отличниците могат да бъдат освободени от задължението да плащат такса.

Увеличаването на размера на таксите би трябвало да доведе до повишаване на качеството на образование. Приема се, че както студентите, така и преподавателите, ще започнат да се отнасят по-отговорно към това, което вършат в университета – студентите, защото ще дават повече пари, а преподавателите, защото ще се чувстват „длъжни” да повишат нивото на преподаване.

Коментар

Факт е, че сигурната държавна субсидия за държавните университети, която е обвързана с изчислената издръжка на студент и се дава според броя студенти, е една от основните причини за лошото и непрекъснато влошаващо се качество на висшето образование в България. Стъпките към нейното намаление до пълното й премахване и съответно плащането на цената на образованието от самите учащи се е доказал се начин за подобряване на образователния продукт извън България. Решението за намалението на държавната субсидия трябва обаче да бъде обвързано и с увеличаване на автономията на висшите училища. Т.е. те трябва да са свободни да определят таксите, като последните напълно се отвържат от такива понятия като издръжка на студента, диференцирани нормативи и всякакви други административно определяни числа, които нямат нищо общо с търсенето и предлагането на образователния продукт. Висшето образование е стока/услуга като всяка друга и цената му трябва да се определя според търсенето (т.е. субективната й полезност) и според предлагането (т.е. конкуренцията между самите висши училища както в България, така и извън страната).

Самите студенти би следвало да търсят сами начини за финансиране на своето образование – било чрез студентски кредити (факт е, че обемът отпуснати такива кредити расте бързо), било чрез различни стипендии, било чрез собствено финансиране или помощ от близки.

В момента, в който университетите бъдат оставени на „произвола“ на пазара, т.е. цялата държавна субсидия се премахне и те са свободни да определят таксите и други важни параметри на образователната услуга, тогава ще се разбере кои са най-ефективните университети, т.е. кои предлагат най-качествено образование срещу най-ниска цена. А дотогава само ще си играем на опити за промяна на статуквото, протести и в крайна сметка все по-неконкурентен образователен продукт.

*Анна Цветкова е стажант в ИПИ 

[1] Чл. 91, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование

[2] Чл. 95, ал. 3 от Закона за висшето образование