Социално-икономическите измерения на една нова ядрена мощност през призмата на набиране на капитал за АЕЦ „Белене”

Красен Станчев [1] 

Референдумът събира подписи, а не пари. Аз ще се опитам да покажа какви средства би трябвало да събере подписката за капитал за строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация на АЕЦ „Белене”. [2]

 

За какъв капитал става дума?

До момента има пет независими от Росатом оценки на цената на проекта АЕЦ „Белене”:

  • ИПИ – € 11,7 милиарда (28 март 2011 г.)
  • ИЕМ – € 8,7 – 10 милиарда (18 април 2011 г.)
  • НSBC [3] – € 10,3 милиарда (29 март 2012 г.)
  • Булат Нигматулин [4] – € 10 милиарда (29 март 2012 г.)
  • „Аноним” (сайт без автор PowerEconomics, използван от БСП) – € 7,8 – 9,7 милиарда (14 август 2012 г.)

Разликите в номиналната стойност на инвестицията за АЕЦ „Белене” не са съществени.

Все пак следва да спомена, че не произтичат от разлики в методиките.

При „ИПИ” и „Нигматулин” основното е в изчисленията на стойността на проекта по компоненти.  Но „Нигматулин” оценява и „икономическата тежест” на „Белене” върху икономиката на България на € 27 милиарда.  (Тази оценка включва плащането на централата за период от 19 години през цената на тока, произведен от нея.)

„ИЕМ”, „HSBC” и „Аноним” предпочитат математически модели.  Изчисленията на класически показатели като нетна настояща стойност и др. под. навсякъде са идентични.  Всички сметки са „изчистени” от фактори като корупция, забавяне и непредвидени стопански и експлоатационни събития.  Най-дълъг е периодът на „изкупуване” на проекта „Белене” при „ИПИ” (Съответно най-ниски са разходите за икономиката.)  Най-кратки са тези срокове при „ИЕМ” и „Аноним”.  Всички организации и автори (с изключение на ИПИ), дръзнали да направят оценка, предполагат, че първоначалната инвестиция все пак трябва да се откупи, т.е. нито една от посочените по-долу стойности не предполага, че новата ядрена мощност трябва да работи на чиста загуба – най-малкото, защото тогава проектът за нея не би бил могъл да се финансира с обичайни средства.  Освен това, отново с изключение на ИПИ и неявно Булат Игматулин, споменатите автори и организации не описват и не отчитат никакви рискове от АЕЦ „Белене”. Никакви рискове не споменават и поддръжниците на проекта.

Източниците на тези оценки са следните:

Всеки може сам да провери подробностите и да направи собствени сметки. Когато обаче става дума за набиране на капитал, а не за плащане на проекти като този, наложено със сила от мнозинството на какъвто и да е референдум и каквото и да е правителство, известни базови стойности не е лошо да се вземат предвид.

 

Социално-икономически измерения

В таблицата долу са дадени най-оптимистичните сценарии според възгледите и методите на онези, които са ги разработвали.

Табл. 1. Номинална стойност на инвестицията за АЕЦ „Белене” и цена на електроенергията

Оценка на

Цена в € млрд

Цена в лева млрд

Цена 1кВч (стотинки)

ИПИ

11,6

22,7

22,7

ИЕМ

8,7

17,0

17,0

HSBC

10,3

20,1

20,0

Нигматулин

10,0

19,5

19,5

Аноним

7,8

15,3

15,3

Независимо от първоначалните оценки, очевидният резултат е следният:

  1. Дори и най-оптимистичната цена на „Аноним” е два пъти по-висока от онази, която бе договорена през 2006 г.
  2. Според оптимистичните оценки, стойността на инвестицията е близка до тази на Росатом.
  3. Цената на електричеството от АЕЦ „Белене” би трябвало да бъде от около поне два пъти до почти три пъти над цената на сегашния т.нар. енергиен микс.

Ако обърнем внимание на подробностите, само „Аноним” предвижда печалба на проекта АЕЦ „Белене”.  Тя се основава на допусканията, че:

  1. Новата централа ще може да продава електричество на цена, която ѝ е изгодна;
  2. Срокът за възстановяване на инвестицията ще бъде кратък, а срокът на експлоатация – продължителен и безавариен;
  3. Няма загуби или динамика в други сегменти на икономиката и енергетиката на България;
  4. Няма значение кой губи и кой печели.

За да могат избирателите да преценят какво би трябвало да предприемат като лично инвестиционно поведение или поведение на техните близки, следва да се направят няколко прости сметки за това за това колко би струвала АЕЦ „Белене” на всеки избирател, на хората, които са под 50 години (понеже те фактически ще финансират начинанието), и колко то би струвало на един потребител, т.е. на човек от населението на България. 

Изчисленията, представени в таблицата по-долу, са направени при следните допускания: избирателите са 6,1 милиона, избирателите под 50-годишна възраст са 3,96 милиона, а населението на страната – 7,36 милиона (т.е. останало е непроменено след преброяването м.г.).  Използвани са същите оценки на номиналната стойност на проекта.

