„Софийските критерии” за еврозоната

Европейската централна банка публикува Доклад за конвергенцията (2012), в който се прави оценка на напредъка на държавите, поели ангажимент да приемат еврото, следвайки критериите за конвергенция, по-известни като „Маастрихтските критерии”. Към момента България покрива критериите за дефицит, дълг, инфлация и дългосрочни лихви, но това не означава автоматично, че пътят към еврото е открит. Нещо повече, остава отворен въпросът дали България въобще иска и трябва да поеме по този път.

Пречките пред членството ни в еврозоната са познати: не е ясно дали покриваме всички критерии устойчиво (особено за инфлацията), законодателството ни продължава да не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, а и все още не участваме в т. нар. валутен механизъм II (ERM II), където трябва да престоим поне две години. Към това се прибавя и липсата на ясни и автоматични правила за членство в ERM II, тоест дори и да отговаряш на всички критерии за еврото, това не означава, че ще бъдеш веднага допуснат в ERM II. Казано с други думи, със или без критерии, за да влезеш в еврозоната, първо трябва да бъдеш желан в еврозоната.

Тези въпроси ни вълнуваха неизменно от приемането ни в ЕС през 2007 г., но сега на дневен ред идва и друг въпрос – България иска ли да е в еврозоната? Общо взето, точно както еврозоната може да протака нашето приемане вечно, така и ние можем сами да го протакаме. Всъщност, не е нужно дори да го отлагаме мълчаливо, можем направо да възприемем собствени критерии, на които еврозоната трябва да отговори, за да станем нейни членове. ПО аналогия с Маастрихт, тези критерии могат да се нарекат „Софийските критерии”.

Тези критерии не са някаква наша приумица, а изхождат от това, което сме поели като ангажимент през 2007 г. Ние сме обещали да се присъединим към един клуб, където са в сила няколко строги правила. И именно защото не отговаряме на тези правила, още стоим отвън и ни оценяват. Ние обаче трябва да следим дали членовете на този клуб спазват собствените си правила. Ако те правят, каквото си поискат, то нашите ангажименти за членство също са под въпрос – все едно да поемеш ангажимент да вечеряш в ресторант за непушачи (задължавайки се да докажеш, че не си пушач), а на вратата да ти кажат, че всъщност всички в ресторанта пушат пури. Най-малкото, което можеш да кажеш, е, че ангажиментът ти е в сила, но едва, когато всички вътре загасят пурите си, тогава ще влезеш да вечеряш и ти.

Какви са „Софийските критерии”, на които трябва да отговори еврозоната, за да бъде в сила нашият ангажимент за членство?

• Бюджетният дефицит на еврозоната да бъде до 3% от БВП. Като допълнение могат да се разглеждат данните на трите страни с най-голям бюджетен дефицит. В крайна сметка, правилата в еврозоната не са средно за всички, а за всяка една страна.
• Публичният дълг на еврозоната да бъде до 60% от БВП – отново могат да се разглеждат допълнително данните на трите страни с най-голям публичен дълг.
• Инфлацията в еврозоната да бъде до 2% – такъв е общо взето мандатът на ЕЦБ, като напоследък открито се отстъпва от него и се увеличава толерантността към по-висока инфлация;
• Независимостта на ЕЦБ да бъде гарантирана;
• Никакви тежести за данъкоплатците и солидарно поемане на дългове, произтичащи от приемането на еврото – в т.ч. вноски в спасителни фондове и издаване на общи еврооблигации;

Това са ключовите критерии, които трябва да следим и които показват дали ангажиментите ни са в сила към всеки един момент. Никога не сме обещавали да се присъединим към нещо, което не отговаря на тези критерии. А към момента, еврозоната наистина не отговаря на тези критерии, както се вижда от таблицата по-долу:

* Данни на Евростат за 2011 г. – виж тук. Трите страни с най-голям дефицит са Ирландия (-13,1%), Гърция (-9,1%) и Испания (-8,5%);

** Данни на Евростат за 2011 г. – виж тук. Трите страни с най-голям дълг са Гърция (165,3%), Италия (120,1%) и Ирландия (108,2%);

*** Данни на Евростат към април 2012 г. – виж тук;

Тези данни красноречиво показват, че еврозоната не отговаря на собствените си условия и България е свободна да реши за членството си, без да бъде обременена от поети ангажименти през 2007 г. Дори и при изпълнени критерии за дефицит, дълг и инфлация в еврозоната, както и запазване независимостта на ЕЦБ, остава като голям въпрос всякакво солидарно поемане на дългове, в т.ч. вноски в спасителни фондове.

Накратко, „Софийските критерии” трябва да бъдат следени, тъй като показват изгодно ли е за България еврото или не. Те не са абсолютни по своята същност, както не са и тези от Маастрихт, но не могат да бъдат пренебрегвани.