Сигурност – обществено благо или не

Създаването и поддържането на сигурност за населението е винаги чувствителна тема, тъй като удовлетворява най-основна човешка потребност. Сигурността може най-общо да се дефинира като предпазване от външна агресия и поддържане на обществен ред вътре в страната, поради което нейното гарантиране обикновено се отъждествява с част от функциите на държавата.

С други думи, създаването и запазването на сигурност може да се определи като типично обществено благо, т.е. услуга, която се ползва от всички и за нея са характерни неизключваемост от и отсъствие на конкуренция в потреблението, поради което реализацията й се финансира с част от данъците на населението (бюджет на МВР и Министерство на отбраната). Наред с това за нея са характерни всички негативи на непазарния сектор – невъзможност за точно измерване на получено и заплатено, отсъствие на конкуренция, оттам на сравнимост и възможност за избор, и по презумпция ниска ефективност.

По отношение поддържането на вътрешен ред и законност, когато 65 000 полицаи (щат на МВР) не успеят да гарантират ниво на сигурност, което се възприема от населението за минимално необходимо, се случват следните две неща:

• концепцията за непазарното предлагане на услугата сигурност се разширява от национално към местно ниво

• частният сектор, предоставящ тази услуга, просперира (130 000 лицензирани от МВР охранители, а вероятно и много нелицензирани)

В София за материален израз на непазарното предлагане на услугата сигурност може да се приеме общинската фирма “Егида”, която обаче по-скоро представлява административно наложен монопол върху охраната на училища, детски градини, паркове и подлези, отколкото типично обществено благо.

Доказателство за ниската й ефективност (на нейните служители) са дадените негативни оценки за дейността и от директори на столични училища и родители.

Тъй като “Егида” се финансира директно или индиректно чрез данъци, населението за втори път плаща за услугата сигурност, без да я получава в желаната степен и на необходимото качество.

По този път се достига до идеите за създаване на трети ешелон обществени “охранители”, а именно наемането на хора, снабдени със специални светлоотразителни жилетки и палки, които да спират колите, когато децата излизат от учебните заведения. Такава практика едва ли съществува някъде другаде по света, разходите, които ще създаде, са за всички данъкоплатци (1), а ползите са неясни и под въпрос.

Наистина това е само малка част от охранителните услуги, от които се нуждае населението, но е показателно как незадоволителна ефективност в една система – МВР, след нея “Егида”, предизвиква извършването на още повече разходи с най-вероятно още по-ниска ефективност.

Тъй като България е на едно от първите места в света по брой на охранители на глава от населението (2), проблемът едва ли е в броя защитници на реда, което да оправдае наемането на нови и заплащането им от местен или централен бюджет.

От друга страна, самият факт, че частният охранителен бизнес просперира (вж. Приложение), е още едно доказателство за слабото представяне на услугата сигурност като обществено благо.

След като това е неоспорим факт, би трябвало поне общинската фирма “Егида” да се приватизира и да й се отнеме монополното положение и в споменатите сегменти на пазара.

Приложение

Някои от неправителствените организации в България, които представляват охранителния бранш на национално ниво:

• Асоциация “Антикрими”

• Асоциация “Служители на МВР, работили и работещи срещу организираната престъпност”

• Национален съюз “Безопасност и охрана”

• Национална асоциация на лицата и сдруженията, извършващи частна охранителна дейност

• Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана

• Национална асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства

• Национална браншова камара на охранители и детективи

• Съюз на фирмите за охрана и сигурност

Ако към изброените се включат и сдруженията на местно ниво, списъкът ще се удвои.

Частните охранители са със сигурност секторът с най-много браншови сдружения в България.

––––––––––––––

(1) Финансирането се предвижда да е в рамките на програмата “От социални помощи към заетост”, която е в ресора на Министерство на труда и социалната политика

(2) Изследване на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа