Смисълът на спора за бюджета на ЕС до 2013 г.

Предистория

През юни министърът на финансите (1) на Обединеното кралство Гордън Браун защити пред Камарата на общините позицията, че неговата страна ще наложи вето на бюджета на ЕС, ако другите страни-членки, които там наричат “партньори”, се опитат да премахнат отстъпката на британските вноски в бюджета на Съюза.

Както е известно тази отстъпка е извоювала министър председателката Маргарет Татчър при встъпването на страната й в Европейската икономическа общност с аргумента, че страна й е бедна. Ситуацията сега е променена в смисъл, че:

• Нито една нова членка не може да има индивидуално третиране по повод вноските, но може да има такова по повод субсидиите от Брюксел, ако те попадат в определени подразделения от разходната част на бюджета;

• Новите страни членки, при присъединяването си пропагандират ползите от членството най-често като достъп до въпросната разходна част от бюджета (макар този достъп съвсем да не е гарантиран, да е тежък като процедура и да е крайно непрозрачен);

• Промяната на разходните пера за следващия бюджетен период остава нормална процедура, но за правителствата на новите страни тя изглежда като смяна на конете по средата на реката, защото досега не са имали възможност да облагодетелстват страните си. Затова те формираха и нещо като ад хок коалиция против промените по принцип.

Тъй или иначе, тези обстоятелства са известни отдавна. Те бяха обсъждани на 10 ноември в британския парламент. Сега няма ново развитие, а се търси решение за не особено смислената схема на функциониране на самия ЕС.

Британското виждане и другите интереси

Аргументите на Гордън Браун и Тони Блеър са, че ако Европа продължава да харчи 40% от бюджета си за селско стопанство, средствата за други цели и предизвикателства биха били по-малко. Тези предизвикателства са най-вече в областта на конкурентността. Другият проблем е, че в рамките на СТО ЕС не либерализира търговията със селскостопански стоки и с това хем поддържа два-три пъти по-високи разходи на своите граждани за основни продукти, хем блокира по-бързото забогатяване на хората от т.нар. трети свят, най-вече Африка, но също и Латинска Америка.

Британският възглед се представя като крайно либерален. Той не е такъв.

Всъщност британските социалисти искат същите пари да се преразпределят за други цели. Онези, които мислят и коментират дебата като сблъсък между британска “свобода” и централно планиране a la France или грешат, или съзнателно заблуждават публиката.

Предложения на Великобритания са за намаляване на отстъпката, ако се намалят средствата за селско стопанство, ползвани най-вече от Франция, а спрямо новите страни-членки – за по-малко бюрократични процедури за достъп до въпросните пера.

Идеалният импас би изглеждал така: с колкото Обединеното кралство увеличава своите вноски с толкова намаляват привилегиите на Франция, а увеличението на облагите за новите страни идва от възможността да ползват по-голяма част от субсидиите вследствие на облекчените процедури.

За новите членки единственият проблем е, че срещу имагинерни, но все пак описани, пари в наличност те получават още неприети процедури, които тепърва ще трябва да се учат да използват. За старите страни членки проблемът е подобен на този на Франция – по-малко средства за поддържане на селскостопанския пейзаж.

За правителството на Блеър проблемът е също чисто политически – все повече избиратели се съмняват – и то с основание – в жизнеспособността на Съюза в този му вид. В това е и силата на позицията на Великобритания, тя е нещо като общ знаменател на отношенията на отделните правителства с избиратели, който тези правителства засега не признават публично.

Колко са и как се харчат парите “на” Брюксел?

Отговорът на първия въпрос е известен и горе-долу коментиран от много гледни точки. Отговорът на втория е също известен, но много малко е коментиран.

