След държавата на благосъстоянието
Том Палмър е старши сътрудник в американския институт „Катон“ (Cato Institute) и директор на образователната програма към него (Cato University); вицепрезидент на международните програми към американската фондация Атлас (Atlas Economic Research Foundation) и генерален директор на Глобалната инициатива за свободна търговия, мир и просперитет (Atlas Global Initiative for Free Trade, Peace, and Prosperity). В края на 80-те и началото на 90-те години, той усилено участва в превеждането и разпространяването на икономическа и либертарианска литература в Източна Европа. Играе и важна роля в пренасянето на демократични и либерални ценности в някои държави от Близкия Изток. Той е открит противник на войната в Ирак и защитник на личната свобода. Негови есета покриват теми от глобализацията до политическата философия на либертарианството.
Настоящето резюме е на едно от есетата, включени в книгата „After the Welfare State” – колекция от икономически есета под редакцията на Том Палмър. Повече за изданието можете да научите тук, а целия текст на книгата можете да изтеглите оттук (PDF).
–
Резюме на есето „Бедност, нравственост и свобода” от Том Г. Палмър
В есето си „Бедност, нравственост и свобода” Палмър използва линията на класическия либерализъм, за да разгледа въпросите за бедността, благотворителността и държавната власт над личната собственост от икономическа, морална и чисто психологическа гледна точка. На преден план той поставя разсъжденията на класическите либерали за богатството и бедността. Според тях бедността е нормалното състояние на по-голямата част от човешкия род в продължение на хиляди години. Именно затова натрупването на богатство, а не бедността трябва да се изучава като феномен.
През последните няколко века животът драматично се е променил. В началото на индустриалната революция започва невиждано натрупване на капитал в западните държави. За два века средното ниво на БВП на глава от население в тези страни скача дванадесет пъти. Това означава, че днес един човек може да си позволи дванадесет пъти повече стоки и услуги отколкото е можел през 1700-та година. Въпреки рязкото покачване на жизнения стандарт, бедността все още съществува в тези страни, макар и в различни измерения. Целият процес доказва, че тя не е следствие от неправилно разпределение на блага, а по-скоро ограниченият достъп до капитал, свободна търговия и институции на части от населението са причините те да не натрупат богатство.
Хората са уязвими и лесно могат да изпаднат в състояние на крайна бедност, ако държавата прилага политика на неправилно преразпределение и нарушаване на основните либерални свободи. Когато благотворителността се превърне от частно дело в държавна институция, тогава в обществото се създава постоянна прослойка от просяци и безимотни, които нямат стимул да променят положението си. Даренията са лична инициатива, която губи смисъла си, когато е насилствено налагана чрез закони. Хората имат съвест и осъзнават, че границата между богатство и бедност не е толкова голяма и лесно може да се озовеш от едното положение в другото. Именно това е причината повечето от тях да са готови да се включат в благотворителност, стига да е по собственото им желание. Ако преразпределението е насилствена, създава се напрежение и ненавист между различните социални прослойки, разделението в обществото непрекъснато се засилва, а в крайна сметка бедните си остават бедни.
Едно модерно общество не може без минимално ниво на преразпределение. Старите хора, инвалидите и болните трябва да имат социална сигурност. Класическите либерали осъзнават това и не го отричат. Те единствено казват, че в стремежа си да се бори с бедността, държавата не трябва да институциализира благотворителността. Тя трябва да остане частно и доброволно дело. Държавата по-скоро трябва да създава институции, които да осигуряват достъп до свободна търговия, капитал и образование и по този начин да насърчават чисто предприемаческото поведение. То е единственият начин за генериране на богатство.
Резюмето е изготвено от Михаил Михайлов, стажант в ИПИ.
