Сбогом и благодаря за меда

Ще изчезнат ли пчелите като делфините (по Дъглас Адамс) и загива ли Земята?

Заглавието е заимствано от  „Сбогом и благодаря за рибата” – четвъртата част от известната книга на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Тези думи представляват последното съобщение на делфините до човечеството след многобройните им опити да го предизвестят за надвисналата над него смъртна опасност. Хората така и не разбират за какво става въпрос и планетата Земя е унищожена.

Днес човек е трудно да не сети за великият английски автор, слушайки апокалиптичните новини за изчезването на пчелите. Загубите при пчелните семейства растат лавинообразно – между 20 и 50% в някои райони на света от началото на ХХІ век насам. Това заплашва да наруши природния и хранителен баланс, а оттам – и бъдещето на човечеството, убеждават ни уверени в правотата си хора от телевизионния екран. В България дори се размахват листовки с пророчество на Ванга, според което „ще дойде време пчелите да изчезнат”. Човек направо да го побият тръпки.

Синдромът на празния кошер

Основната причина за „изчезването” на пчелите е т.нар. „синдром на празния кошер” – един сравнително нов термин, който описва отдавна известен проблем, свързан с необяснимо бързата загуба на пчели. Основните характеристики на синдрома са липсата или наличието на съвсем малък брой пчели в кошера или пчелина, обикновено при достатъчно хранителни запаси. Тук е мястото да се каже, че науката все още не е установила причините за този синдром. Основните фактори, които се смята, че го пораждат са:

• Климатични фактори
• Химически агенти (пестициди, инсектициди)
• Биологични фактори (различни неприятели и гъбични бактерии)
• Лоши пчеларски практики, свързани с храненето, лечението на пчелите, местенето на кошерите и други
• Неизвестни

Понеже липсват единодушие и данни се приема, че синдромът на празния кошер е плод на съвкупност от тези фактори. Няма изследване до този момент, което категорично да приписва на някой от гореизброените фактори дял от измрелите пчели в даден регион за даден период от време.

Така например американско проучване показва, че между 2006-2007 г. страната губи между 651 000 и 875 000 пчелни колонии от наличните 2,4 млн[1]. Основната част от тези загуби се отдават на познати причинители (vanEngelsdorp, D., D. Cox Foster, M. Frazier, N. Ostiguy, and J. Hayes). Около 25% се категоризират като синдром на празния кошер. В района на средния Атлантик продължителни изследвания свидетелстват за значителни зимни загуби на пчелни семейства (зимата е основния период, в който пчелите умират заради неблагоприятни климатични фактори) – през 2001, 2004 и 2007 г.   

Пчели са измирали масово и преди

Първите публикувани данни за масово „изчезване” датират от 1869 г., когато е засвидетелствана голяма загуба на пчели, оставили след себе си кошери пълни с храна. Вероятните причини, които се изтъкват са липсата на полен, токсични растения (етанолът от ферментирал нектар, например) и горещото лято. Впоследствие са засечени масови загуби на пчели в Колорадо през 1891 и 1896 г. през м. май, от където случаят е кръстен „майски болести”. Проучвания от това време откриват разнообразни гъбични бактерии в напуснатите кошери.

По време на три последователни епидемии между 1905 и 1919 г. на британския остров Уайт близо 90% от пчелите умират. Мненията за причините са разнопосочни – от нашествие на акари, през Acarapis woodi (паразит по пчелите) и недохранване до „болестта на о-в Уайт” (каквато няма) и генетични проблеми (смята се за необходимо пчелата-майка да бъде сменяна на всеки три години).

Има много други записани случаи на масово измиране на пчели, като основните съмнения са били за различни болести и паразити, както и за лоши пчеларски практики (недохранване и т.н.). Като цяло конкретните причинители винаги са оставали загадка също както и днес. Това кара някои учени да говорят за цикличност в изчезването на пчелните семейства.

