Стопански ефекти от социалната демокрация

След ноемврийските избори от 1919 г. в Белгия Алберт Първи Сакскобурготскиустановява ред, който след време става типичен за почти цяла Европа.

Това са първите следвоенни избори в тази страна, с почти универсално избирателноправо на всички граждани, без жените. Впрочем в Белгия все още от време- навреме възниква спор дали изборите през 1919 г. са конституционни и валидни,но по-важното е, че след тях в страната се установява коалиционно управлениена три партии – католическата, либерална и социалистическата и се формираедна паралелна власт на първите в Европа „социални партньори”.

Първите „социални партньори”

Въведената тогава от Алберт Първи политическа система остава практическинепроменена до ден днешен. Основното в нея е това, че правителството започвада управлява страната с помощта на онова, което днес почти навсякъде сенарича „тристранен диалог между социалните партньори”.

Тези партньори в началото на ХХ век в Белгия са Feferation des enterprisede Belgique – официален представител на работодателите в страната и трисиндиката – един социалдемократически, един социалистически и един либерален.Тези три профсъюза са признати за единствените законни представители наработници.

Стопанската и социалната политика започва да се определя от консенсусана тези партньори, а не от парламента. Те не са избрани според процедуритена представителната демокрация и току-що възникналото всеобщо избирателноправо. „Партниращите си” организации са в най-добрия случай плод на волеизявлениена своите членове. Представителността на законодателното събрание възникваот равното волеизявление на всички избиратели. Но над и встрани от тазиволя стои съгласието на споменатите „социални партньори”.

На тях бива делегирана цялата белгийска държава на благоденствието.

Трите синдиката получават от правителството пари от събраните данъци иплащат пособията по безработица на онези, които нямат работа. Заради „услугата”синдикатите получават такса за всеки безработен, за който се грижат. Фактическите имат интерес на има повече безработни. За колкото повече безработни сегрижи даден съюз, толкова по-богат е той. Държавните служители стават автоматичночленове на някой профсъюз. Правителството плаща на съюза членския внос.Ако някой не иска да е член на нито един от тях, вноската се разделя междутрите. Властта си сътрудничи с тях. Останалите синдикати са „независими”и от тях нищо не зависи.

Трите профсъюза управляват и задължителните здравно-осигурителни фондове.Те притежават „свои” застрахователни компании, болници и минерални курорти.

„Партньорите” финансират и партиите, и народните представители, с коитоса свързани. А народните представители изпълняват функции в надзорните телана фондовете и предприятията.

Изграждането на тази система отнема време. То е замислено от Алберт ощев началото на века завършено напълно едва при крал Бодуен през 50-те годинина миналия век.

Основното е нея е подкупването на избирателите, подмяната на тяхната воляи създаването на паралелна структура за влияние кралския двор върху съдбинитена страната.

Обществена демокрация

Описаната система не е най-крайното проявление на този нов фискално-стопанскиред. Той с много голяма точност може да бъде определен като „социална демокрация”в управлението на стопанството.

В него става дума за отчитането на обществени интереси при управлениетона частни собственост, независимо дали това са предприятия или фондове,натрупани със средства на акционери или данъкоплатци. При последните е налицеизползване на обществени средства – натрупани от правителството вследствиена прилагането на механизмите на универсалното избирателно право, на механизмитена представителната демокрация – за частни цели.

Най-откровеното проявление на този феномен е т.нар. съвместност на корпоративнотоуправление от германски тип.

При него професионалните съюзи разполагат с половината от местата в надзорнитесъвети на големите фирми.

Историческите му корени са в работническите „съвети”, възникнали също следпървата световна война.

След втората световна война системата се възпроизвежда.

