Шведското пробуждане

През изминалите дни се случиха доста интересни събития в международен план – унгарският премиер социалист предизвика бурни протести в собствената си страна, след като призна, че последователно е лъгал избирателите си, или, както той сам се е изразил – “сутрин, обед и вечер”. То няма и как иначе – по-ниски данъци, по-високи социални разходи и намаляване на бюджетния дефицит реално не могат да се постигнат едновременно. От друга страна и трите цели звучат примамливо и се приветстват от избирателите.

Доклад на Световната банка регистрира покачване на корупцията в сферата на обществените поръчки в някои от т.н. страни в преход, между които и България. Неприятен факт предвид, че много голяма част от бюджетните средства се разходват именно чрез системата на обществените поръчки.

Социалистите в Швеция загубиха изборите, след като управляваха страната цели 12 години без прекъсване. Лидерът на социалдемократите и сегашен премиер на Швеция призна загубата и обяви, че правителството ще подаде оставка. Бих искал по-нашироко да разгледам случилото се в скандинавската държава предвид много коментари, които сочат към явно неразбиране или изопачаване на събитието. Става въпрос за изказвания от рода на “отиде си хубавия социалистически рай”, “десните превзеха властта” и други подобни.

Загубата на социалистите и победата на дясноцентристката коалиция в Швеция не означава нищо повече от записаното в предизборната програма на победителите, а именно намаляване на данъците и провеждане на цялостна реформа в социалния модел на страната. Ако всичко това се разгледа като индикатор на общественото мнение, то може да се твърди, че по-голямата част от шведите вече предпочитат да внасят в общата каса по-малко и съответно да получават по-малко. Което е еквивалентно на по-голяма свобода, отговорност и възможност за самоопределяне при вземането на потребителски решения. Ако противовеса на това, а именно делегиране на правото, съответно и на отговорността на някой друг за решения, които по природа трябва да бъдат индивидуални, някои наричат рай, ние можем да им препоръчаме определени държави, където в много по-голяма цялост решенията се вземат от някои друг и хората имат по-малко “грижи” от гледна точка на избор и оценка на налични алтернативи. Първо, защото тези алтернативи са по-ограничени и второ, защото не е необходимо да се избира, тъй като някой вече е избрал за всички останали. Такива държави са Куба, Северна Корея и Либия.

Предвид това, че Швеция е една от богатите държави днес, някои биха казали, че тя е такава именно благодарение на високите данъци и вземането на решения на колективна основа посредством социално-осигурителната система. Това обаче не е точно така, тъй като фундаментът за бъдещия просперитет на Швеция е поставен много по-рано(1) :

• През 1860 г. са проведени редица реформи с цел превръщането на икономиката в по-свободно и по-открито пазарно стопанство. Благодарение на това Швеция до максимална степен се възползва от зараждащата се индустриална революция;

• Почти всички големи шведски компании са се родили в края на 19-ти и началото на 20-ти век;

• Скандинавската държава запазва неутралитет по отношение на двете Световни войни и други конфликти;

• До 1932 г., разходите на държавата са под 10 % от БВП (за сравнение сега са над 50 %, т.е. средно над половината от това, което всеки изкарва го дава на бюджета);

• За същия период, Швеция се превръща в една от най-богатите държави в света;

• За целия период от 1876 до 1920 г., в правителствата на Швеция не участват социалисти.

Предвид преимуществено леви правителства в следващите години и загубата на социалистите преди броени дни, считаме, че търпението на шведския избирател се е изчерпало. Надяваме се скандинавската държава да последва примера на страни като Ирландия, Естония и защо не Словакия, характерни с ниско данъчно облагане, ограничено правителство и по-висока индивидуална свобода.

–––––––––––––––––––––––

(1) Информацията за стопанската история на Швеция е взета от Stefan Karlsson, The Sweden Myth.