15-12-2006

Стопанскиятдебат през 2003

Улисани в злободневни проблеми, гражданство, политици и наблюдателиу нас вероятно не забелязват , че един от най-съществените стопанскифеномени на 2003 г. е промяната на тематиката и изпращащите посланияв обсъждането на стопанския живот на страната. Гордеем се с това, чесме участвали в този дебат и смятаме, че сме допринесли за неговатаразумност, отстоявайки ценностите и мисията на Института за пазарнаикономика. Ето някои развития.

1. 2003 г. доказа, че в икономиката има невероятно много резерви имясто за усъвършенстване на фискалната и общата икономическа политика.На най-повърхностно равнище това бяха обсъжданията на възможната употребана фискалния резерв на правителството в БНБ. При цялата им ирационалносткато политическа инициатива, експертната общност и повечето организациина бизнеса се оказаха на висота и отстояваха правилни подходи към тозипроблем. Правителството доказа, че такива резерви има, когато на двапъти за часове (при промяната на равнището на корпоративното облагане)или за дни (при дебата за субсидирането на електората на ДПС) променисъществени параметри на бюджета за 2004 г.

2. На по-дълбоко равнище въпросът с резервите бе осъзнат като състояниена фиска и фактическо равнище на данъчната тежест. Вероятно причиназа тази промяна в дебата е обстоятелството, че гражданите и бизнесътплащат повече данъци (което се вижда от нарастването на събираемостта).При това, общото равнище на данъците (преки, косвени плюс осигуровки)не намалява. Хората търсят по-голяма справедливост и прозрачност и вечесе ориентират относително добре в това кой губи, кой печели и кой накого плаща сметките. Много е важно, че данъкоплатците изглежда постепенносе учат да смятат своите пределно разполагаеми доходи и пределната данъчнатежест, т.е. данъкът върху последния лев, който остава в джоба им. Резултатна тази нагласа е опитът за ограничаване на квази-данъчното облаганена бизнеса, чрез закона за ограничаване на администрирането на стопанскатадейност.

3. Това развитие постепенно ще оказва влияние върху чисто политическитепослания по повод стопанските развития. През 2003 г. за пореден пътсе изяви обстоятелството, че в България досега не е имало нито “лява”,нито “дясна”, а само популистка стопанска политика. Но, за разлика отпредишни години, първо “десните”, а след това и “левите” партии започнахада търсят идентитет по повод класически демаркации на лява и дясна стопанскаполитика като равнище на държавно преразпределение и данъци. Левитепартии са някак си по-постоянни, с по-малко лъкатушещи послания и макари бавно печелят повече доверие. На десните партии им липсва какватои да е ценностна ориентация на посланията и през година те се опитвахада повторят по някакъв начин шаблона на “Сполука за България” от 1990г. Те се наричат “десни”, но по-често проповядват леви идеи. Въпрекитова започва процес на търсене на десни отъждествявания, ценности ипослания.

4. През 2003 г. професионалните съюзи излязоха с нова сила на централнатаполитическа сцена. Поводите са по-малко профсъюзни и повече наподобяватприсъствието на политически партии. Политическите партии сякаш осъзнахаграниците на популизма, отказаха се де факто от такава политика (доколкотоподдържат нисък дефицит), но на думи я поддържат. Професионалните съюзивсъщност запълват разликата между много популистка стопанско-политическареторика на партиите и малко популистката реална политика (все още достачесто ограничавана само от кредиторите на страната). Формалното основаниена този активизъм са правата, които синдикатите получиха по времетона правителството на ОДС (с промените в кодекса на труда) и орязанитепривилегии за работещите в процеса на приватизация по време на управлениетона НДСВ (след приемането на новия закон за приватизация). Практическитепричини за активирането на профсъюзите са в свиването на тяхното влияниев приватизирана икономика и изтъркването (осъзнаването на фактическатаим некоректност от публиката) на не малко от техните традиционни икономическиобяснения на ставащото в стопанството на България. В резултат от всичкотова синдикатите поискаха да се занимават с всичко, от цени на токапрез приватизация до наблюдение на парите на данъкоплатците от ЕС.

5. Споменавайки ЕС, трябва да кажем, че българското гражданство през2003 г. започна лека по лека да осъзнава, че присъединяването към негоне означава само меки пари от Брюксел символичен престиж да бъдеш като“по-готините” страни от централна и източна Европа. Целият процес означаваи не малко жертви и разходи. Остава да схване и обстоятелството, чее слабо вероятно меките пари на ЕС да решат местни проблеми и че същинскатаим роля е по-скоро да подкрепят партиите на власт.
6. През 2000 и 2001 г., когато се обсъждаха промените в закона за политическитепартии, уж будното гражданство и бизнес почти не обърнаха внимание наобстоятелството, че и демокрацията (избори, политически партии и политическидебат) също се финансират от някъде. Месните избори през 2003 г. понеприятен начин (пресона нон-грата финансирала много политически и другиначинания в страната “разобличи” една от финансираните от него партии)напомниха, че в дъното на политическия живот стои разпореждане със средствада другите. Рано или късно това ще доведе до промяна в правилата нафинансиране на партии. Засега най-популярните идеи в тази насока обещаватда направят процеса още по-непрозрачен и вреден.

7. 2003 г. може да смята за решаваща в достигането на обществено осъзнаване,че управлението на закона (т. нар. правов ред) и благоденствието (стопанскиятрастеж, доходите и пр.) са по някакъв начин свързани. Дори комисарятна ЕС по разширяването Ферхойген се включи в убеждаването на народнитеизбраници.В същото време под предлог, че ще увеличава сигурността иправовия ред правителството се връща към практиките от комунистическовреме, то върна в житейски (политически) и стопански оборот КГБ и секретносттаи сериозно обсъжда методи като конфискация на имущество по подозрение,адресна регистрация, диктатура на прокурорите и пр.

От изброените седем особености на 2003 г. само половината три са взародиш отрицателни или поне съдържат вероятност за отрицателни развития.Останалите са по-скоро благоприятни. Някой може да каже, че чашата на2003 г. е по-скоро пълна, отколкото празна.