Скромният провокатор Гордън Тълок
| виж лекцията на Красен Станчев за Гордън Тълок |
На 3 ноември икономистът и теоретикът на държавата и правото Гордън Тълок, няколко месеца преди да навърши 93 години на 13 февруари 2015, премина в безсмъртния свят на паметта и история на идеите.
През целия си творчески път Тълок минава и е един от най-провокативните и влиятелни икономисти на ХХ век. Това реноме се запазва и през този век. Например натрупването на държавни дългове и поддържането на високи правителствени разходи и дефицити през последните десетина години изобщо не могат да бъдат разбрани без неговите работи по темата „Икономика и политика на преразпределението на богатство от 1980-те години” или „Икономика на политиката“ (писани през 1960-те и 1970-те).[i]
Гордън Тълок прекъсна преподавателската си дейност на 86 години през август 2008 г., обявявайки, че пише автобиография под заглавие “Спомени от един незабележителен живот”. Но биографията още не е видяла бял свят, а професорът продължава да консултира приятели и ученици почти до кончината си.
Гордън Тълок е повлиял на поне трима Нобелови лауреати по икономика; най-много на Джеймс Бюканън (1919-2013) – съвместната им книга „Изчисление на общественото съгласие“ (1962 г.) е основанието, на което на Бюканън през 1986 г. е присъдена наградата („за разработване на договорната и конституционална основа на стопанското и политическото вземане на решения“). Но приносът им е всъщност създаване на цял нов дял в икономиката – теорията на обществения избор.
Може да се каже, че днес без работите на Гордън Тълок икономистите вероятно не биха имали задълбочено разбиране на такива стопански и стопанско-политически феномени като преразпределение, обществено благо, рационално невежество, правителствени разходи и прехвърляния, съревнование за привилегии, гратисчийство, парадокс на гласуването и парадокс на морала. Той е и авторът, без който не може да мине изучаването на т.нар. фискални илюзии – толкова характерни на съвременното управление на публичните финанси на България (но и повечето страни от ЕС, и далеч не само ЕС).
През 2003 г. самият Тълок бе номиниран за Нобелова награда. В едно интервю същата година той казва за себе си: “аз към продукт на собственото си интелектуално образование, което започна с дипломацията и правото, но бе пренасочено от Чикагската школа и фон Мизес към икономиката, в частност – към нейното приложение към проблемите на политика”.
Днес повечето познавачи на творчеството на този велик икономист и – въпреки самооценката – забележителен човек смятат, че кончината на Гордън Тълок е добър повод нему да бъде присъдена първата посмъртна Нобелова награда.
[i] Днес тези прозрения са събрани съответно в том 7 и том 4 на десет-томното издание на неговите Избрани съчинения, осъществено от Liberty Fund
