Социален дъмпинг или свободно предоставяне на услуги в ЕС

Процесът на обединяване на Европа формално започва през 1957 г. с подписването на "Договорите от Рим" за създаването на Европейската икономическа общност и Европейска атомна и енергийна общност (в неформален план, за начало на този процес може да се приеме призивът на Уинстън Чърчил в университета в Цюрих през 1946 г. за "Обединени държави на Европа"). Процесът, разбира се, продължава, като по-важни за допълнителното изграждане на европейските институции и правила са споразуменията от Маастрихт, Амстердам, Ница и Лисабон, като последното е необходимо все още да бъде ратифицирано от няколко страни членки. В резултат на над 50 години интеграция, достигнатото ниво на институционална хармонизация в ЕС е високо и обхваща редица области, простиращи се от борбата с трафика на хора и оръжия до генномодифицираните организми, но със сигурност най-значими и до момента са правилата и принципите, свързани с функционирането на общия пазар – на стоки, услуги, капитал и работна ръка.

По отношение на първата и третата категория може с малки изключения да се твърди, че общият пазар е изграден, което обаче и до момента не е напълно валидно за останалите две. Дори и формално между почти всички страни членки да са установени принципите на свободна трудова миграция, включително и при предоставянето на някои услуги, съществуват редица пречки като признаване на придобитата квалификация, изискване за роден език – езика на приемащата държава и т.н., които на практика превръщат свободния "на хартия" общ пазар в не толкова свободен. Разбира се, това има своите негативни отражения – в макроикономически план по-ниската степен на интегрираност между националните пазари в Европа неминуемо води до по-малко конкуренция и по-неефективна алокация на ресурсите с произтичащите от това по-високи цени, по-ниски производство, потребление и жизнен стандарт като цяло.

Въпреки че тези и други отрицателни ефекти са отдавна известни на икономическата теория и имат емпирично доказателство от практиката, преодоляването на предпоставките за възникването им (отсъствието на пълна либерализация на пазарите по линия на национални, регионални или браншови регулации) се извършва бавно и непоследователно. За съжаление най-важната причина за този факт са опасенията от засилване точно на това, което най-много помага на икономиките да станат по-адаптивни и да се развиват по-бързо – конкуренцията – в случая на трудовите и на пазарите на някои услуги – или според терминологията на редица европейски синдикални лидери това е т.н. "социалния дъмпинг" на националните пазари. Без да навлизам в детайли доколко според етимологията си двете понятия са взаимозаменяеми, както и дали ефектите от наличието на повече конкуренция в пазарните икономики е полезно явление, считам за важно да се обърне внимание на процесите, които протичат в момента, както и на най-вероятните бъдещи тенденции според съществуващия правен ред.

В началото на месец април тази година съгласно едно от последните решения на Европейския съд (най-висшата съдебна инстанция в ЕС) чуждестранните компании, опериращи в друга държава членка, в която не са регистрирани, но изпълняват договор, не следва да спазват националните или секторните договорености за минимално заплащане на страната приемник за работниците от своята страна. Или с други думи, компании, които са наети да работят в друга държава и за целта използват труда на работници от собствените си страни не са задължени да се съобразяват с установените правила за заплащане на труда в страната, в която изпълняват поръчки, а със своите собствени. Конкретният казус[1], по който е взето това решение се отнася за полски поддоставчик на германска компания, изграждащ строителен обект в Германия и заплащащ на заетите си по-малко от половината от договореното в съответната провинция минимално заплащане. Важно е да се отбележи, че номиналните различия между страните в ЕС по този показател, представляващи също така и част от потенциалните им конкурентни предимства (съответно недостатъци за други), са значителни. Следващата таблица представя това сравнение.

Таблица – Минимална месечна работна заплата, определяна на национално ниво, евро

Източник: Евростат

Както отлично може да се види, разликите в законово установените МРЗ достигат до над 14 пъти при България и Люксембург и в пъти за много от другите страни, вкл. и две от старите страни членки. Въпреки че значението на разликите в минималното заплащане не трябва да се абсолютизират, доколкото много голям процент от доходите могат да са значително по-високи от МРЗ, а последната да има предимно разчетна функция, все пак те дават представа за възможностите за повишаване на конкуренцията на трудовите и на пазарите на някои услуги. Част от критиките тук могат да бъдат свързани разбира се с твърдението, че първо националното законодателство трябва да има думата по отношение на мерки, свързани с провеждането на социална политика, каквато на практика е минималното заплащане и второ, че МРЗ е фактор, който в малка степен влияе свободното движение на услуги.

По отношение на първия аргумент, всяко правителство трябва да може да провежда собствена социална политика, но конкретните мерки, които се предприемат не трябва да застрашават наличието или установяването на свободна търговия, доколкото последната е приоритет с наднационално значение. Относно второто твърдение – цената на част от услугите наистина се влияе слабо от минималното заплащане, но други като например строителството се влияят силно, тъй като разходът за наемен труд е голям. От друга страна, ако сега се предприемат стъпки в посока регулиране цената на чуждестранния наемен труд при предоставянето на услуги, то в бъдеще биха могли да се появят идеи това да се извършва и по отношение на стоките – например при производството на стоки, които се изнасят за друга държава, компанията да е длъжна да спазва редица изисквания, вкл. и за минимално заплащане на труда, валидни в страната вносител. На практика това би означавало индиректно премахване на всички достижения в рамките на Световната търговска организация, както и връщане назад към протекционизъм и ниски нива на международна търговия (а, както е известно от икономическата теория и практика, точно търговията стои в основата на разделението на труда и по-голямото благосъстояние).

Още през 1963 г. Европейският съд постановява, че Общността представлява законов ред в полза, на който страните членки са се съгласили да ограничат суверенните си права в известна степен. Въпреки че от това правно положение по принцип могат да произтекат и негативни последици за общността като цяло (например една потенциална хармонизация на данъчните ставки на европейско ниво би означавала премахване на голяма част от лостовете за конкуренция между държавите на национално ниво), разгледаният в този текст случай, както и случаят Лавал са голяма крачка напред в процеса на създаване на единен пазар на услуги. Решението съща така е стъпка и в посока на установяване на неутрално третиране на държавите, при запазване възможността за провеждане на автономна и независима политика от националните власти.

[1] Това не е първият подобен случай. През декември миналата година, Европейският съд в Люксембург отсъди, че шведските синдикати не могат да принуждават чуждестранните компании да се съобразяват с националните или браншовите договорености за заплащане (случаят Лавал).