Свободата, Санчо, е в основата на съдебната реформа

Автор: Любомир Авджийски / 05.02.2016
1 гласа, средно: 5.0 от 5

На 3 февруари се проведе извънредно съвместно заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Гражданския съвет (ГС) към него. Темата за обсъждане бе последният мониторингов  доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност. На заседанието присъстваха 22 членове на ВСС, а разискването продължи около 5 часа. Отсъстваха някои от основните похвалени и критикувани в доклада - председателят на Върховния касационен съд, Главният прокурор и председателят на етичната комисия Ясен Тодоров. Както писахме в предишната си статия, някои от основните критики в доклада на Комисията се отнасят за непрозрачните дисциплинарни производства и производствата пред Етичната комисия на ВСС. На извънредното заседание няколко от членовете на ВСС признаха, че дисциплинарната практика и практиката по назначаване не е предвидима и в едни случаи съветът или комисиите му прилагат едни критерии, а в други - отказват да приложат същите.

Една от основните тези в доклада на ЕК е, че необективното кадруване и непоследователните дисциплинарни практики ограничават свободното изразяване на позиции от магистратите. А тези явления заедно водят до недоверие в съдебната власт и спъват съдебната реформа. Или, казано по друг начин, свободното изразяване на магистратите, поощряването на позитивните практики и справедливото наказване на негативните такива ще повишат доверието в съдебната власт и ще послужат като гарант за правилното протичане на реформата. По-конкретно:

 

  • Свободното изразяване на позиции от магистратите е в основата на съдебната реформа, но е застрашено от необективните кадрови решения и непоследователната дисциплинарна практика

Първата препоръка на Европейската комисия в раздел „Реформа на съдебната система“ е Да приеме измененията на Закона за съдебната власт в съответствие с правителствената стратегия за съдебна реформа, в това число реформи за предоставяне на по-голяма възможност за изразяване на мнение от отделните съдии и прокурори,  и да гарантира тяхното прилагане в тясно сътрудничество със съдебните органи.”

Може би за някои наблюдатели препоръката на ЕК за „предоставяне на по-голяма възможност за изразяване на мнение“ е второстепенна, но ние ще я повтаряме многократно в следващите месеци. Нейното прилагане е крайъгълен камък на устойчивата и дългосрочна съдебна реформа.

От една страна Европейската комисия посочва като положителна тенденция, която следва да се развие в следващите години, свободното изразяването на публични позиции от магистрати по проблемите в съдебната система: „По отношение на независимостта на съдебната власт, обнадеждаващо е, че българските съдии се изказват публично в подкрепа на реформата на съдебната система. Това е здравословен знак за навлизането на нова култура  на  по-голяма  увереност  сред българските магистрати.“ От друга страна обаче ЕК изтъква рисковете от задушаването на тази положителна тенденция: „Липсата на ясни дисциплинарни стандарти е особено проблемна, когато дисциплинарните производства се отнасят до нарушения на етичния кодекс или до деяния, подкопаващи престижа на съдебната  власт, при които точният обхват на дисциплинарната отговорност е неясен. В такива случаи съществува риск от произволни решения, които се отразяват възпиращо на магистратите, публично вземащи отношение по легитимни теми.“ (От мониторинговия доклад на ЕК).

 

  • Ниското доверие на българското общество в съдебната система може да се преодолее именно с обективен кадрови процес и свобода на магистратите да посочват проблемите в своята среда.

Доверието на българското общество в съдебната система е изключително ниско, както поради високото усещане за корупция, така и поради усещането за нарушената независимост на отделния магистрат. В Доклад на Европейската мрежа за сътрудничество в правосъдието към ЕК от 2015 г., се посочва, че около 4% от българското общество има доверие в правосъдната система. Ниското доверие се констатира и в представително проучване на ВСС от 2014 г. По-голямата част от наблюдателите са на мнение, че това недоверие се дължи не на мнозинството от магистратите, а напротив - на малцинство, което е склонно да се поддава на политически и икономически зависимости. Това е логично, тъй като качествената работа на магистратите следва да е ежедневие и да не предизвиква медиен интерес и обратното – негативните примери фокусират върху себе си общественото внимание. Но липсата на адекватно поощряване на положителните практики и справедливо наказание на отрицателните създават деморализираща среда, която от своя страна води след себе си недоверието на обществото.

 

  • Ясните критерии за назначаване, повишение и налагане на дисциплинарни мерки, съчетани с неприкосновена възможност за свободно изразяване на позиции от всички магистрати, биха формирали необходимата среда, в която самата съдебна власт ще се пречисти от негативните влияния и ще заеме своето място в дебата за съдебна реформа.

Всъщност магистратите, със своята компетентност и позиции, следва да са основният носител и защитник на мерките по реформата. Вместо това обществото бе свидетел на институционални, политически и медийни атаки спрямо всеки магистрат, който се осмели да говори за проблемите в съдебната власт.

Ето защо е важно в кратки срокове Народното събрание и Висшият съдебен съвет да изпълнят препоръките на ЕК за основна ревизия на политиката по назначаване, повишаване и налагане на дисциплинарни мерки. Между другото и двата органа сами изразиха пред обществото намерение да изпълнят препоръките, което е положителен знак и показва, че критиките са били възприети и осмислени. От една страна в правомощията на Народното събрание е да приеме промени в Закона за съдебната власт, които ще бъдат обективна рамка за тази политика, а от друга страна в правомощията на Висшия съдебен съвет е да ревизира Етичния кодекс и вътрешните правилници, както и да наложи обективна и последователна практика.