Тенденции и развитие на пазара на труда през третото тримесечие

В понеделник Националният статистически институт публикува данните от наблюдението на работната сила през третото тримесечие. Изследването очертава няколко тенденции. Негативните ефекти на кризата се усещат силно на пазара на труда, като броят на заетите е 3 104,2 хил. и намалява спрямо същия период на предходната година със 175,8 хил. (5,6%). В същото време безработните се увеличават с 92,1 хил. души на годишна база, но намаляват с 15,6 хил. души спрямо второто тримесечие основно заради сезонната заетост, която е най-осезаема през лятото. Както се очакваше, обаче след сезона безработицата отново започна да расте, като най-вероятно ще достигне своя пик в края на годината и да започне да намалява плавно през новата 2011 година.

Заети и безработни лица (хиляди)

Източник: НСИ

Един от най-сериозните проблеми на пазара на труда е рязкото увеличаване на обезкуражените лица – през третото тримесечие те са 4,5% (155,9 хил. души) от работната сила, а преди 12 месеца са били 2,8%. Най-голяма част от безработните и обезкуражените са младите хора до 25-годишна възраст и възрастните над 55-годишна възраст, особено нискоквалифицираните и без образование. Това също е ефект от реакцията на бизнеса при намаляващата икономическа активност. Работодателите са притиснати да съкращават и предпочитат да запазят по-квалифицираните си служители.

Интересно наблюдение, което се забелязва в данните на НСИ е, че отчетеното намаляване на броя на заетите не отговаря на увеличаването на безработните лица. Основната причина за това своебразно изчезване на хора от пазара на труда най-вероятно е преминаването на работниците в сивия сектор. Изправени пред дилемата да останат безработни или да преминат в сивия сектор, доста служители биха предпочели да спестят на работодателите си разходи за осигуряване, като по този начин самите те също не плащат своята част от данъците и осигуровките. Друга, коментирана в общественото пространство причина, е в нежеланието на хората с по-добри професии да фигурират като безработни. Те се отказват доброволно от полагащите им се по закон обезщетения, но спестяват клеймото „безработен” пред потенциалните си бъдещи работодатели. Не е възможно да бъде измерена с пълна точност числеността на двете групи, но е важно да се отбележи, че намаляването на икономически активното население спрямо 12 месеца по-рано е с над 80 хиляди, а спрямо пиковите нива от 2008 г. – с над 170 хиляди.

Какво трябва да се направи за постигането на по-голяма заетост и откриване на нови работни места:

• Намаляване на облагането на труда – за да се намали тежестта върху труда и повече работодатели да изберат да задържат служителите си по време на криза. Това е и задължително условие за намаляването на дела на сивата икономика.
• Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове – основната част от безработните се състои от нискоквалифицирани хора, които малко работодатели биха наели, ако не произвеждат повече от административно наложените минимуми. От друга страна, самите работници биха предпочели да получават заплата под минималната, отколкото да останат безработни, когато работодателите има затруднени в кризата.
• Облекчаване на процедурите по наемане и освобождаване на работници. Тук също най-засегнати за младежите, защото работодателите не биха ги наели хора без опит и квалификация, ако знаят, че разходите по освобождаването им са твърде високи.

* Стажант в ИПИ.