Причина за това са, от една страна, крайностите пред-военното и военнотоуправление в Германия. Но, от друга страна, съюзниците виждат в работническите„съвети” начин хем да не разрушат въгледобивната и стоманодобивната промишленостна Германия, хем да ограничат предполагаемите „имперски” амбиции на собственицитена тази промишленост. В резултат на тази сделка възникват някои особеностина конституцията и законите на Германия. Те биват копирани от други страни.Включително от бивши комунистически и пост-комунистически държави. Постепенно„сделката”, постигната във въгледобивната и стоманодобивната промишлености,се разпространява върху всички по-големи фирми. Към 1976 г. 50 на сто отсъстава на управителните тела на големите германски фирми вече се формираот представители на професионалните съюзи.

Въздействие на социалната демокрация върху стопанското управление

Описаната система противоречи на една от основните характеристики на частнатасобственост – на правото да изключиш другите от разполагането и използванетона тази частна собственост.
При първо приближение е видно, че тази система увеличава разходите по управлениеи прави решенията по-трудни.

Това мотивира определени противодействия от страна на собствениците и акционерите,които в нормално състояние на духа се опитват да намалят тези разходи иувеличат печалбите.
Има няколко възможни начина за осъществяването на такива стратегии.

Един от тях е тези фирми да не стават публични, да бъдат един вид „семейни”и да избягват прякото набиране на капитал от фондовите пазари. Собственицитеи членовете на „семейството” започват да предпочитат на бъдат управителина фирмите.

Освен това е възможно да се прилагат и особени техники на управление. Темогат да принизяват ролята на надзорните съвети на фирмите. Заседаниятана управителните им тела лесно биват превръщани във формални и рядко провежданимероприятия. Счетоводните отчети, които те получават, следва да бъдат неясни,получени в последния момент и трудни за употреба.

От друга страна, когато е необходимо набиране на капитал, е възможно дасе прибегне до блокова продажба на дялове на лица, организации, общини илиправителства (които в някакъв момент имат интерес да запазят работни местаили увеличат политическото си влияние, или и двете) и банки.

Последиците от социалната демокрация в икономиката и правата на собственостне трябва да бъдат пренебрегвани.

1. Социалната демокрация фаворизира работниците и управителите на компаниитеза сметка на собствениците, акционерите, печалбата и стопанската ефективност.Онези, които работят в предприятието, особено управителите започват да себорят за власт, престиж и заплата, да избягват рисковете, свързани с усъвършенстванетона производителността, задоволяването на потребителите и увеличаването напечалбата. Те предпочитат фирмата да се разраства, независимо от успеха.Така те се надяват да получат повишение за прослужени години. Управителитесе поддават на изкушения да се съюзят с работниците. Или срещу собствениците,или срещу законите, които осигуряват правата на частна собственост.

2. Социалните демокрации увеличават разходите на предприятията. Това епряка последица от обстоятелствата, посочени по-горе. Тя е в изгода не простона работещите в предприятието, а на онези, които в момента работят в него.Тази изгода намалява производителността и конкурентността на предприятието.За оправдание профсъюзите и управителите (работодателските организации)ходатайстват за закони, които ограничават фалитите и втвърдяват пазара наработна сила. Правителствата понякога прибягват до прякото изкупуване надялове в такива предприятия.

3. Социалните демокрации се характеризират с неефективни пазари на капитали,повече измами, по-малка прозрачност и повече корупция. Обществените променив социалните демокрации са по-революционни, по-често водят до преразпределениена собственост и в крайна сметка промените са по-скъпи и по-несправедливи,а хората – по-бедни.

–––––––––––––––––––

(1) Слово, произнесено на 31 октомври2006 г. по случай наградата на Фонда на Георги Василев за принос към свободатана духа. [Използвани са изследвания на Пол Белиен (Paul Belien, A Thronein Brussels, Britain, the Saxe-Coburgs and the Belgianisation of Europe,Exeter, Imprint Academic, 2005) и Марк Роу (Mark J. Roe, Political Foundationsof Separating Ownership from Control, Stanford Law Review, 2000, pp. 1-16).]