Спорни трудови вълнения

Автор: Иван Брегов / 07.04.2017
2 гласа, средно: 3.0 от 5

Пролетта ни завари без редовно излъчено правителство и парламент. А в такова време краткотрайните и второстепенните политически фактори получават време за изява. През изминалата седмица станахме свидетели на упражнения по темата законодателна инициатива. Независимо дали имат това правомощие или не, институциите проявиха творчески подход. Вследствие от това още се изяснява бащинството на предложенията по изборното законодателство и по-конкретно – на предложения принцип на „уседналост” за парламентарните избори.

На този фон омбудсманът Мая Манолова заяви сериозни намерения да реформира 5-6 закона в защита на работниците и служителите с неизплатени заплати. На специално организирана среща предложенията бяха представени от омбудсмана пред представители на редица институции, организации (сред които и ИПИ) и граждани. Към момента конкретни текстове на предложенията не са публикувани, така че коментарът по-долу се базира изцяло на презентацията на Омбудсмана на споменатата среща.

Първата цел на инициативата на Омбудсмана ще бъде Търговският закон. Предвиждат се три редакции в посока:

  • Забрана за прехвърляне на търговски предприятия и фирмени дялове при неизплатени заплати и осигуровки

Преведено на неюридически език това значи да можете да продадете фирмата си или част от нея едва след като са изплатени заплатите на всички служители. Ако разгледаме въпроса откъм практическата правна страна, възникват редица въпроси. Към кой точно момент следва да са платени възнагражденията на служителите – този на подписване на договора или този на вписването на договора за продажба в Търговския регистър? Кой ще следи  изпълнено ли е това задължение – Търговският регистър, НАП, Инспекцията по труда или някой друг? Ами ако се окаже, че работодателят е акционерно дружество и няма как, поради вида на акциите, да се установи кой държи акциите и съответно кога част от акциите са продадени? Тогава може би да забраним съществуването на акционерни дружества?

Но дори и да оставим настрана дребните правни въпроси, едно такова предложение е в сериозен конфликт с върховния закон, тъй като ограничава основни права.

Все още правото на собственост и правото на свободна стопанска инициатива са защитени от Конституцията на страната. Тези права са в основата на всяко демократично общество, а държавата трябва да осигури условията за нормалното им развитие. Предвид факта, че разпоредбите на Конституцията имат пряко приложение и законите не бива да им противоречат, то невъзможността свободно да се разпореждаш с имуществото си би било открито противоконституционно, а оттам и неприложимо и ще се чака само Конституционният съд да обяви това с изрично решение.

  • Възможност работниците сами да поискат откриване на производство по несъстоятелност

Спорно е дали според действащото законодателство работниците и служителите имат право да заведат иск пред съда за откриване на производство по несъстоятелност. По-скоро нямат правото да открият пътя към фалита на некоректния си работодател. В Търговския закон със сигурност вземанията на работниците не са основание за доказване на неплатежоспособност на търговеца. Тогава остава те да се позовават на свръхзадълженост на работодателя, ако той е натрупал множество неизплатени дългове, но и тогава със сигурност можем да твърдим, че съдът няма да допусне исканията им, тъй като в чл. 625 от Търговския закон изчерпателно са изброени кои лица имат право да сезират съда с такова искане, а работниците и служителите не са сред тях.

Определено предложената законова поправка би засилила правата на работещите пред работодателя и би им дала нова правна възможност, без да е необходимо  да се извършват множество от предложените законодателни промени. Така биха се изравнили правата на  работниците и служителите с тези на останалите кридитори предвид зачестилите случаи на недобросъвестно поведение от страна на работодателите. Важни ще бъдат обаче детайлите, за да не настъпят повсеместни искания за фалит.

