Ще защитаваме настоящия модел на ОСП през следващия програмен период

Това стана ясно по време на изслушването на земеделския министър на съвместното заседание в сряда между Комисията по европейските въпроси и тази по земеделието и храните. Интерес към заседанието не липсваше. Не липсваха и остри въпроси към министъра като първите бяха свързани с новия случай на шап в Бургаска област. Оказа се, че това е чувствителна тема за Пенко Атанасов (Коалиция за България), който не беше доволен от отговорите на Найденов и настояваше за по-сериозна държавна помощ. Депутатът едва ли не поиска фермерите от цяла Бургаска област да бъдат обезщетени, въпреки уверенията, че към момента е засегнато само едно стопанство. За справяне с шапа ще се разчита и на одобрения от Европейската комисия пакет с мерки и допълнителни профилактични мероприятия, за което е осигурено финансиране до 2 млн. евро.

Основна тема на заседанието беше изслушването на министър Найденов за позицията на България по отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода 2014-2020 г. Найденов очерта политиките, които ще защитава България, а именно:

1) запазване на досегашното ниво на финансиране на ОСП (около 44% от бюджета на ЕС). Дебатът за това колко да харчи съюза за земеделие се води от доста време като Великобритания продължава да настоява за драстично намаляване на средствата. На другия полюс е Франция, подкрепена и от други страни, вкл. България, които ще се борят финансирането да не се променя. Все пак, трябва да е ясно, че за последните 15 години делът на парите за земеделие в общия европейски бюджет намаляват и това едва ли ще се промени; може да се забави, но българската администрация трябва да съобрази плановете си с реалността.

2) ще се настоява директните плащания за България да достигнат пълния размер на националния таван още през 2014 г., вместо през 2016 г. Изтеглянето на срока с две години напред ще осигури допълнително 226 млн. евро за земеделските производители. Сумата няма да утежни бюджета на ЕС, а в същото време изравняването на субсидиите би представлявало сериозна подкрепа за земеделските стопани, заяви Найденов. Не стана ясно от каква позиция България ще успее да наложи позицията си, имайки предвид скандалите около субсидиите.

3) отпадане на историческия подход при определяне на нивата на директните плащания, тъй като това не отразявало адекватно настоящата ситуация и не гарантира справедливо подпомагане за земеделските стопанства.

4) въвеждане на многопластова структура на директните плащания, т.е. държавите – членки да разполагат с достатъчно гъвкавост при определянето на тежестта и значението на отделните компоненти на директните плащания. Принципно добра позиция, но от гледна точка на успеваемостта на бълг. администрация да е „гъвкава” силно се съмняваме, че подобна свобода ще има реален ефект за бенефициентите.

5) запазване на възможността за използване на националните доплащания – разрешени с Регламент 72/2009 на ЕС. Това е важна задача за МЗХ, тъй като голяма част от животновъдните стопанства не разполагат със земя или имат съвсем малко и по тази причина не получават съществена подкрепа от директните плащания. Въпросът тук е принципен – трябва ли българските данъкоплатци да плащат за земеделските производители. Подобен принципен дебат никога не се е водил и ако земеделският министър ще бута в тази посока, то трябва да излезе с конкретни цифри и план колко ще ни струва това и тогава да се бори с Комисията.

6) помощта от ОСП да отива само за „активните фермери”, а не търговците на земеделска продукция. На европейско ниво все още не е дефинирано понятието „активен фермер” критериите на които трябва да отговарят, за да се определят за „активни”.

Докладът на Найденов стана обект на критики, като не липсваха квалификации, че е „зле преписан” от документите на Комисията, звучащ като реферат на студент от Аграрния университет. Депутатите дълго разсъждаваха на глас за земеделските проблеми и въобще за бъдещето на селскостопанската политика на България. Зададоха се и въпроси, на които министърът не пожела да отговори, заявявайки че е дошъл да представя позицията по ОСП, а не да влиза „в поредния дебат за бъдещето на българското земеделие”. В крайна сметка се разбраха да се проведе допълнително, закрито заседание отново с негово участие, на което да се дискутират по-задълбочено земеделските проблеми. Обосновка защо заседанието да бъде закрито не се даде. Какво толкова тайно ще обсъждат на него и защо информацията се крие от гражданите остава загадка. Вероятно ще се кажат някои истини, които определени групи хора не трябва да чуят. Може би министърът се опасява да не си докара нови протести и недоволство. Грешна тактика – информацията в крайна сметка ще излезе и тогава обвиненията ще бъдат още по-големи.

Графиката показва пътя на развитие на ОСП през годините:

– през 80-те години, разходите са били основно за подкрепа на цените чрез пазарни механизми (интервенция и експортни субсидии), които нараснаха до края на десетилетието поради селскостопанските излишъци.

– през 1992 г. е първата голяма промяна, в резултат на реформата през тази година. Пазарните механизми са редуцирани и заменени от директните плащания. Посредством директните плащания земеделските производители се компенсират за по-ниските цени, които те получават за своите продукти на пазара. По този начин подкрепата за цените е заменена с подпомагане на производителите. Разходите по мерките за развитие на селските райони също нараснаха.

– на графиката личи и въздействието на реформата от 2003 г. и изместването на преките плащания към необвързаните с производство плащания (decoupled payments). Плащанията вече не са на хектар или на животно, а са във функция от това какво е получил фермера през разглеждания период. Разходите за развитие на селските райони отново са засилени в тази реформа.

– видно е, че след 2000 г. разходите се стабилизират, въпреки двете разширения на съюза. Общите разходи като дял от БВП на практика намаляват от 0,65% от БВП през 90-те години до 0,45% сега (графична линия).

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на Foundation Open Society Institute (OSI-ZUG). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на OSI-ZUG.

Настоящият коментар е част от проект “Better Governance in Bulgaria”.