Стенограмата „КТБ“ Vs Моделът „КТБ“

Стенограмата „КТБ“ вече е публична (виж тук). Без да влизаме в дискусията трябва или не подобен документ да се публикува, няколко неща си заслужава да се отбележат. Първо, защото стенограмата е 100 страници и най-вероятно повечето хора никога няма да се захванат да я четат. Второ, защото голяма част от коментиращите просто изказват своето мнение за казуса „КТБ“, без реално да коментират стенограмата. Трето, защото има много политическо говорене, което изкривява картината. Ето няколко сбити наблюдения върху пълния текст:

  • Стенограмата „КТБ“ всъщност не е за КТБ. Хронологията е такава: 1) на 20 юни 2014 г. (петък) КТБ е поставена под специален надзор и на практика банката затваря; 2) в седмицата след това има банкова паника, която създава ликвидни затруднения и на друга голяма банка; 3) на 29 юни 2014 г. (неделя) се провежда тази среща при президента, като се търси решение на създалата се паника. КТБ е водеща тема, но фокусът е какво да се направи, така че банките да отворят нормално в понеделник;
  • Срещата е политическа, технически детайли почти липсват. Огромната част от дискусията се лъкатуши между търсенето на вина/отговорни и опита да се постигне съгласие между основните политически партии да говорят в един тон след срещата. Дори в изложението на управителя на БНБ (Иван Искров) трудно се намират някакви данни, които така или иначе не са известни. От гледна точка на икономистите, изследователската стойност на стенограмата е ниска;
  • Един от малкото детайли, които правят впечатление, е, че от изтеглените 890 млн. лв. от банките на 27 юни 2014 г. (петък), само 25% са били „в свръх в други банки”, тоест 1/4 от парите са се озовали в друга банка, а 3/4 са излезли от банковата система. Това още веднъж подчертава важността на тази и други срещи в рамките на уикенда – да се предотврати системна криза. Това трудно може да стане при липса на политически консенсус и правителство пред оставка;
  • За да се осъзнае напълно характерът на тази среща е важно да споменем следното – може би най-важният ход в рамките на тази прословута неделя (29 юни 2014 г.) е задействането на схемата за ликвидна подкрепа в размер на 3,3 млрд. лв. и скоростното одобрение на тази схема от Европейската комисия. Такова одобрение е нужно, тъй като това е форма на държавна помощ. Тази схема по никакъв начин не се коментира на въпросната среща. Тя е дело на съвместната работа на БНБ и Министерство на финансите. На срещата при президента просто се дава политическа подкрепа за действията на институциите, които не се коментират в детайли;
  • Критиките не са за модела „КТБ“, а само за допускането на паниката. Всъщност това е може би най-важният извод от стенограмата. Всички критики към управляващите са фокусирани за действия и бездействия през последните няколко седмици, които в крайна сметка са довели до затварянето на КТБ и последвалата паника. Моделът „КТБ“, така както е описан (виж тук) от самия Цветан Василев – обвързаност с политически партии (някой са на срещата при президента) и използване на банката за политическо инженерство (последното също е на масата), медийна пропаганда и  финансиране на свързани предприятия не се подлага на дебат. Не защото не е известен, а защото основните политически партии всъщност имат допирни точки с този модел;
  • Присъстващите на срещата вярват, че КТБ ще отвори. Огромен фокус е поставен върху датата 21 юли 2014 г., тъй като БНБ вече има публична позиция, според която КТБ ще отвори за клиенти на 21 юли сутринта. Оформя се консенсус в дните след това да се подаде и оставката на правителството. В крайна сметка КТБ не отвори на 21 юли, а оставката на правителството се случи на 23 юли 2014 г.

Това накратко са някои наблюдения върху стенограмата „КТБ“. Може да се обобщи, че по отношение на нагласите спрямо КТБ по времето на тази среща на практика се разви най-лошият сценарий – фалит на банката и огромна дупка. Въпреки това, банковата система не преживя нови драми. Репликата на президента Росен Плевнелиев, че ако КТБ не отвори на 21 юли, както са обещали от БНБ, то ситуацията ще е драматична и „иначе сме мъртви“ всъщност не се оправда – икономиката и банковата система преживяха КТБ сравнително добре. Моделът „КТБ“ обаче, като форма на задкулисие, което обединява почти всички политически лидери на тази среща, продължава да води до опортюнизъм и политическа нестабилност и до днес. 


Свързани публикации.