Свиване на федералния резерв*

Централната банка не е способна да спаси икономиката

Ако ще издигате ограда и се опитате да използвате чук вместо лопата за копаене на основите, прогресът ще бъде бавен и дори незабележим. Федералният резерв (Фед) би трябвало да поддържа стойността на валутата и да запази банковата система здрава и стабилна, но не го прави (подробности по-долу). И все пак, през 1978 г. Конгресът прие закона на Хъмфри Хоукинс за пълна заетост, който отчасти даде на Феда някои изрични отговорности за поддържането на пълна заетост, но не предостави необходимите средства за осъществяването му.

Федералният резерв разполага с инструментите за увеличаване или намаляване на паричното предлагане, което значи, че може да контролира нивото на инфлация или дефлация. Въпреки това, Федът се справи зле с поддържането на стойността на валутата, тъй като сега доларът има стойност едва една двадесет и втора от стойността му през 1913 година. Той трябваше също така да поддържа здрава и стабилна банкова система, но откакто е създаден през 1913 г., банкови фалити са се случвали по-често в сравнение с периода преди основаването му.

Въпреки рекорда от провали, на Феда (както бе отбелязано) бе дадена въможността да поддържа пълната заетост. Вашингтон функционира различно от реалния живот, където грешките се наказват. Във Вашингтон провал на длъжностно лице е често съпътстван с негово повишение, а агенция, която се провали, често получава по-голям бюджет, пръв пример за което е Министерството на образованието. По времето когато Федералният резерв бе натоварен с отговорността за поддържането или създаването на пълна заетост, общоприета, но погрешна мъдрост е, че увеличаването на  паричното предлагане  (което се контролира от Феда, както вече се отбеляза) би довело до постоянно високо ниво на заетост. Това, което знаем е, че голямо увеличаване на паричното предлагане може да доведе до много по-високо ниво на инфлацията, а не до постоянно нарастване на заетостта. Когато монетарните спирачки са поставени с цел да спрат инфлацията, безработицата винаги се покачва.

Федералният резерв опитваше да се справи с безработицата чрез намаление на краткосрочните лихвени проценти практически до нула. Идеята е, че това ще насърчи банките да вземат заеми от Федералния резерв и да дават кредити на предприятията, като по този начин се подхранва икономическа експанзия. Но банките не отпускат кредити, защото срещат недостиг на платежоспособни кредитополучатели. Повечето от платежоспособните кредитополучатели не се нуждаят от пари, защото едвам едвам се разрастват заради бавния растеж на икономиката. Банките също увеличават резервите си, което се изисква както от страна на регулаторните органи, така и от условията на пазара. По този начин Федът не прави нищо повече от дърпане на конци.

Само Конгресът и администрацията на Обама разполагат с правилните инструменти за намаляване на безработицата. И все пак, за момента, те правят почти всичко по силите си да обезкуражат работодателите от наемане на работници. Работодателите не знаят с какви данъчни ставки ще се сблъскат от 1-ви януари. Те не знаят разходите на новата нормативна уредба на здравеопазването, новите финансови разпоредби и новите мерки за опазване на околната среда, които Агенцията по околната среда е на път да оповести. Като се има предвид тази несигурност, съчетана със слаба икономика, не е изненадващо, че работодателите не назначават нови работници. Изглежда сякаш избраните длъжностни лица се опитват да саботират икономиката. Един чуждестранен враг на Съединените щати би бил затруднен да навреди повече на щатската икономика от хората във Вашингтон, от които се очаква да подобрят живота на своите съграждани.

Федералният резерв е в невъзможна ситуация. Бяха му дадени множество цели – т.е. постоянна стойност на долара, банкова стабилност, защита на потребителя и пълна заетост плюс, че от него се изискваше да предвижда пазара. От време на време, тези цели са в конфликт помежду си, а хората на Феда не могат да видят бъдещето с по-голяма яснота от всеки друг. Преди създаването на Федералния резерв, икономиката премина през множество рецесии, повечето от които краткосрачни, после сама се върна на предишното ниво, и то без постоянна инфлация. Студентите по стопанска история са наясно, че централна банка от типа на Федералния резерв просто не е необходима и често е свързана с повече разходи, отколкото ползи.

Необходимо е доларът да бъде определен от щатското правителство, може би като количество злато (както в миналото), кошница със стоки или нещо друго, така че да се извършват плащания и да се събират данъци. Веднъж определена ли е стойността му, частният сектор е напълно способен да създава необходимото количество пари, както е правел преди появата на централните банки.

Ако сте скептично настроени към премахването на Федералния резерв, просто помислете над следния въпрос: Щяха ли тези, които гласуваха за Федералния резерв през 1913 г. да постъпят по същия начин, ако знаеха че:

1. След 125 годишен период на относително стабилни пари, когато доларът бе все още близо до стойността си през 1790-та г., той ще струва по-малко от 5 цента на края на века.

2.Най-дългата и сурова криза, която страната е преживявяла някога, ще се появи 20 години след създаването на Федералния резерв и той ще носи голяма отговорност за бедствието.

3. И броят на банковите фалити ще се увеличи, а не намалява.

Очевидно отговорът би бил „не”. Защо тогава поддържаме провалила се институция?

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 6 декември 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук . Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Милен Желев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.