Вероятно обаче проблемът не е в тези пари като обща сума. Все пак става дума за 1% от БВП на Съюза. Проблемът е, че поддържането на въпросните и други (трудно получаващи паричен израз) политики е много по-скъпо от самия бюджет. Ето няколко примера:

• Защита на селското стопанство на Съюза означава по-високи цени на продуктите – например килограм аржентинско говеждо при липса на ограничения би могло да продава в Европа за 1 евро килограма, но същото количество, произведено от френски кравар, струва 3 евро;

• Общият ценови ефект на протекционизма на ЕС е трудно да се оцени -според едни оценки той в паричен израз е три пъти повече от субсидиите, според други оценки е към 150 милиарда евро, според трети е значително по-голям;

• Според последните оценки на ОИСР (от 2001 г.) европейските фирми плащат повече от пет пъти от бюджетните разходи за 2005 г. за съобразяване със законодателството на Съюза;

• Защитата на едно работно място в ЕС струва около цената на един Ролс Ройс, който бива “подаряван” всяка година на заемащия това място.

Ако се замисли човек, по-съществено от дебата за бюджета се оказва разбирането на смисъла на всичко това. Понеже избирателите на Холандия и Франция не разбраха този смисъл, затова те й отхвърлиха проектодоговора за конституция на ЕС. (Това разбира се не означава, че онези, които са гласували “за” са разбрали за какво става дума.)

Как се харчат въпросните пари?

За това писах през 2003 г. (2)Тогава Европейската Сметна палата ( European Court of Auditors ) каза, че двете най-големи разходни пера, т.е. подкрепата за развитие на регионите и селскостопанската политика са най-лошо отчетени. (Онова бе доклад за 2002 г.) Всъщност по традиция тази сметна палата не одобрява отчета на Брюксел вече единадесета поредна година. Тъй като българското гражданство, преса и организации не обичат да се занимават с търсене на скучни материали в Интернет, ние сме поместили най-важното от таз-годишния доклад на нашата страница, посветена на анализа на ползите и разходите от политиката и законите – www.ria-studies.net . Ето два цитата от него:

• “Както и в миналото счетоводната система не може да отчете със сигурност, че всички активи и задължения са записани”;

• “Сметната палата установи, че огромното множество от бюджетните плащания са били под въздействието на незаконност и нерегулярност на финансираните сделки. Това е резултат от наследените рискови сделки и на надзорните и контролни системи, които са неефективни в смисъл на ограничаване на риска от нередовност на сделките до едно подходящо равнище”.

Коментарът, както се казва, е излишен. Проблемът е, че тази традиция също е част от дебата за бюджета на ЕС до 2013 г.

Някои изводи и очаквани развития

1. Най-вероятно компромис за този бюджет ще бъде достигнат. Разбира се, възможно е това да стане по време на председателството на Австрия. Засега няма да има обща промяна на начина на действие и организация на Съюза. Британските предложения не са насочени към такава промяна, макар да сочат нейната необходимост. Моментният интерес на правителствата на страните членки и общият му знаменател е задържането на сегашната система с всичките й несъвършенства.

2. Това създава условия за вътрешна корумпираност на системата, която се поддържа от илюзията за солидарност и надеждата, че е възможно всички да надхитрят всички. Рано или късно, това ще доведе до по-дълбока криза на доверието в сегашната организация на Съюза.

3. Председателството на Австрия ще продължи опитите за прокарване на вече отхвърления проектодоговор за конституция на ЕС през задната врата. Това ще става чрез създаването на различни политики, организации за тяхното прилагане и регламенти за тяхното оправдание и узаконяване. Правителството на Австрия не крие намеренията си. Нужно е просто да се проследят официалните изказвания за неговите планове.

4. Естествено тези развития ще нанасят удари върху случайни жертви. Жертвата на тази седмица е Македония. Но за в бъдеще такива ще са другите страни от бивша Югославия, вероятно без Хърватска. Те просто се нуждаят все още от европейски хоризонт, за да не почнат да се разпадат отново. Тази нужда е по-голяма за тях отколкото за България или Румъния. Да не говорим за Турция.

5. По някакъв метафоричен начин, тази седмица показва изкуствеността на ЕС. Той прилича на Македония след 2001 г. и на Белгия след 1830 г. (3)

–––––––––––––-

(1) За онези които не знаят ще напомня, че във Великобритания този пост предполага и управлението на централната банка на кралството, и привилегия да пие в парламента алкохолно питие докато представя бюджета (докато никому другиму не е дадено такова право при никакви обстоятелства).

(2) Виж: Меките пари на ЕС, Преглед на стопанската политика, бр. 151, 28 ноември 2003.

(3) Виж статията по този въпрос в настоящия брой.