Спадът на бюджетните разходи към юли – старт на дългоочаквана тенденция или еднократно явление?

След половин година на реално нарастване на кумулативните бюджетни разходи въпреки значителното свиване на приходите, месец юли най-накрая ни зарадва с реален (т.е. коригиран с инфлацията) спад на разходите спрямо година по-рано. Наистина, спадът на разходите за първите седем месеца не е кой знае какъв – 2,5% номинално и 1% реално – но показва за първи път обръщане на опасната тенденция за ръст на разходите при положение, че изпълнението на приходната част е далеч под планираното и под резултатите от миналата година. Още по-добрата новина е, че спадът на разходите в националния бюджет (т.е. ако не броим потоците при европейските средства) е „цели” 4% номинално и около 2,5% реално. 

Въпреки че повечето разходни пера вече бележат свиване, проблемните разходи в консолидирания бюджет от предишните месеци – заплати, социални разходи и субсидии – си остават по-високи и в новите данни за януари-юли (съответно с 1,7%, 11,9% и 3,7% номинално на годишна база). При социалните разходи оправданието, което нееднократно чуваме, са предизборно увеличените пенсии от предишното правителство и в по-малка степен –увеличените помощи за безработица покрай кризата. Оправдание за по-високите разходи за заплати и възнаграждения, обаче, досега не сме чули – защото най-вероятно няма такова. Особено като се има предвид, че от средата на миналата година върви програма за оптимизация и съкращаване на държавната администрация. При субсидиите ситуацията не е кой знае колко по-различна. Въпреки че ръстът при тях идва изцяло от европейските средства, субсидиите по националния бюджет остават де факто същите спрямо 2009 г. – 581 млн. лева за първите седем месеца на 2010 г. спрямо 588 млн. лева за същия период на миналата година. Т.е. тук намаление също де факто няма.

В резултат от лекото намаление на разходите и паралелното забавяне при спада на приходите, консолидираният бюджет приключва първите седем месеца с дефицит от 1,231 млрд. лева (1,8% от правителствената прогноза за БВП) или повече от 3 пъти по-висок спрямо дефицита за същия период на 2009 г. Представяйки последните данни, министерството на финансите се похвали, че само за месец юли балансът на консолидирания бюджет е бил положителен от 284,5 млн. лева. Но както и самото министерство отбеляза, този положителен баланс се дължи основно на по-високите постъпления за месеца по оперативните програми и фондовете на ЕС. Т.е. за този излишък правителството очевидно няма никакъв принос. Това, което може да се отчете като успех на правителството до момента, са свитите разходи за текуща издръжка и капиталови разходи спрямо 2009 г.

Иска ни се да вярваме, че данните за юли показват началото на една дълго чакана тенденция за по-нататъшно свиване на разходите и паралелно с това – все по-бавен спад на приходите. Имайки предвид ревизирания бюджет за 2010 г., обаче, статистиката за юли може да се окаже бяла лястовица, черен лебед или птичката, която пролет (т.е. бюджетна консолидация) не прави. В ревизирания републикански бюджет са заложени 850 млн. лева повече разходи. Въпреки че до ден днешен не сме виждали прогнозни данни за разходите по консолидирания бюджет за 2010 г., планираният консолидиран дефицит от 3,8% от БВП предполага, че и те са сериозно завишени. Т.е. ако ревизирания бюджет се следва, бихме могли тепърва да очакваме ново раздуване на разходите в останалите месеци на годината. След като правителството очевидно не желае или не успява да свие разходната част колкото е необходимо (т.е. в унисон с по-ниските приходи), единствената надежда, която остава, е икономиката да започне да расте по-рано и по-бързо от очакваното от правителството и по-този начин да подпомогне приходите в бюджета. Но това е малко вероятно, предвид очакванията за ново забавяне на ръста на икономиките на еврозоната и Щатите в последните месеци на тази година. Така че изход в тази посока надали има и топката остава в двора на правителството, поне засега.


Свързани публикации.