Създаването на държавна експортна банка – трябва ли да се направи?
През седмицата се проведе Шестата кръгла маса на бизнеса с българското правителство, организирана от престижното световно издание "The Economist". По време на дискусиите беше предложена идеята за създаване на нова държавна банка, чрез която да се провежда по-активна и фокусирана политика за поощряване на българския износ. Основанията за подобно предложение са, че износът и вносът трябва да се балансират.
Изглежда, че ревизията в данните от платежния баланс не са успокоили управляващите въпреки значително по-ниския дефицит по текущата сметка спрямо предходните данни. Според новата методология, която се използва, дефицитът по текущата сметка през 2004 г. е бил 5.8% вместо 8.5% от БВП, а през 2005 г. е 11.9% вместо 14.9% от БВП. В резултат от новата методология обаче се увеличава отрицателното салдо по търговския баланс (от 14% на 15.2% от БВП през 2004 г. и от 19.3% на 20.6% през 2005 г.) и изглежда това е притеснило представителите на правителството.
През последните няколко месеца бяха представяни различни идеи за решаване на "проблема" с дефицита по текущата сметка – повишаване на ДДС, въвеждане на такси при внос и по-общи експортни стратегии. Тези мерки, както и създаването на експортна банка обаче, не биха дали резултат. Практиката в страната показва, че и в момента съществуват различни държавни институции, които са насочени в една или друга степен към стимулиране на износа. Това са Агенцията за експортно застраховане и Насърчителна банка. Техните функции обаче, според мнението на управляващите, били твърде ограничени, а резултатите са неясни.
В момента в България съществуват лицензирани банки и клонове на чуждестранни банки, чиито общ брой е над 30[1]. Заедно с това евентуалното приемане на страната в Европейския съюз ще позволи на банките, лицензирани в някоя от другите членки на съюза, да действат и в България. Тоест дори ако в момента управляващите считат, че банковата система не функционира достатъчно успешно, навлизането на нови играчи на пазара в един относително близък период неминуемо ще повлияе позитивно върху конкуренцията в сектора.
Резултатите на търговските банки обаче, не дават основания за подобно съмнение. След като беше предприета мащабна приватизация на банковата система, държавна собственост остана единствено Насърчителна банка, а над 50% от капитала на Общинска банка са собственост на Столичната община. Следователно в голямата си част банковата система е частна и освен това е притежавана от чуждестранни инвеститори с опит и умения в банковото дело. По тази причина е трудно да се приеме, че банките, опериращи в България, не биха финансирали успешни проекти, независимо дали продукцията от тях е насочена за износ или за вътрешния пазар.
Развитието на банковото дело през последните години показва, че активността по отношение на кредитирането значително е нараснала. Тази активност дори предизвика силна реакция от страна на централната банка с цел ограничаване темпа на нарастване на кредитите. Според изчисления на автора, базирани на данните от БНБ, обемът на дългосрочните кредити за нефинансовите предприятия, които се предполага, че са източник на износа от страната, нараства устойчиво от 2001 г. насам. Растежът е съответно около 71% през 2002 г., около 65% през 2003 г., 49% през 2004 г. и 31.2% през 2005 г. Заедно с това значително се понижават и лихвите по тези кредити, като от над 13% през 2001 г. през 2005 г. те са вече около 10%. Следователно по отношение на банковото кредитиране се наблюдава ясно изразена положителна тенденция.
Причината за тази тенденция обаче, не е държавата или някои неин орган. Оттеглянето и от този бизнес се доказва като нещо положително, което действително дава резултат. Разбира се, тук трябва да се отчете и международната конюнктура, която също допринесе в голяма степен за растежа на кредитирането. Другият фактор обаче, беше засилената конкуренция между местните банки, подобряването на мениджмънта и информационните им системи, които позволяват обработването на повече кредитни заявки.
При тази ситуация намесата на държавата чрез създаването на нова банка изглежда неуместно. Резултат от действието на такава банка няма да има. Тя вероятно ще се използва за отпускане на кредити при по-ниски лихви от пазарните за проекти, които иначе не биха били финансирани. Тоест държавата на практика ще намали ефективността в икономиката, като насочи ресурси към подобни проекти. Това от своя страна намалява ресурсите за по-ефективните проекти. Следователно държавата ще подпомогне по-слабо производителни проекти за сметка на по-добрите, които намират финансиране от съществуващите вече банки.
Не трябва да се пропуска и фактът, че новата банка ще се капитализира с парите на данъкоплатците. Наличието на фискален резерв от над 4 млрд. лв. е голямо изкушение за управляващите да предприемат мащабна инвестиционна програма. Само че, както вече посочихме, ефектът от тези действия е по-скоро популистки. Те имат за цел да покажат колко загрижена е държавата за даден "проблем", но на практика не го решават. Освен това е логично да се предположи, че такава държавна банка може да се използва и за кредитиране на фирми, близки до управляващите. Тоест е възможно да се увеличи и корупцията. Заедно с това управлението на банката увеличава апетитните постове за разпределение между партньорите в коалицията.
Изводът от посочените аргументи е, че се предлага създаване на нещо излишно за икономиката, резултатът от което няма да бъде насърчаване на износа. Вместо нова банка управляващите трябва да се предприемат действия за подобряване на средата за бизнес в България. Банковият сектор е добър пример за това как чуждестранните, а и местните инвестиции и конкуренцията водят до положително развитие и това носи полза както за банките, така и за цялото население на страната. Това е постигнато с точно противоположни мерки – оттегляне на държавата от тази индустрия. Именно това е пътят и за останалата част от икономиката – повече свобода и по-малко държавна намеса.
[1] Банките с лицензия за извършване на банкови сделки в страната и чужбина са 28, а клоновете на чуждестранни банки са 6.
