Ще фалират ли гръцките банки у нас? – Не.

В началото на финансовата криза от 2008 г. се очакваше страните от Източна Европа, включително България, да фалират и да повлекат икономиките в ЕС след себе си заради фиксирани валутни курсове или заради големи дефицити по текущата сметка, или по някоя друга причина. След започването на дълговата криза в Гърция се очакваше България да изпита силни негативни ефекти заради силните външнотърговски отношения между двете страни или заради това, че около 30% от банковия пазар у нас се държи от гръцки собственици. В общи линии каквото и да се случи, България се очаква да фалира, но в последните три години това все не става.

Сливането на втората и третата по големина банки в Гърция – Alpha Bank и Eurobank EFG изглежда като поредното доказателство, че България не е изложена на огромен риск от наличието на гръцки собственици на местните банки, какъвто много външни и някои вътрешни анализатори предричат. Консолидирането на банковия пазар в Гърция увеличава стабилността му, което може да намали спекулациите около евентуални негативни ефекти за България. У нас Пощенска банка има една от най-развитите клонови мрежи и има силни позиции в корпоративното и дребното кредитиране, докато клонът на Alpha Bank се специализира в корпоративно кредитиране. Сливането на двете банки, освен че ще създаде третата най-голяма банка в България и ще намали банковото „пренаселване” на местния пазар, ще съчетае екпертизата на Алфа Банк с инфраструктурата на Пощенска банка. Т.е. ще осигури на частния сектор по-лесен достъп до по-разнообразен набор от банкови услуги. Т.е. ефектът ще е двоен – от една страна, по-малко спекулации относно стабилността им, а от друга, повишаване на ефективността и възможност за конкуренция с двете най-големи банки в страната.

Не е излишно да се отбележи и фактът, че Eurobank EFG по-рано през годината се освободи от поделението си в Полша и планира продажба на поделението й в Турция. Изтеглянето на банката от страни с голям вътрешен пазар и същевременно продължаването на дейността й в малка страна като България трябва да е достатъчно красноречиво за сравнително ниските рискове и големите перспективи на местния ни пазар.

Но да се върнем на присъствието на гръцките банки на българския пазар и рисковете от него. Един от основните проблеми, изтъкван от вещаещите апокалипсис за българската банкова система, е изтеглянето на средства от нея под формата на депозити или печалби. За първите шест месеца на 2011 г., както и за предходните 3 години, Емпорики Банк и Алфа Банк са на загуба, т.е. няма какво да изнесат  в Гърция. ОББ, Пощенска банка и Пиреос са на печалба, но в началото на 2011 за трета поредна година реинвестираха годишната печалба в капитала на банките си, което задържа парите в страната и затвърждава стабилната им позиция. Увеличение на капитала се наблюдава и при Емпорики през 2011 г.

Другият канал за източване на местните трезори е чрез привлечените средства от банките майки под формата на депозити и кредити за местните банки, които се очакваше да полетят обратно към Гърция, за да спасяват затруднените й банки. За 12-те месеца до юни 2011 г. привлечените средства от гръцките банки са намалели с близо 800 млн. лв. Изглежда смешно да се мисли, че тази сума, ако е насочена към банките майки, може да окаже каквато и да е помощ на гръцката банкова система, като се има предвид, че печалбите за 2010 г. четири от собствениците на тези банки са над 1 млрд. лв. Изключение прави единствено Emporiki, която отчита загуба от 873.5 млн. евро, но привлеченият ресурс от местното поделение на банката намалява с едва 3.8 млн. лв.

Същевременно при четири от банките се наблюдава ръст на привлечените средства от местния пазар, което говори за доверие в тях и липса на заразяване с очакваните гръцки проблеми. Разлика прави единствено Алфа Банк, където има спад на депозити от местни физически и юридически лица, но това не може да се каже, че е симптоматично или липса на доверие, а по-скоро използване на резервен ресурс от частния сектор.

Единствено при Пощенска банка са наблюдава ръст на кредитирането и отлив на привлечените средства. Това не означава, че банката се източва, а по-скоро говори за по-добра употреба на тези средства, докато кредитния пазар в страната се съживи.

Изтеглянето на външен ресурс не е проблем само по себе си, защото в голяма част то се компенсира от привлечени средства от местни лица, а това намалява риска от външни шокове за системата. Както писахме в предния бюлетин банковата система в страната е високо капитализирана, с големи буфери и силно ликвидна, а това се отнася и за гръцките банки. След три години финансова криза е крайно време да разчитаме повече на статистика и по-малко на хрумвания.


Свързани публикации.