Смартфонът срещу бюрократите

Януари. Привечер в неделя. Не е много студено, но със смрачаването идва и мъглата. Някъде в Димитровград спира кола. Появява се момиче с багаж, което се запознава с младата двойка в колата и се качва. Автомобилът прави няколко завоя, спира и сценката се повтаря – този път се появява момче с багаж, следва ново представяне на всички и вече групата е попълнена. Всички са студенти и пътуват за София.

Описаната сценка е т. нар. споделено пътуване. Студентите са се намерили във фейсбук – има си групи за почти всички дестинации, а момчето и момичето, които се качиха в колата, дават по 10-15 лева на шофьора. Дали съответната сума покрива разходите по пътуването в случая не е важно, тъй като трябва да отсъдим спрямо принципа, а не спрямо финансовите детайли. Престъпници ли са тези в колата?

Въпросът съвсем не е краен. Вие трябва да отсъдите. Ако сте облечени с цялата сила на закона, такъв, какъвто е според вашите представи, и спрете колата на излизане от Димитровград (а те си кажат всичко), вие трябва да отсъдите дали това са престъпници или просто млади хора, които пътуват заедно. Колкото и меко да си представяте евентуалното осъждане на тяхното споделено пътуване (малко да ги смъмрим; да им кажем, че сега ще се размине, но не бива повече така; да запишем данните на шофьора и да гледаме авторитетно; може би дори нещо да се почерпим), по своята морална сила всяко такова действие е на практика избор между определенията „просто пътуващи” или „престъпници”.

Според националното законодателство всички в тази кола са нарушители. Още преди да достигнем до финансовата част и данъчните закони, шофьорът подлежи на глоба от 1 500 лева и отнемане на колата (т. нар. „домуване“) за 6 месеца, само за това, че превозва „пътници“ без съответните разрешителни. Спонтанното споделено пътуване е ад за всеки бюрократ, не защото се укриват данъци, а защото вкарването в нормативна рамка на всяка една дейност ти позволява да даваш бизнес на едни или на други. Дай власт на бюрократа и той ще те пази от конкуренция.

Още в края на 2014 г. направихме кратък очерк на развитието и иновациите в т. нар. таксиметрова услуга с фокус върху София, които решиха много от проблемите в сектора (виж „Иновативните таксита“). Копърките почти ги няма, а клиентите вече имат директен достъп до шофьорите чрез различни приложения. Навлизането на Uber пък съвсем отвори пазара и предостави изцяло нова услуга на хората. В света на бюрократите това не е позволено. В държавата на задкулисието, смартфонът не е решение, а проблем.

Ако превъртим години напред, можем с доста голяма увереност да твърдим, че иновациите ще победят бюрократите. Съвременните технологии не просто ще улеснят превоза в големите градове, но и могат да решат някои много по-дълбоки проблеми – било то с превоз между малки населени места или например по българските курорти. А дотогава можем да наблюдаваме как законите се използват, за да пречат на хората и да ограничават предприемачеството.


Свързани публикации.