Ще станат ли по-свободни свободните професии

Автор: Зорница Славова / 11.10.2013
5 гласа, средно: 5.0 от 5

В България доста голяма част от свободните професии се регулират тежко – създават се Камари, предоставят се изключителни права, съществуват голям брой изисквания към практикуващите ги, определят се цени на услуги и се установяват редица ограничения при упражняването на професиите. Подобни са условията, при които работят одиторите, архитектите, инженерите, фармацевтите, адвокатите, нотариусите, оценителите и частните съдебни изпълнители (ЧСИ). Има няколко професии, за които пък предстои по-тежко регулиране и вече има изготвени законопроекти, каквито са случаите с брокерите на недвижими имоти и представителите по индустриална собственост (ПИС). Всички други, чиито дейности са определени от държавата като „свободни професии”, също не е изключено да попаднат под ударите на нови и ограничителни регулации.

Основната цел на регулирането би следвало да бъде осигуряване на по-качествени услуги за клиентите и равнопоставеност на предоставящите услугите. Получава се така обаче, че всъщност тежките регулации в голяма степен вредят и на професионалистите, и на потребителите.

С тази презумция през изминалата седмица Европейската комисия прие съобщение, с което обяви започването на оценка на националните разпоредби за достъп до свободните професии. От една страна мотивите за тази инициатива са, че прекомерните регулации са бариера за навлизане в една професия, което пречи на младите специалисти да упражняват професията си и спъва конкуренцията. От друга страна различните регулагии в европейските държави възпрепятстват мобилността на специалистите в ЕС.

Планът е в следващите две години държавите-членки да извършат оценка на съществуващите пречки, които ограничават достъпа до определени професии. Това е продиктувано от заключенията на Европейския съвет от 2012 г., където се посочва проблемът с непропорционалната тежест при достъпа до регулираните професии и се призовава за премахване на необоснованите регулаторни пречки.

Следващата таблица показва какво е регулирането на свободните професии в България към момента. Съществуват както регулации за навлизане в професията, така и такива на самата дейност на професионалистите. При фармацевтите, адвокатите и нотариусите, например, регулирането е много сериозно и общо взето обхваща всички аспекти на предоставянето на съответните услуги. Тази година се изготвиха и представиха и два нови законопроекта за регулиране на професията „брокер на недвижими имоти” и „представител по индулстриалната собственост”.

 

Регулиране на свободните професии в България

Регулации

Изключителни права

Образо-вание, стаж, изпити

Цени на услугите

Реклама

Размер на бизнеса


Одитори

ДА

ДА

 -

 -

ДА

коментар 

Архитекти

ДА

ДА

ДА

 -

 -

коментар 

Инженери

ДА

ДА

ДА

 -

 -

коментар 

Фармацевти

ДА

ДА

ДА

ДА

ДА

коментар 

Адвокати

ДА

ДА

ДА

ДА

ДА

коментар 

Нотариуси

ДА

ДА

ДА

ДА

 -

коментар 

Оценители

ДА

ДА

 -

ДА

ДА

коментар 

ЧСИ

ДА

ДА

ДА

 -

 -


Брокери

проект

проект

проект

 -

 -

коментар 

ПИС

проект

проект

 -

 -

 -

коментар 

 

Много пъти сме коментирали какъв е ефектът от тежкото регулиране на свободните професии (виж линковете в таблицата). Всяка една от отделните регулации, въпреки че обикновено с аргументира с цел да се защитят професионалистите и потребителите, води до множество негативни ефекти.

  • Изключителните права върху извършването на дадена услуга, както и изискванията за образование и стаж, намаляват броя на предлагащите я и съответно - конкуренцията в сектора, което е предпоставка за по-високи цени и по-лоша услуга.   
  • Определянето на минимални цени на услугите определено е най-вредната регулация на който и да е пазар и това важи в пълна степен и за свободните професии. Освен оскъпяването на услугата и ограничаването на свободната конкуренция, административно определените цени са предпоставка за картелизиране на гилдиите и появата на сив пазар.
  • При редица свободни професии има и забрана за реклама на услугите, което понижава информираността на потребителите и е ограничение за конкуренцията в сектора.
  • Друга разпространена регулация е и ограничението върху размера  на бизнеса (напр. изискването за само четири аптеки на един фармацевт) и сдружаването между практикуващите. Това може да породи сериозни трудности пред професионалистите, като например да пречи за разширяването на дейността им или за реализирането на икономии от мащаба.

При все че както Европейските институции, така и управляващите в България признават, че бизнесът е свръхрегулиран, подобни ограничения пред практикуващите свободни професии и техните клиенти са недопустими. В този смисъл е похвална инициативата на ЕК, стига да успее да доведе до „отваряне” на свободните професии и до зачеркването на ограничаващите конкуренцията регулации.