Смисълът от съхраняването на АЕЦ през погледа на икономиста
Word Format
(Word Format)
Политическите дебати за затварянето на АЕЦ, преминали и през два огледални вота на недоверие, не допускат дори минимален здрав разум по темата. Отправните точки на „защитата“ на 3 и 4 реактор (че дори на 1 и 2) се основават на няколко откровени заблуди:
1. Енергетиката – „приоритетен отрасъл“. Това би трябвало да означава производството на електричество да носи печалба, при това: а/ по-голяма от други отрасли на икономиката, б/ при възможности за растеж в бъдеще. На вътрешния пазар и двете условия не са изпълнени. Печалбите на НЕК, по какъвто и да е начин да са отчетени, са резултат от монопола. При наличие на конкуренция, включително и от внос, цените щяха да са различни, вероятно – по-ниски. Тази разлика – между настоящите цени и тези, които биха се случили при конкурентен пазар – е монополна рента за НЕК. Според стратегията на правителството за отрасъла либерализацията на доставките на електроенергия би била разрешена, ако цените на вноса с а п о – в и с о к и от тези на местните производители. Т.е. монополното положение на НЕК, неговите приватизирани в бъдеще части и атомните централи се запазва.
Възможността за големи печалби на НЕК е подобна на възможността на правителството да увеличи бюджетните приходи чрез увеличаване на данъчните ставки. Вътрешното потребление вероятно няма да нараства; дори е възможно да намалява при растеж на БВП. Това е така, защото в икономиката се случват структурни промени, които като цяло намаляват значимостта на тежката индустрия за сметка на дейности с по-висока добавена стойност, които не изискват много енергия. В момента българската икономика „харчи“ около 10 пъти повече енергия за създаване на единица брутен вътрешен продукт от средната стойност в ЕС, около 3 пъти повече от Полша и Унгария, и 23% повече от Румъния. Рационалната стопанска логика показва, че намаляването на относителното енергопотребление ще бъде очакван стремеж на предприемачите.
2. Износът на ток. Според различни оценки, недостигът на електроенергия в региона на Балканите е около 10 000 GWH; НЕК е реализирала продажба на около 6700 GWH за 2001 г. Износът нараства за последните години; трендът обаче трудно може да се задържи в дълъг срок. Изследвания на този пазар не са правени. През 1998 г. ние предложихме на тогавашното правителство да финансира проучване на потенциала и конкуренцията преди промяната в регламентите и стратегиите на НЕК. За съжаление отговорът беше, меко казано, от рода на „ние си знаем“.
При все това, годишните приходи от продажби за износ са около 145 млн. дол. средно за периода 1997-2001 г. За сравнение, това е близо пет пъти по-малко от износа на дрехи и обувки (при това официално отчетен; има изследвания, според които се декларират систематично по-ниски от реалните стойности на продажбите); дори за 2001 г., която е била най-успешна за НЕК, приходите са повече от 4 пъти по-ниски от тези от износа на дрехи и обувки. Износът на електроенергия изглежда сравним с този на лекарства и козметика, и „само“ около 50% по-голям от износа на мебели и обзавеждане.
Таблица 1: Износ на електроенергия и избрани други стокови групи (в млн. дол.)
Износ/продукт Средногодишно
1997-2001 2001
Електричество 145 235
Лекарства и козметика 163 161
Дрехи и обувки 691 1020
Мебели и обзавеждане 101 132
Източник: БНБ
Тези бързи сравнения целят единствено да създадат реалистична представа за икономическата значимост на износа на електроенергия. Имайки предвид още повече физическата ограниченост на пазара в съседните страни, възможностите за допълнителен ръст са минимални.
3. Енергийна независимост. Под „независимост“ се разбира способността на местната енергийна индустрия да задоволява напълно нуждите на местните потребители. Енергийна независимост трудно може да се постигне в страна, която няма значителни местни енергийни източници. За 2001 г. например България внася енергийни ресурси за над 1.6 млрд. дол., при това 85% от Русия и Украйна. Ядрената енергетика е почти изцяло обвързана с Русия; трудно може да се говори за „независимост“, ако технологията, горивото и управлението на отпадъците се предоставят монополен доставчик. Възстановяването на АЕЦ Белене, ако се случи, само ще засили тези зависимости.
