Седем години валутен борд

Преди седем години, на първи юли 1997 година в България беше въведен валутенборд. Това беше една бърза, ефективна и радикална реформа, резултатите откоито са очевидни за всички.

Какво представлява валутният борд

Основните характеристики на валутния борд са следните:

– валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валутасрещу местна валута по определения в закона курс;
– валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение;
– валутният борд не провежда монетарна политика и не отпуска кредити направителството.

Накратко, валутният борд представлява де факто валутен съюз между Българияи еврозоната.

Какви са резултатите?

Най-видимият ефект от действието на валутния борд е огромното намалениена инфлацията. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%. Бавното нарастванена цените намалява т.нар. инфлационен данък който е около 58% в годинитепреди въвеждането на борда и спада до 7% след 1997 година. Ниската инфлацияправи възможно по-дългосрочно планиране от страна на фирмите и отделнитехора, което се отразява позитивно на икономическото развитие.

Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,7% годишно,поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономическиспад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно 4.16%годишно (най-високият ръст е през 2000 година, когато достига 5,4%). В резултатпрез 2004 година брутният вътрешен продукт на човек от населението надминанивото от 1989 година.

В периода до 1997 година инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно.След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 19%годишно. Това е отражение на факта, че печатането на пари, което се практикувашепреди 1997 година, не само не осигурява повече средства за инвестиции, анапротив, то намалява реалните инвестиции и спестявания.

Друго нещо, което показва огромната разлика между периодите преди и следвъвеждането на валутния борд, е нивото на бюджетния дефицит. До 1997 годинадефицитът средно е 6,3% от БВП годишно. След въвеждането на валутния бордбюджетът е много близо до балансиран.

В резултат на икономическия спад и емитирането на нов дълг, за периодадо въвеждането на валутния борд отношението на държавният дълг към брутниявътрешен продукт е средно 168%. След 1997 година този показател постепенноспадна, достигайки стойности от малко над 40% в средата на 2004 година.

Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чуждиинвестиции, които влизат в страната ежегодно. Разликата между периода предии след приемането на валутния борд е над 13 пъти – от 1990 до 1996 годиначуждестранните инвестиции са средно 63 милиона долара годишно, а от 1997до 2002 година те средно са вече 857 милиона долара годишно. Като процентот брутния вътрешен продукт те нарастват от 0,8% до 6%.

Разбира се, не може да се твърди, че по-бързото икономическо развитие седължи изцяло на действието на валутния борд – след 1997 година бяха извършении други реформи (либерализиране на вътрешната и външната търговия, приватизация,намаляване на данъците и т.н.). Със сигурност обаче е ясно, че без стабилностна паричната единица икономическата дейност е силно затруднена. В този смисълвъвеждането на валутния борд е радикална реформа, която осигури едно отнеобходимите условия за икономическо развитие. Ако и другите реформи сеизвършваха толкова радикално, България вече щеше да е настигнала в развитиетоси новите членки на ЕС.

След всичко изложено е съвсем естествено да се направи изводът, че валутниятборд трябва да продължи да действа до 2009 година когато се очаква приеманена еврото като платежно средство в България.