  • Преместване на вземанията на работниците от четвърти на първи ред в случай на обявена несъстоятелност на работодателя

В действащото законодателство, при обявяване на несъстоятелност, преди вземанията на работниците се нареждат няколко други вида кредитори на предприятието. Най-напред са обезпечените вземания – за да получи инвестиционен или оперативен капитал, работодателят често прави залог или ипотека на определено имущество и кредиторите му получават заложеното имущество, когато той не може да им плати. След обезпечените вземания се нареждат разноските по самото производство по несъстоятелност и вземанията от право на задържане, което също е вид обезпечение.

Трудно можем да допуснем, че е справедливо да не бъдат платени разноските за самото производство по несъстоятелност. Също толкова трудно бихме убедили коя да е банка да финансира търговците при положение, че не би могла да събере вземанията си, макар и те да са подсигурени с ипотекиран недвижим имот, например. А ако работодателят има малко на брой служители и постигне договорка с тях да не им плаща по официалния ред, за да увреди другите си кредитори, сред които е и банката? Само можем да предположим какво съдебно дело е нужно, за да се докаже това и колко лесно ще започнат злоупотреби.

  • В Кодекса на труда - да се въведе тримесечен срок за изплащане на обезщетения от работодателя и да се завишат контролните функции на Инспекция по труда във връзка с плащането на обезщетения и заплати след прекратяване на трудовия договор, включително и да налага принудителни административни мерки.

И в момента Инспекцията по труда може да бъде сезирана от работник и служител, при това при изискване за запазване на анонимността му. Инспекцията разполага с правомощието да налага принудителни административни мерки. Нужни са просто последователни административни усилия, а не стихийни кампании.

  • В Закона за обществените поръчки - омбудсманът предлага да се отстранява от участие в обществена поръчка всеки работодател, който дължи възнаграждения и обезщетения на служителите си.

От една страна това предложение звучи примамливо, тъй като ще служи като още един инструмент за „поправка” на некоректни работодатели. От друга страна, обаче, за предприятията във временни финансови трудности, които не се допускат до участие в обществени поръчки, ще се отреже  възможността за оздравяването им. Т.е. това ограничение може да означава „бърза писта” към фалита на фирми с ликвидни проблеми.

  • Предложения за промяна в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

Целта е увеличаване на възможностите повече работници да получават обезщетения. Към настоящия момент от това право могат да се възползват служители, чиито договор не е прекратен или е прекратен до 3 месеца преди откриване на производстото по несъстоятелност. Широкият достъп да подобни мерки може да стимулира повсеместно неплащане на заплати за сметка на изрядните работодатели, а това да доведе до по-високи вноски за работодателите или до споделяне на вноските между работниците и работодателите.

И в сега действащите закони има множество инструменти за защита на правата на работниците със забавено плащане на възнагражденията:

-  Работниците могат да се информират за финансовото състояние на работодателя чрез свои представители с право на съвещателен глас в органите на управление,

- Работниците и служителите имат право на своевременна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя,

- Гарантирано изплащане на 60% от дължимото трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата – работодателят не може да плати по-малко от това в рамките на дължимото за месеца. Очевидно, след като е в забава:

- Работниците могат да уведомят Инспекция по труда и тя да задължи работодателя да плати под страх от санкции. Кодексът на труда предписва гаранция за опазване анонимността на служителите при подаване на сигнал. По преценка на Инспекция по труда случаят може да бъде отнесен и до прокуратурата,

- Синдикалните организации също имат правомощия да уведомяват контролните органи, в случай  че работниците се обърнат с искане към тях,

Проблемите у нас винаги са в прилагането на закона. Законодателното изобилие не е гаранция за законов успех. Правните очаквания, които се създават в обществото, водят до правни разочарования, ако не са скрепени с действията на институциите по надзор, контрол и отчетност. Полезно би било преди да правим поредните неприложими или дори протиоконституционни норми, г-жа Манолова да организира една съвместна среща между Инспекция по труда, представителите на работниците и служителите, и работодателите, на която да се обсъдят основните трудности при сега действащото законодателство. Към това можем да добавим и добра разяснителна кампания как работниците по-лесно да упражняват правата си, за да не бъдат безгласни свидетели на неволите, които им се случват. Институционалните усилия не включват само промяна на закони.