Табл. 2. Капиталово задължение на различни категории „инвеститори” в АЕЦ „Белене”

Оценка/цена в лева

избирател

човек под 50 г.

човек от населението

ИПИ

3721,3

5728,4

3082,3

ИЕМ

2792,7

4299,3

2313,4

HSBC

3306,5

5089,9

2738,8

Нигматулин

3210,3

4941,8

2659,0

Аноним

2504,0

3854,6

2074,0

Цифрите говорят сами по себе си, но все пак е уместно да посочим, че:

  • Минималната цена на капиталовата вноска на човек от населението е равна на почти три средни месечни брутни заплати, за средностатистическия избирател – малко над три заплати, а за хората под 50 години тя ще струва над пет такива заплати;
  • При преобладаващия възглед и изчисления номиналната инвестиция за АЕЦ „Белене” би била равна на 3,2 пъти средни месечни брутни заплати за всеки гражданин на България, независимо дали е дете, пенсионер, безработен или работещ; при средностатистическия избирател – над четири такива заплати, а за „младите” под 50 години – 6-8 пъти средната брутна месечна заплата.

Кой губи и кой печели?

Естествено всяка инвестиция е оправдана, ако име перспектива за добра печалба и няма неподлежащи на контрол рискове. Нормално е също, че една ядрена централа ще бъде на печалба, ако има на кого да продава.

От направените по-горе сметки е ясно, че електроенергията не би била продаваема нито на международния, нито на местния пазар. За последния е достатъчно да си спомним истерията около относително скромното „скачане” на цените на електроенергията през 2012 г. Според всички прогнози, включително тези на МИЕТ, енергийния системен оператор, БАН и ИПИ до 2027-2030 България няма нужда от такива мощности за производство на електроенергия, независимо дали ядрени или не.

За международния пазар може да се съди по аналогия.

Приблизително същите ядрени централи могат да имат при оптимистичен сценарий от 2,9 до 5,1 евроцента на КВч, ако електричеството е произведено в Чехия, Словакия или Унгария. При песимистичен сценарий цената е между 5,8 и 8 евроцента.[5] Посоченият в Таблица 1 оптимистичен възглед за цената на електричеството от АЕЦ „Белене” на „Аноним” е равен на най-песимистичния ценови сценарий от конкурентни ядрени централи.

Тези реалности опровергават аргументите за някакви нематериални ползи от нова ядрена мощност в „Белене” или може би дори другаде в обозримо бъдеще.

Иначе казано „Белене” нито е част от „запазването на ролята на България като регионален енергиен център” (както твърдят не особено информирани привърженици на проекта), нито може да определи положително „модела на развитие на България” (както се опитва да продаде „Белене” г-н Станишев).

Винаги е възможно, разбира се, да се продава на загуба. 

Тогава печеливши ще бъдат инвеститорите от Росатом, доставчиците от Атомстройекспорт, строителите – немалка част от скъпо-платените от тях ще са гастарбайтери, управителите от Росатом и износителите, т.е. шепа фирми, регистрирани в България, и няколко офшорни такива.

Няма ползи и от разкриването на работни места.

Долната графика симулира месечното потребление на електроенергия, произведена от различни източници в България за десетгодишен период (2001-2010) при налични 4000 MW ядрени мощности.

Графика 1: Четири ядрени реактора в енергийната система на България.

 

От нея ясно се вижда, че 7-8 месеца в годината почти целият не-ядрен сегмент на енергетиката на България ще трябва да работи на около 60% от капацитета си и съответно да печели от 20 до 40% по-малко с единствената мисия да освободи някакво място на новата ядрена мощност.  Това ще рече, че около 115 хиляди работещи в тези електропроизводствени предприятия и техните подизпълнители получават по-нисък доход, а част от тях може би ще се окажат и без работа.

По тази тема ще предложим отделен анализ.

 

27 декември 2012 г.,

София

 


[1] Авторът е доцент в СУ, Председател на УС на ИПИ и управител на КС2 ЕООД.

[2] Идеята е на д-р Георги Ганев от ЦЛС, тя е публикувана на 19 юли 2012 на http://www.cls-sofia.org/blog/?p=654&lang=bg , с аналогични предложения е излизал и авторът на тези редове, и много други икономисти, макар и не с такава яснота като д-р Ганев.

[3] Консултантският договор на HSBC съдържаше възнаграждение, ако проектът „Белене” бъде осъществен; т.е. въпреки стимула за безкритично отношение, консултантът даде фактически отрицателно становище.

[4] Г-н Нигматулин е бивш зам. министър на атомната енергетика на Руската федерация.

[5] Виж: Иван Котев, Ян Ондрих.  Кто кого? Защо България трябва да се откаже от АЕЦ Белене. Condole Research, Ноември 2010, с. 3. (Цените са с разходи за извеждане от експлоатация.)


Свързани публикации.