„Шпицкомандите” в прокуратурата са част от методическото ръководство*

Следователят Бойко Атанасов от Столична следствена служба (част от прокуратурата) разказа в поредица интервюта, че в прокуратурата действат „шпицкоманди” за натиск и сплашване на политици, магистрати и висши държавни служители. За тази цел в следствието и прокуратурата са създадени специални отдели, които не са уредени в Закона за съдебната власт. Според Атанасов разделянето на органа на такива отдели е незаконно, като чрез тях се заобикаля принципът на случайното разпределение на делата. Вместо сигналите срещу политици и магистрати да се разпределят на случаен принцип между всички прокурори или следователи, те се насочват само към „специализираните” отдели в прокуратурата и следствието. От друга страна, прокурорите в отдел „Специализиран” към Софийска градска прокуратура, по думите на Атанасов, са най-вече командировани от районните прокуратури.

Многократно е констатирано както в анализи на ВСС, така и в докладите на Европейската комисия, че при командироването има сериозна вероятност да се създаде зависимост на прокурора от административния ръководител. По всяко време ръководителят може да реши да върне командирования прокурор в районната прокуратура, което би означавало и по-ниска заплата и статут в система. По този начин командированият прокурор може да бъде държан в подчинение от ръководителя на прокуратурата.

Друг инструмент на „шпицкомандите”, според Атанасов, е образуваните дела срещу политици да са от категорията „срещу неизвестен извършител”. Как се случва, че едновременно са срещу конкретен политик, но и срещу „неизвестен извършител” и какъв е проблемът с това? Първият проблем е, че лицето, което се разследва, не може да се защити, защото официално срещу него няма повдигнато обвинение, но неофициално той/тя знае, че действията са срещу него/нея и във всеки момент може да има негативни последици. По този начин има възможност делото да „изчаква” не за да се намери обективната истина, а за да се държи лицето под заплаха. Като конкретен пример следователят посочва делото „за климатиците” срещу бившия министър на правосъдието Христо Иванов, образувано през юни 2015 г.  Тогава по статия на „Калоян Стоев” от в. Труд прокуратурата се самосезира за евентуална „безстопанственост” при подписан договор за поддръжка на климатична техника, който ощетявал министерството с 200 лв. на месец. Акцията на прокуратурата и ГД „Полиция” бе обявена в нарочно прес-съобщение. Следователят Бойко Атанасов твърди, че това е пример за атака срещу политик, който предлага решения за реформа в прокуратурата. 

Дали твърденията на следователя Бойко Атанасов са истина? 

На първо място, следва да се подходи сериозно към думите на първия „вътрешен човек”, осмелил се да говори толкова конкретно за проблемите в прокуратурата. За да бъдат проверени думите му, трябва да се направи ревизия на работата на следствената служба и прокуратурата като цяло. В петък главният прокурор поиска от Висшия съдебен съвет (ВСС) да провери твърденията на Бойко Атанасов, тоест инициира проверка на себе си, която ще бъде извършена от колегите му във ВСС. Ефективността на съвета при разследването на подобна информация не е особено обнадеждаваща. Като най-пресни примери са нарушенията в Софийски градски съд и случаят с „Двете каки” (или Яневагейт), за които Европейската комисия изрично споменава в последния си мониторингов доклад. Относно нередностите в Софийски градски съд Европейската комисия пише: „При все това ВСС показа нежелание да реагира на твърденията за сериозни нарушения, допуснати от водещи съдии в Софийски градски съд”, а относно Яневагейт: През есента на 2015 г. в медиите се появи информация за предполагаем запис на разговор между две от основните лица, замесени в нередностите, установени в Софийски градски съд, което добави нови елементи към вече съществуващата полемика. След многократни призиви за независимо разследване, ВСС и прокуратурата обявиха, че ще започнат разследвания във връзка със съдържанието на записите. С оглед на надеждността на процеса ще е от значение да се предприемат всички стъпки, за да се гарантира, че разследването се провежда по прозрачен и безпристрастен начин.” Въпреки препоръката на ЕК за прозрачно и безпристрастно разследване, Висшият съдебен съвет прекрати проверката по случаят „Яневагейт”. В тази връзка мнозинството във ВСС не уважи исканията на част от членовете на съвета, сред които са Калин Калпакчиев и Лозан Панов да бъде продължена проверката и да се направят по-сериозни стъпки за разрешаването на случая.

Някои от обезпокоителните тенденции от обществения живот, които могат да бъдат свързани с твърденията на Бойко Атанасов

На 25 ноември по време на дискусия в Народното събрание за реформа в прокуратурата, бившият министър на правосъдието Христо Иванов сподели: „Има усещане за боязън да се говори на тема прокуратура”. Един от присъстващите депутати, Методи Андреев, силно разкритикува работата на прокуратурата и заяви, че има нужда от сериозни структурни промени в тази институция, включително създаването на независим заместник-главен прокурор по румънски модел. Само ден по-късно срещу този депутат бе изпратен сигнал от прокуратурата до етичната комисия в Народното събрание. Разбра се, че делото срещу депутата е седяло „на трупчета” в прокуратурата известно време, след което е било прекратено, но все пак е станало повод за сигнала до етичната комисия. Самият Андреев сподели в телевизионно участие от 15 февруари, че причината „да бъде опраскан” (цитат на депутата) e това, че е подкрепил предложенията на Инициатива „Правосъдие за всеки” за сериозна реформа в прокуратурата. През месец юни 2015 г. прокуратурата образува наказателно производство, отново „срещу неизвестен извършител”, по което бяха извършени претърсвания и проверки в Министерството на правосъдието само седмица след като бившият министър на правосъдието бе изразил твърда позиция по отношение на състоянието на прокуратурата и разделението на колегиите във Висшият съдебен съвет, което по-късно доведе до размяна на остри изказвания между министъра и главния прокурор.

