Съпротивата срещу реформите при хората с увреждания започна

Автор: Явор Алексиев / 09.03.2018
2 гласа, средно: 5.0 от 5

През тази седмица национално представителни организации на и за хора с увреждания публикуваха протестна нота, декларирайки че напускат заседанията на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към МС и започват подготовка за протестни действия. Причина за това е публикуваната през ноември 2017 г. Концепция за реформиране на експертизата на работоспособността[1]. Според организациите предложената Концепция „по никакъв начин не гарантира подобряването на жизнения статус на хората с увреждания в България” и ще доведе до „отнемане правото на инвалидна пенсия на 100-150 хиляди” от тях. В протестната нота се казва още, че: „В стремежа си да бъде реформирана действащата система на медицинска експертиза и с въвеждането на оценката на работоспособността с цел единствено постигане на икономии в бюджета на НОИ, ще бъде премината обществено допустимата граница на справедливост и солидарност.”

Съпротивата към залегналите в Концепцията намерения за промени беше очаквана, макар и закъсняла. Още при публикуването на Концепцията я определихме като „първа стъпка в правилната посока”, но също така посочихме, че липсват достатъчно детайли за това как ще се определя достъпът до отделни помощи и привилегии.

Концепцията обаче не е законодателен акт и съответно няма как да отговори на всички въпроси (някои от които логични), задавани от национално представителните организации. Истина е, че МТСП може да поднесе промените в по-структуриран и разбираем вид, а целият процес да бъде по-прозрачен. Притеснително е обаче, че наред с чисто резонни въпроси, които трябва да получат своя отговор в хода на реформата, в протестната нота се усеща явна неприязън към поетата посока като цяло.

Въпреки че в протестната нота се говори за „инцидентно неправомерно получаване на нереална степен на увреждане от недобросъвестни граждани в резултат на корупционни схеми”, за непредубедените наблюдатели е очевидно, че проблемът далеч не е „инцидентен”. Огромна част от „бума” в броя на подпомаганите хора с увреждания в годините преди и по време на кризата беше следствие именно от несъвършенствата на системата, а не от някакво безпрецедентно влошаване на здравното състояние на българите (виж доклада на НОИ по темата). Някои от тези несъвършенства бяха вече премахнати, но недобросъвестно сдобилите се с ТЕЛК решения граждани продължават да тежат на системата, което няма как да бъде преустановено без процес на преосвидетелстване и промяна на модела на подпомагане. Трудно обяснимо е защо какъвто и да е опит за тяхното „изваждане” оттам среща съпротивата на национално представителните организации.

Въпросът, на който и правителството, и национално представителните организации на хората с увреждания трябва да си отговорят е: Каква е крайната цел на политиките за интеграция – създаването на условия за независим живот на хората с увреждания или механичното разпределение на помощи и привилегии без оглед на нуждите и постиганите с подпомагането резултати? Няма как двете опции да съществуват заедно и в същото време постиганите резултати да бъдат задоволителни.

Ако целта е действително да се подпомогне независимия живот на хората с увреждания, то засилването на ролята на социалната оценка и индивидуалния подход (в унисон с добрите практики от други европейски държави) е задължителна стъпка към нейното постигане. Настоящият модел очевидно не работи и трябва да бъде променен:

  • Въвеждането на експертиза на работоспособността е нужно, защото сегашната система на практика приравнява всички видове труд един на друг. Докато има редица заболявания, които очевидно водят до намаляване на възможността за полагане на какъвто и да е вид труд, има и такива, които касаят тясно специализирани видове труд като тежкия физически такъв. Механичното им приравняване не е в интерес нито на хората с увреждания, нито на гражданите в ролята им на данъкоплатци, финансиращи системата.
  • Докато ефективността на системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания не бъде сериозно повишена, а злоупотребите – рязко намалени, смисълът, а и чисто финансовата възможност за увеличаване на размера на плащанията по различни програми са нулеви.
  • Намаляването на универсалната роля на медицинската експертиза и повишаването на ролята на социалната оценка ще помогне за ограничаването на злоупотребите и прилагането на по-индивидуализиран подход към опитите за интеграция на трудовия пазар.

Стъпки назад няма да помогнат на никого. Нито на хората с увреждания, програмите и мерките за подпомагане на които ще продължат да са обект на злоупотреби, нито на управляващите, които ще изтърват този рядък шанс за промяна на една от най-анахронистичните системи в България. Предложената от МТСП концепция е именно това – концепция, на база на която да бъдат изготвени бъдещите промени. Направена е първа стъпка в посока смяна на модела, но краят на процеса е много далеч.


[1] Предложената концепция се основава на Международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето (ICF), изготвена от Световната здравна организация (СЗО). Тя предвижда ограничаването на ролята на медицинската експертиза като универсален билет за придобиването на привилегии и поставянето на индивидуалните нужди на лицата с увреждания в центъра на тяхното подпомагане посредством социална оценка.