Трудовият пазар – продължение

След като миналата седмица бяха оповестени данни за заетостта и безработицата през 2005 г., които показаха не съвсем благоприятно развитие, през тази от Министерството на труда и социалната политика бяха направени някои предложения и решения, които вероятно дори ще влошат ситуацията. Според публично достъпната информация в министерството се обсъждат варианти класовете за прослужено време да бъдат отменени най-рано през 2007 г., а минималната месечна работна заплата да бъде повишена до 200 или дори 220 лв.

Един от основните проблеми на българския трудов пазар е недостатъчната му гъвкавост по отношение на мобилността на работната сила. Съществуват значителни пречки при назначаването на нов работник или служител. Една такава пречка, както пред работодателя, така и пред работника, е наличието на регламентирана по закон добавка към основната заплата за прослужено време. Тази регулация е насочена към осигуряване на по-висок доход от труд на хората, които имат по-голям трудов стаж. Тя има за цел едно плавно нарастване на възнаграждението всяка година, като същевременно не е обвързана с други фактори, като повече умения и по-висока производителност.

Например – работник с 30 години стаж, който произвежда същата като количество и качество продукция като работник с 10 години стаж, ще трябва да получава по-висока заплата с поне 10%, но е възможно и с 20 или 30% в зависимост от съответната категория труд, в която попадат двамата. При такава ситуация естествено работодателят би предпочел да избере по-евтината алтернатива за себе си – тоест да наеме по-младия работник. Това означава обаче, че по-възрастният, който би трябвало да бъде привилегирован от тази регулация, на практика е ощетен от нея, тъй като остава безработен. Тоест при стриктното спазване на нормативната уредба се поражда невъзможност за хората с по-продължителен стаж да се трудят, тъй като разходите за труд на евентуалните им работодатели биха били по-високи.Безработицата сред по-възрастните хора е значително над средната и една от най-важните причини за нея е задължителният клас за прослужено време. Това поражда и намаляване на желанието на тези хора да си търсят работа и води до увеличаване на броя им отнесен в групата на “обезкуражените” лица. Според данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2005 г. около 465.8 хил. души са “обезкуражени” поради напреднала възраст, а броят на продължително безработните е 197.9 хил., като съществен дял от тях са именно хората с по-голям трудов стаж По-ниската заетост сред по-възрастните хора поражда и друг проблем – те имат трудов стаж, но той не е достатъчен за достигане необходимия брой точки за пенсиониране, а пенсията след продължителна безработица съответно е по-ниска. Следователно тази регулация ги обрича на продължителна бедност, макар че намеренията при приемането са били съвсем различни.Тук трябва да уточним нещо, което се възприема неправилно в обществото. Премахването на класовете за продължителен стаж не означава, че възнагражденията в цялата икономика ще бъдат автоматично понижени, а според информация от министерството добавките за стаж са около 1 млрд. лв. годишно. Общите заплати би трябвало да се запазят при сегашния си размер, като нарасне размерът на основната заплата. Тоест промяната ще бъде в структурата на заплатата, а не в размера и.Вероятно някои работодатели ще се опитат да намалят заплатите при отмяна на това изискване, но въпросът е какво им пречи да го направят и в момента. Самата промяна в регулацията може да е само повод, но важната причина би била друга. Ако работодателят може единствено по свое желание да намали заплатата, това означава, че работниците му и в момента са готови да предлагат своя труд на по-ниска цена, и той се възползва от това. Това, което е по-вероятно да се случи след промяната, е да нарасне както търсенето, така и предлагането на труд, но това едва ли ще понижи заплатите.Втората регулация, която беше коментирана в министерството, е минималната работна заплата. Тук отново нещо, което изглежда на пръв поглед изцяло положително, се оказва, че поражда многобройни негативни ефекти. Минималната работна заплата (МРЗ) трябва да определя най-ниското легално заплащане на труда в страната. От началото на 2006 г. е 160 лв., но се обсъждат варианти за значително повишение от 2007 г., като МРЗ може да достигне 200 или 220 лв. Следователно повишението може да бъде от 25 до 37.5%. Това означава, че хората, които получават минималната заплата, ще реализират съществено нарастване на доходите си и е логично да са доволни от това.По-високата МЗР обаче, означава и по-високи разходи за труд за работодателя. Минимална заплата от 160 лв. отговаря на разход (работна заплата и осигуровка) от около 198 лв., а такава от 200 лв. – около 248 лв. Тоест доход от 248 лв. е абсолютният минимум, който трябва да произвежда един работник. Заедно с това съществуват и други разходи, свързани с производството на стоки и услуги така, че минимумът може да се приеме, че е поне 300 лв. Следователно работодателят би наел даден работник само ако му се изработват поне 300 лв. В противен случай наемането няма да бъде изгодно и няма да бъде извършено.Какво се случва с хората, които не могат да изработят такъв доход? Вместо да нарасне заплатата им, те ще бъдат уволнени. Това се отнася точно за хората с най-ниска производителност, които една такава мярка би трябвало да защитава. Грижата на държавата в този, както и в много други случаи, се оказва не само излишна, но и вредна.Наличието на минимална работна заплата вреди и на хората без опит и с ниска квалификация, като им пречи да бъдат наети и да подобрят уменията си. Това е една от причините за високия дял на хората без опит – 23% от безработните лица.Друга негативна последица от подобно решение е повишаването на таксата за посещение при личен лекар и за престой в болници, които са съответно 1% и 2% от МРЗ. По този начин, освен нископроизводителните хора, ще пострадат и болните, които ще трябва да плащат повече за лечението си.Всички посочени аргументи показват, предложенията за промяна в регулациите както на трудовия пазар, така и по отношение на останалите сектори в икономиката, трябва внимателно да бъдат анализирани и обсъждани. Институтът за пазарна икономика не веднъж е призовавал задължително да се прави анализ на ползите, но и на разходите от приемането на проектите за закони, наредби, публични инвестиции. Тук трябва да се оценяват не само ефектите върху консолидирания държавен бюджет, но и върху бизнеса и гражданите на страната. Трябва да се следва принципът, че, когато общите разходи надвишават ползите, тогава съответната регулация не трябва да се приема. Нещо повече, необходимо е такъв анализ да се направи и за вече действащите закони и наредби и да се пристъпи към тяхната промяна с цел намаляване разходите за съобразяване с тях. По този начин ще намалят пречките пред нормалното функциониране на трудовия и на останалите пазари, което е съществена предпоставка за ефективност и по-високи доходи в икономиката.