Смъртта на лявото управление в енергетиката или какво показва последното решение на ДКЕВР

Решението на ДКЕВР от вчера, 29 май т. г. прилича на опит да се напише епикриза „за пред хората“ на смъртник, който е на път да си отиде от този свят поради някаква срамна болест.  Смъртникът, разбира се, е управлението на БСП и коалиция. Безизходицата настъпва засега само в един отрасъл – енергетиката. И решението е доказателство за този факт.

Диспозитивът, т.е. частта на решението, която установява факта, обаче се опитва да замаскира случилото се и да посочи несъществуващи причини за случилото се.

Формално погледнато, ДКЕВР иска:

  1. а) да се предоговорят условията по споразуменията за дългосрочно изкупуване на електроенергия от Източномаришките ТЕЦ-ове 1 и 3, които са подписани през 2001 г. и потвърдени многократно като политика и де юре като консумирани отношения между търговските дружества НЕК, от една страна, и Ай И Ес Гълъбово и Контур Глобал, от друга;
  2. б) да се предприемат действия за изменение и допълнение на закона за възобновяемите енергийни източници, които да позволят намаление на средногодишната продължителност на работа с 50% за вятърните и фотоволтаичните централи.

Съдържателно обаче[1] ДКЕВР прави следното.

Посочва като причина и в двата случая не собствената си зависима от политическата конюнктура политика, а политиките и препоръките на Европейската комисия.

По повод споменатите ТЕЦ-ове Комисията установява, че техните споразумения с НЕК представляват нерегламентирана държавна помощ, изчисленията на цените „не съответстват на принципите за ценообразуване и целите на Третия енергиен пакет, премахващ пречките пред конкуренцията на енергийния пазар“ и на стандартните договори на този пазар, а задълженията на НЕК не са съобразени с реалното потребление на електроенергия. Но тъй като тези договори са заварено положение, към момента на сключването им съответните принципи не действат, реалното потребление е изкуствено надуто в прогнозите от българските държавни органи, постановяването на държавна помощ е или съмнително от юридическо гледище, или вредно за системата, защото ще предполага санкции за предоставянето на такава помощ.  Иначе казано ДКЕВР само заблуждава, че с предоговарянето на споразуменията – което тепърва трябва да се случи и не е известно с какъв резултат – ще вкара приходи в НЕК и ще спаси системата на енергетиката. 

Това ще рече, Комисията предполага, че хората са забравили, че нереалните прогнози за електропотребление са направени след сключването на споразуменията, за да подкрепят решения за изграждането на „Цанков камък“ и АЕЦ „Белене“.

Освен това Комисията сама нарушава принципите на свободния пазар като предоставя преференции за заводските централи и когенерациите на топлофикации с „цени на изкупуване“, които са два пъти по-високи от цените в оспорваните със задна дата споразумения. Тъй като тези споразумения са довели до около 4 милиарда лева инвестиции (при пълното съгласие на четири български правителства), предоговарянето не ще бъде нито лесно, нито е вероятно да доведе до съществен резултат. Друг е въпросът, че инвеститори никога не са били против предоговаряне, стига да няма действия с обратна сила.

По подобен начин твърдението за „несъответствието“ на капацитета на ВЕИ-централите на реалното потребление на електричество цели да изкара тях и ЕС виновни за приетите субсидирани цени. В действителност обаче самата Комисия е онази, която е предоставила лицензите за работа на тези централи.

Предлаганото намаление на количеството изкупувана електроенергия от тези централи с 50% ще доведе със сигурност до намаляване на оборотите им с 65-70% и сигурен фалит на повечето от предприятията в този подотрасъл.

Замисълът най-вероятно преследва две цели: тези централи да бъдат изкупени на безценица и да бъдат ударени банките, които са финансирали изграждането им (вероятно с други 4 милиарда лева). 

Иначе казано онова, което прави ДКЕВР е опит за преразпределение на икономическо влияние. Цената за него ще бъде платена отново от спестителите в банките и от потребителите на електроенергия.

Всичко казано обаче все още не е факт. Източномаришките ТЕЦ 1 и 3 още не са се съгласили с идеите на Комисията за съдържание на новите споразумения, а измененията в закона за възобновяемите енергийни източници тепърва следва да станат факт.

Приемайки замисъла за действителност, ДКЕВР също вчера публикува предлаганите цени за периода 1 юли 2014 г. – 30 юни 2015 г. Най-вероятно е тези прогнозни цени да се окажат пълна измислица. Всъщност вчерашните документи на ДКЕВР имат само една задача – да замаскират пълния провал на свършеното в енергетика за последните дванадесет месеца.

 

 


[1] Виж подробностите тук: http://www.dker.bg/NPDOCS/dkevr-nek-maritsa1&3-pressrel.pdf .


Свързани публикации.