Устройството на прокуратурата и правомощията на главния прокурор показват, че злоупотребата с власт по начина, описан от следователя Бойко Атанасов е възможна  

На първо място, „методическото ръководство”, което главният прокурор упражнява върху дейността на всички прокурори и продължението на този принцип в Закона за съдебната власт му позволява намеса в конкретни дела и разследвания. Най-честата такава намеса са „писмените указания”, които главният прокурор (или по-горестоящите прокурори) издават по конкретни дела. За сравнение, в Румъния са забранени писмените указания и намесата „по същество” (по целесъобразност[1])  на по-горестоящите прокурори по конкретните дела. Тоест по-горестоящият прокурор или главният прокурор не могат да „препоръчат” или „укажат” на прокурора по делото как да действа. Румънските ръководители в прокуратурата извършват надзор за законност, който спира евентуален произвол на редовите прокурори. С други думи, те могат да отменят незаконосъобразен акт или действие, и то писмено и мотивирано. Последното се нарича правомощие и преценка по „законосъобразност”[2], което е различно от „целесъобразността”.

Изземането на дела

Друг вид такава намеса е изземането на делото от един прокурор или следовател и предоставянето му на друг. Именно такова изземане е било извършено, когато следователят Бойко Атанасов е приключил разследването срещу депутат от ДПС Емил Иванов и е предложил на главния прокурор да поиска свалянето на имунитета му. Вместо искане за сваляне на имунитета, обаче, е било иззето делото от следователя. Месец по-късно Емил Иванов е станал областен управител на Софийска област.

След реформата на прокуратурата в Румъния подобно изземане на дела там е невъзможно. В Закона за организация на съдебната власт на Румъния изчерпателно са изброени случаите, при които дело може да бъде иззето от един прокурор[3] и те са три: 1. Ако прокурорът отсъства за повече от 30 дни, 2. Ако загуби своята правоспособност, 3. Ако отсъства, а трябва да се извършат спешни действия, делото се връчва на друг прокурор за конкретните действия. Ако делото бъде иззето неправомерно, румънският прокурор може да подаде жалба в техния Висш съдебен съвет срещу намеса на по-горестоящи прокурори в делото му.

„Шпицкомандите” се считат за законосъобразни

В България обаче подобна намеса по конкретните дела от страна на главния прокурор и по-горестоящите прокурори не само че се случва, но напълно отговаря на смисъла на чл. 136 от Закона за съдебната власт (който е преписан от чл. 129 на Руската конституция) – „Прокуратурата е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор.” В правните среди отдавна е актуален въпросът дали този член не противоречи на Българската Конституция, където е записано, че всички съдии, прокурори и следователи „се подчиняват само на закона” (чл. 117 от Конституцията). Противоречието е явно, като се нарушава оперативната самостоятелност и независимост на отделните прокурори и следователи.

Нещо повече, в Годишния доклад на главния прокурор за 2014 г. се сочи, че с негова заповед са утвърдени Указания за специален надзор. „Специалният надзор” представлява „засилена методическа помощ” на по-горестоящите прокурори от отдел „Специализиран” на Висша касационна прокуратура  спрямо редовите прокурори по дела за корупция, които са с фактическа и правна сложност и с особено значение (делата срещу магистрати и политици са именно такива). Като част от „специалния надзор” е разпоредено да се извършва ежемесечен отчет за развитието на тези дела, който да се предоставя на главния прокурор.

Независимо дали ще бъде извършена независима проверка на казаното от Бойко Атанасов, информацията, изнесена от него, показва за пореден път, че има законови възможности и обосновани предположения за злоупотреба с власт в прокуратурата. Ето защо тази институция следва да бъде реформирана из основи и да се раздели с тоталитарните си структура и практики.

 

*Статията е публикувана за първи път във в-к Сега с незначителни изменения и под заглавие „„Шпицкомандите” в прокуратурата – беззаконие в рамките на закона” на 25 февруари 2016 година.

 


[1] Целесъобразност – правен термин, който означава преценка дали едно действие или акт ще доведат до желания и целян резултат. Такава преценка е например – дали да се разпитат 3-ма или 4-ма свидетели. Правото на такава преценка е част от „вътрешното убеждение” на магистратите и тяхната конституционно уредена независимост.

[2] Законосъобразност – правен термин, който означава дали едно едйствие или акт е в нарушение на закона или не.

[3] По отношение на наказателния процес в България следователите са магистрати и имат същия статут и независимост, както прокурорите.


Свързани публикации.