Студентското кредитиране – новият държавен ангажимент

Основна цел на програмата за студентско кредитиране, която започна през 2010 г., е подобряването на достъпа до висшето образование. Миналата година по това време стартира и рейтинговата система на университетите, според чиито данни висшистите си осигуряват доход над средния за страната и е три пъти по-малка вероятността да останат без работа. Придобиването на висшето образование е и една от най-сигурните застраховки срещу високата младежка безработица, която по данни на НСИ е 25,3% второто тримесечие на 2011 г.

Условията за студентски и докторантски заеми у нас са регламентирани от държавата в Закона за кредитиране на студентите и докторантите, според който образователният министър отправя към всички банки покани за сключване на договор за отпускане на студентски кредити. Към момента подалите документи банки са три – Райфайзенбанк, ДСК Банк и Алианц Банк България. Министерството на образованието отчита интерес от 4 825 студенти, които са взели кредити за 2010 г., като любопитен факт е, че повечето от тях учат в частни университети. Общата стойност на взетите кредити за миналата година е над 20 млн. лв, а според проектобюджета за 2012 общият размер на държавните гаранции, които могат да се издават през 2012 г. от името и за сметка на държавата по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, ще са 80,5 млн. лв. Тази година се очаква броят на търсещите студентско кредитиране да се е увеличил и заради скока на таксите в 16 университета с близо 15%. По данни на Райфайзенбанк България студентите теглят средно по 4,751 лв. за заеми по програмата за студентско кредитиране между Министерството на образованието и банките.

Студентите ще могат да се възползват от пълен гратисен период за целия период на обучението или докторантурата, без да плащат главницата и лихвата по кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Изплащането на кредита е до 10 години. Лихвеният процент е фиксиран в закона на 7 процента. Максималният размер на кредита трябва да отговаря на студентската такса в редовна форма на обучение като държавата е гарант.

Коментар по настоящата система на студентско кредитиране в България:

  • Кредитното финансиране на висшето образование е инвестиция, а инвестицията винаги е обвързана с риск. Когато държавата се явява гарант на някое задължение, този риск вече не се носи от тези, които отпускат кредита (банките) и от тези, които трябва да го изплащат, а от самата държава, т.е. данъкоплатците, което създава морален риск при функциониране на схемата.
  • Винаги има вероятност отпускането на студентски кредити да се превърне в поредната програма за усвояване, независимо от това дали студентите имат нужда от тях или ги заслужават. При гаранция от страна на държавата, банките имат по-малко стимули да отказват подобни заеми или да бъдат взискателни при оценката на кандидатстващите студенти. В крайна сметка, банките печелят от таксите по кредитите и не носят риск.

Опитът на САЩ

Въпросът за държавното гарантиране и последиците от него трябва да бъде добре обмислен, особено в контекста на опита от прилагането на схемата в други страни. Така например, студентските дългове се превръщат във все по-сериозна тежест за бюджета на САЩ. Според данни на Федералния резерв през 2010 г. под формата на такива кредити са били отпуснати повече от 100 милиарда долара. По-стряскащо обаче е, че 320 хиляди души, които е трябвало да започнат да изплащат студентския си заем през 2009 г., са спрели да погасяват задълженията си през 2010 г. Само година по-рано неплатежоспособните са били с 80 хиляди по-малко. Дори президентът Обама констатира, че висшето образование в САЩ никога не е било толкова скъпо, колкото днес, уточнявайки, че средният дълг на студент за миналата година е 24 хиляди долара. Скъпо е, но най-вече за държавата или по-точно за данъкоплатците, с чиито средства трябва да се покрият просрочените кредити. Американците дължат повече по студентските заеми, отколкото за непогасените заеми по кредитните карти. Над 36 милиона американци имат заем по федералната програма за студентско кредитиране. Очаква се тази година общата сума непогасени кредити да достигне 1 трилион долара, по данни на Федералния резерв.

Поуките за България

Опитът на САЩ показва, че държавното гарантиране на студентските кредити може да има крайно неблагоприятни последици върху публичните финанси. Утвърждаването на тази практика постепенно води до увеличаване на цената на образованието, а в последствие и до нарастването на размера на заемите, които студентите трябва да теглят, а държавата да гарантира. Наложеният със Закона за кредитиране на студентите и докторантите десетгодишен период за изплащането на кредита не е обвързан с подписването на трудов договор и размера на договореното възнаграждение, както е в много други страни (например Великобритания). Това означава, че освен в отделни случаи (като майчинство, болест, продължаване на обучението и др.), при които гратисният период може да бъде удължен с до две години, студентът ще трябва да започне да погасява задълженията си една година след първата насрочена дата за последния държавен изпит. На фона на високата младежка безработица в страната и продължаващата стагнация на трудовия пазар, това може да доведе до невъзможност за много от студентите да покриват своите задължения. За образованието им още веднъж ще трябва да плати държавата. С лихви.

 

* Емилия Шехтова е стажант в ИПИ.


Свързани публикации.