В наши дни смъртта на пчелите често се свързва с използването на пестициди и инсектициди. Напоследък като основни виновници се сочат три основни препарата от групата на неоникотиноидите – „clothianidin”, „imidacloprid” и „thiamethoxam” на Bayer и Syngenta, забраната на които в момента се обсъжда на ниво ЕС. С тях се обработват семената (на царевица, слънчоглед и рапица) преди сеитба и по този начин се вкарват в земята. Никой, било то химик или зърнопроизводител, не би могъл да твърди, че те са безвредни за пчелите, защото във високи концентрации могат да доведат до объркване на пчелите и дори до смърт. Следи от тези препарати са намирани у умрели пчели, но е много трудно да се каже дали това е била причината за смъртта. С изключение на някои локални случаи в Европа на неспазване на изискванията за третиране и сеитба, липсват категорични доказателства, че препаратите са основната причина за смъртността при пчелите. Липсват и данни каква част от смъртността евентуално е причинена от използването им. Най-силна връзка между неоникотиноидите и изчезването на пчелите предполагат изследвания, които анализират случаи на пряко третиране – било чрез захранването на пчелите с високофруктозен царевичен сироп с опасни нива на imidacloprid, било при третиране на кошерите с пестициди с цел предпазване от вредители. Полеви опити в Обединеното кралство не намират връзка между използването на препарати от групата на неоникотиноидите и изчезването на пчелите, поради което държавата може би ще промени вота си в Европейската комисия за мораториум върху използването им от „въздържал се” в „против” (докладът може да бъде изтеглен тук). България обаче е на път да промени вота си от „въздържал се” в „за” и дори се говори, че ако не бъде въведен мораториум на ниво ЕС, българската държава ще въведе подобен на местна почва.

Защо умират българските пчели

Последните сериозни загуби на пчелни семейства в страната се установиха през последните месеци на зимата и ранната пролет. В свое интервю от 19 април 2013 г. в сайта fermer.bg председателят на сдружението на жените-пчелари Петя Иванова (виж тук) споделя някои смущаващи факти за високата смъртност при пчелите. „Три са причините, които пчеларите признаваме като своя грешка – на много места кошерите не са третирани срещу вароатоза, има нозематоза, а третата причина за високата смъртност е гладът (недостатъчно зимно подхранване – бел. авт.).” Съвсем отделен е въпросът, че за подхранване на пчелите би трябвало да се оставят достатъчни количества мед, вместо захар – нещо, което правят малцина. Според нея много от отводките, купени миналата година са били некачествени – голям процент от пчелните семейства са били много слаби и заразени с нозематоза, а сертифицираните майкопроизводители не съумяват да задоволят огромното търсене на качествени пчели-майки.

Както вече казахме, препаратите от групата на неоникотиноидите не са безвредни. Тяхната употреба се налага от наличието на известен брой вредители по царевицата, слънчогледа и рапицата. Основният от тях – хоботникът е в състояние да унищожи между 30-80% от растенията във фаза поникване в рамките на 2-3 дни (три дни е срокът, в който българските производители са длъжни да предупредят чрез местните служби по земеделие, че готвят пръскане на културите – другата алтернатива на третирането на семената). Масово пръскане на растенията разбира се не е толкова ефективно, струва значително по-скъпо и увеличава химическия натиск върху околната среда.

При евентуална забрана на необходимите препарати и риск от 30 до 80% загуби при царевицата, слънчогледа и рапицата, това може да доведе до потенциални загуби от между 300 млн. лв. и 1 млрд. лв. на година за производителите.  

Ясно е, че пчелната популация не бива да бъде заложник на зърнодобива, който зависи от нея. Но при очертаващата се забрана на ползването на необходимите препарати без достатъчна обосновка и при наличието на доказателства за лоши стопански практики от страна на пчеловъдите е редно да си зададем въпроса вземаме ли информирано решение?

[1] За повече информация относно предишни случаи на масово измиране на пчели виж изследването „Colony Collapse Disorder: Have We Seen This Before?”, Robyn M. Underwood, Dennis vanEngelsdorp