4. АЕЦ произвежда най-евтината електроенергия. При липса на пазар и конкуренция, всяка сметка на разходите е условна и подлежи на оспорване. В момента на книга АЕЦ Козлодуй „продава“ на НЕК ток по 3.78 ст./квтч. Но отчитането на разходите в една атомна централа е сложен процес, и до голяма степен счетоводните стандарти трудно се нагаждат. Много е трудно да се отчитат разходите по гарантиране срещу щети и аварии – дори ако такива разходи не се начисляват, рисковете за обществото остават. Според закона за безопасно използване на ядрената енергия, чл. 132. „(1) Отговорността на експлоатиращия за вреда, причинена от всяка ядрена авария, се ограничава на 96 млн. лв.“ Но потенциалните загуби за хората – българи или не – от една авария могат да надхвърлят тази сума; пак някой трябва да покрие сметката. Други разходи, които в момента се отчитат спорно, са разходите за съхранение на отпадъците. Ако временно отпадъците стоят „на площадка“ в Козлодуй, или временно Русия приема съхранение на ниска цена, в недалечно бъдеще това ще се промени, и разходите ще нараснат. Закриването на реактори в атомна централа е скъпо удоволствие; тези средства трябва да се трупат с години, така че това също оскъпява енергията. Друг фактор, който носи допълнителни разходи, е нуждата от изграждане на компенсиращи мощности (ПАВЕЦ), които да регулират върховите натоварвания. Всичко това показва, че реалната цена е може би сравнима с разходите на другите видове централи в страната, ако се гледа в средносрочен и дългосрочен план.
5. Печалбите на НЕК. Дебалансираните тарифи на електрическата енергия водят до парадокса потребителите, за снабдяването на които се правят най-малко разходи, да плащат най-много. Казано иначе, бизнес потребителите плащат повече от домакинствата. За 2001 г. приходите от продажби на потребители на високо напрежение са около 400 млн. лв., или около 18% от общите приходи на НЕК. Средната цена без ДДС е около 7.6 – 8 стотинки на киловат. Ако сравним сега тази цена с цената, на която АЕЦ продава на НЕК – 3,78 ст. на киловат – излиза, че „надбавката“ в НЕК е около 200 млн., или над 80% от брутната печалба на НЕК. Следователно, дори да приемем за достоверна (т.е. – каквато би възникнала при пазар на енергията) цената на тока от АЕЦ, то се оказва, че т.нар. печалби на НЕК всъщност за монополна рента, получена от големите предприятия в България. Не е ясно как тогава „България печели“, след като българските предприятия губят (правят по-високи разходи за ток). Между другото, цени за големи потребители от около 2 цента на киловат са постигнати след дори частична либерализация в някои европейски страни, САЩ и Канада.
По повод разсъжденията за печалби и цени, не е лошо да се има предвид, че дори през 2006 г. – ако се спазва сегашния график на промяна на цените – приходите от продажби няма да бъдат достатъчни за финансиране на обновяване на съоръжения и нови инвестиции изобщо. Всеки нов проект – АЕЦ Белене включително – ще изисква някаква форма на бюджетно финансиране, т.е. ще бъде свързано с отнемане на доход от плащащите данъци.
Истинските въпроси в енергетиката, или какво може да е от обща полза за българските данъкоплатци?
В относително дългосрочна перспектива, ако сега господстващите нагласи се променят, потребителите на електроенергия биха спечелили от следното:
1. Наличие на конкурентен пазар, който да стимулира най-ефективно генериране на енергия;
2. Състезания и избор на потребителя – в резултат, най-ниска цена;
3. Дългосрочна сигурност на доставките – различни енергийни източници, гъвкави предприятия, които бързо да се променят спрямо международните пазари.
4. Максимална свързаност с други енергийни системи – конкуренция от внос, и/или възможност за износ.
5. Неизпълнение на плановете за възстановяване на АЕЦ Белене.
