Три идеи за намаляване на данъците

Автор: Петър Ганев / 23.02.2018
2 гласа, средно: 5.0 от 5

Наскоро коментирахме някои идеи за „по-справедливи данъци” (виж тук), които по наше мнение биха довели до сериозна промяна на общата рамка на данъчната система у нас и на практика разглобяване на 10-те процента плосък данък върху доходите и печалбите в страната. Общата посока на тези предложения (виж тук), както и това, което се четеше в икономическите програми на почти всички политически партии (виж тук), ясно показва, че вече се формира сравнително широк консенсус около тезата, че в момента в България има фискално пространство за намаление на данъчната тежест.

След пълни десет бюджетни години (2009-2018) без намаление на данъци – с едно малко изключение при осигуровките, което бързо беше „поправено”, и две поредни години (2016 и 2017 г.) на изненадващо (спрямо прогнозата) високи приходи и бюджетни излишъци, нормално беше и у нас да се завърне темата за по-ниските данъци. Още повече, че през последните години има стъпки за покачване на преките данъци – конкретно при осигуровките за пенсия през 2017 и 2018 г., но също така и за различни местни данъци и такси, което неизбежно събужда обществена енергия в посока по-ниско облагане. Интересът към специализирания сайт на ИПИ – kolkodavam.bg, също говори в тази посока.

Идеите за по-ниски данъци могат да бъдат в най-различни посоки и всяка една води със себе си сложен дебат – било за пенсионното дело и здравната каса, диференцираното или просто по-ниско ДДС, местните данъци и такси. Тук обаче ще предложим три конкретни данъчни промени, които са напълно едновременно постижими от гледна точка на цена за бюджета и не просто ще намалят прякото данъчно бреме, но и на практика ще заздравят и допълнително опростят системата на плосък данък в България. Трите идеи са премахване на облагането върху дивидентите, свиване на данъка върху ЕТ от 15 на 10% и отпадане на данък „лихва”.

Премахване на облагането върху дивидентите

През годините е имало различни идеи за развитие в корпоративното облагане или облагането на печалбите. Още преди големите промени от 2007-2008 г. имаше идеи дори за премахване на данък печалба изцяло. В този вариант най-вероятно би имало облагане единствено на изплатените дивиденти, тоест при разпределението на печалбата. Ако приемем, че тази идея е по-малко популярна у нас, то алтернативата, която е по-позната и е била предлагана много пъти през годините, е данък печалба да остане (на 10%), но да отпадне облагането на дивидентите (ставката е 5% сега).

Към момента приходи от облагането на дивидентите идват по две линии. Едната е приходите от дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни юридически лица – тези приходи са в рамките на 65 млн. лв. (за 2016 г.), но в справката на финансовото министерство влиза и облагането на доходите на чуждестранните юридически лица. Най-вероятно по-голямата част от тези приходи е именно от доходите на чуждестранните юридически лица (чл. 195 от ЗКПО), а не от доходите от дивиденти на чуждестранни и местни юридически лица (чл. 194 от ЗКПО). По тази линия пропуснатите приходи за бюджета най-вероятно биха били под 20 млн. лв.

Другата линия на приходи за бюджета е облагането на дивидентите и ликвидационните дялове на местните и чуждестранни физически лица. Тук приходите за 2017 г. са 332 млн. лв., като те включват окончателен данък на местните и чуждестранните физически лица (чл. 37 и 38 от ЗДДФЛ) и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на физически лица. Само преди година тези приходи са били около 200 млн. лв. (2016 г.), като причина за големия ръст (+130 млн. лв.) е предприета от НАП контролна кампания спрямо търговски дружества и нестопански организации, посочили в годишните финансови отчети за 2016 г. касови наличности в значителен размер. При установена липса на касова наличност и/или липса на документална обоснованост за разходване на паричните средства на каса, компаниите са подавали коригираща годишна данъчна декларация, свързана с пропуснато деклариране на скрито разпределение на печалбата, което се третира като дивидент и за него се дължи данък при източника в размер на 5 % върху сумите. Според НАП (виж тук) в резултат на кампанията официално 3 млрд. лв. вече не са налични в касите на кампаниите.

Кампанията на НАП е изчистила доста въпроси около касовите наличности на компаниите и е събрала голяма част от това, което подлежи на събиране от т. нар. скрито разпределение на печалби. Това също означава, че моментът за премахване на данък дивидент е подходящ. Общо пропуснатите приходи най-вероятно биха били в рамките на 200 млн. лв. на година. Необлагането на дивидентите няма да е новост в рамките на ЕС, но ще нареди България към най-привлекателните примери в ЕС. Такъв пример е Естония, която заема първо място в класацията Международен индекс на данъчната конкурентоспособност (виж тук). Естония е на първо място в корпоративното облагане, именно защото на хартия дивидентите не се облагат – плаща се само корпоративен данък от страна на компанията, при това само за разпределената печалба. Дивидентите не се облагат и в Латвия, която се нарежда на второ място по корпоративно облагане във въпросния международен индекс.

Данък върху ЕТ от 15 на 10%

По-пространственото спиране на облагането на дивидентите беше нужно, тъй като промяната по отношение облагането на ЕТ извира именно от него. В момента едноличните търговци се облагат със ставка то 15%, което един вид е съставена от класическата ставка от 10% върху печалбата и 5% върху разпределените дивиденти. Отпадането на данък дивидент би следвало да означава и автоматично свиване на данъка върху ЕТ от 15 на 10%.

Приходите от облагането върху едноличните търговци се отчитат от финансовото министерство в графата приходи от облагане на доходи от извънтрудови правоотношения – тук са свободните професии, гражданските договори и едноличните търговци. Общо тези приходи за 2017 г. са 317 млн. лв., като от Доклада за касовото изпълнение на КФП за полугодието на 2017 г. знаем, че 1/3 от тези приходи се формират от ЕТ. С други думи, приходите от облагането на ЕТ са в рамките на 106 млн. лв. и съответно свиване на облагането от 15 на 10% би струвало на бюджета около 35 млн. лв. Последното е абсолютно постижимо за бюджета.

Отпадане на данък „лихва”

Макар данък „лихва” да не е директно обвързан с горните два данъка, облагането върху доходите от лихви е също един от малкото случаи на отклонение от общата данъчна ставка върху доходите от 10%. Данък лихва към момента е 8% и носи приходи в рамките на 21 млн. лв. през 2017 г., като приходите спадат от 35 млн. лв. година по-рано. Разбира се, ниските лихвени равнища оказват своето влияние върху приходите от този данък.

През последните години приходите от облагането на лихвите не просто вървят надолу, но и сериозно се разминават с очакванията – изпълнението им е около 70% и през 2017 и през 2016 г. Ниските приходи и неефективността на това облагане бяха в голяма степен очаквани и са аргумент за неговото премахване – данъкът беше въведен през 2013 г. и до момента по никакъв начин не защитил съществуването си. Самото администриране на данъка, който в много случаи е нещо от сорта на 1 стотинка, също не трябва да се пропуска. Между другото, в споменатите Естония и Латвия, доходите от лихви също не се облагат.

Общата рамка на направените три предложения би струвала на бюджета около 250-260 млн. лв., което е постижимо на фона на фискалните резултати от последните две години. С тези промени ще се опрости допълнително данъчната система (отпадат два данъка), ще се утвърди единната плоска ставка от 10% на прякото облагане – отпадат две от различните ставки и се приравняват едноличните търговци към общата 10-процентна ставка, а България официално  се позиционира на равни начала с най-конкурентоспособните данъчни системи в ЕС.