Сребърен фонд или реформа на пенсионната система?

Автор: Адриана Младенова / 17.08.2007
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Миналата седмица публично беше разпространен списък с приоритетни проекти на закони, които парламентът трябва да приеме до края на годината. Един от тях е Законът за Сребърен Фонд. За тази идея се заговори усилено преди две години, но все още не е реализирана на практика. Идеята е в специален фонд да се заделят приходи от приватизация и част от бюджетния излишък и натрупаният ресурс да се управлява на капиталов принцип. Целта на сребърния фонд е да се стабилизира държавната пенсионна система, т.е. така-наречения първи стълб. Той се базира на разходопокривен принцип и задължителна солидарност между поколенията - работещите плащат пенсиите на пенсионерите сега, а държавата им обещава, че ще им осигури пенсии в бъдеще. Вече години наред фонд „Пенсии" в НОИ е на дефицит, който се покрива от държавния бюджет.

Очевидно пенсионната система в страната има нужда от дългосрочна визия. Проблемите са належащи и ще се задълбочават все повече, което предполага да се действа възможно по-скоро. Съотношението осигурени-пенсионери към момента е 100:82, а ако се запазят демографските тенденции, до 2050 г. един работещ ще трябва да издържа повече от двама пенсионери. Сребърният фонд, обаче, макар че може да доведе до временно закърпване на системата, не е решение на проблема. Той е само признание, че съществува по-удачна и добра алтернатива на разходопокривната система и тя се нарича - капиталова система, базирана на лични сметки, в които работещите заделят част от заплатите си, а професионални фондове управляват и инвестират средствата в дългосрочни финансови инструменти. След пенсиониране работещите получават пенсия под формата на анюитет - равни месечни плащания. В този смисъл, работещите имат стимул да се осигуряват на реалната си заплата, защото техните доходи остават при тях, а не се губят в ръцете на държавната бюрократична машина, която изземва и разпределя средствата с цената на различни транзакционни разходи "по трасето" - поддържане на държавна администрация, даване на привилегии на една група за сметка на други, съобразяване с регламентите.

Въпреки че ще се управлява на капиталов принцип, липсата на конкуренция и лични сметки (т.е. частна собственост върху натрупаните средства) отново ще послужи като спирачка пред развитието на системата. Сребърният фонд е само временен буфер, но не и дългосрочно решение, защото не се основава на сигурни парични потоци. Заделянето на част от държавния излишък означава на практика, че данъкоплатците отново ще плащат и ще финансират системата. Което се случва и в момента и не означава промяна в статуквото. А приходите от приватизация през последните години са все по-малко. Фактът, че фондът ще се управлява от държавата пък означава, че ще се поема минимален риск, което автоматично отрежда и по-ниска доходност на инвестираните средства.

Какво да се прави?

По-добрият вариант е да се продължи с реформата в пенсионната система, която стартира в България през 1999 г. с въвеждането на така-наречения втори и трети стълб на пенсионно осигуряване. В момента 5% от осигурителния доход на родените след 1960 г. отиват в лични сметки в частни пенсионно-осигурителни дружества, а има и възможност за доброволно допълнително осигуряване на работещите. Смазващото осигурително бреме от 36,7% в момента, обаче, прави заделянето на допълнителни средства непосилно за голяма част от работещите. Дори и намалението на осигуровките с 3 процентни пункта от 1 октомври тази година не е достатъчно, за да има реално облекчаване на осигурителната тежест. През 2006 г. осигуровките бяха намалени с 6 процентни пункта, при което се очакваха загуби за бюджета в размер на 700 млн. лв. Фактически, загубите бяха в пъти по-ниски - около 135 млн. лв., тъй като намалението на осигуровките подейства в посока изсветляване на икономиката, намаление на безработицата, увеличаване на заплатите, което доведе до увеличаване на облагаемата база. Държавата трябва да започне да се отдръпва от пенсионната система, като продължи с намалението на осигурителната тежест от една страна, а от друга - по-голям дял от осигурителните вноски да отиват в частните пенсионни фондове. В този смисъл, сребърният фонд е добро решение, ако се използва за реформиране на системата, а не за попълване на дупки в сегашния модел, който е обречен на фалит.

Повече по темата за реформиране на пенсионната система, може да прочетете в следната статия:  Могат ли социалните осигуровки да бъдат по-ниски, а пенсиите - по-високи?