Резултатите от матурите отново потвърждават връзката между големината на общините и качеството на образование

Въпреки че резултатите от държавните зрелостни изпити през 2017 г. все още не са достъпни в портала за отворени данни, Министерство на образованието публикува класацията на 983 училищата в сайта rezultati.zamaturite с техния среден резултат. Това позволява да се сравнят резултатите на ниво община, както и да се очертаят някои тенденции в качеството на образованието по места. Ако, разбира се, приемем, че данните за матурите са един от малкото налични измерители за качеството на училищното образование у нас.

В последните данни (матурите за 2017 г.) са включени училища в 236 общини от общо 265, тъй като в останалите няма нито едно училище, явило ученици на зрелостен изпит. Картата по-долу обобщава резултатите по общини.

Териториалното разпределение доста ясно демонстрира значителните неравенства в качеството на образованието в България. Въпреки че няма община със средна оценка над 5, няколко се приближават доста близко – Челопеч (4,97), Баните (4,94)[1], Столична община (4,61). От другата страна обаче стоят осем общини със среден успех под 3, като в тези общини са се явили на матури 185 ученика.

Както сме отбелязвали и преди, високите оценки са най-вече функция на размера на общината – колкото по-голяма е тя, толкова по-добри резултати на матурите постига. Това най-вероятно е така, защото по-големите общини успяват да привличат по-добри учители, а и социално-семейната среда на учениците в големите общини е като цяло по-благоприятна за тяхното образование.

Особено подходящо доказателство за това е Столична община, която постига третия най-добър резултат в страната, въпреки че в нея са приблизително една пета от явилите се ученици. Видна е качествена разлика между малките и големите общини, въпреки че и сред малките има някои, които постигат добри резултати.

Интересна е и връзката между резултатите на матурите в общините, от една страна, и групите общини по единен разходен стандарт, от друга. Тези групи министерство на образованието ползва, за да определя размера на субсидията за училищата въз основа на размера на общината, в която те са разположени – в общия случай колкото по-голяма е една община, толкова по-малка е субсидията. 

Таблица 1: Среден резултат на групите по ЕРС на ДЗИ по БЕЛ, 2016 и 2017 г.

Група по ЕРС

Среден резултат на ДЗИ по БЕЛ 2016 г.,

Среден резултат на ДЗИ по БЕЛ 2017 г.,

1

4,36

4,51

2

4,21

4,27

3

4,28

4,33

4

3,88

4,06

5

3,73

3,82

6

3,75

3,88

7

3,57

3,69

 

Изводите от разбивката по ЕРС не са по-различни от тези за миналата година – първите няколко групи, в които са областните и по-големите градове, постигат значително по-добри резултати. Прави впечатление, че при тях, особено в първата група, резултатите растат малко по-бързо отколкото при последните.

На пръв поглед обаче този ръст не е интуитивен, особено на фона на обявения спад на средните оценки от матурите за страната според официалните данни, разпространявани от Министерство на образованието. Според тях, между 2016 и 2017 г. има спад в средната за страната оценка по БЕЛ с 4 стотни – от Добър 4,17 на Добър 4,13. Въпреки това резултатите във всички групи общини растат. На същия извод навежда и средната оценка на матурите по области – тя намалява в шест области, остава непроменена в една, но расте в останалите 21.

Доколкото е невъзможно във всички части на цялото да се наблюдава растеж, но в цялото – спад, изглежда има грешка в изчисленията. Причината за нея най-вероятно се крие в начина, по който МОН е изчислило средната за страната оценка за 2017 г.

При изчисляването на средната за страната оценка не е ползвано претегляне спрямо броя на учениците в отделните области. Вместо това оповестената средна оценка Добър 4,13 е просто аритметично осредняване на оценките на 28-те области, което не отчита неравния брой ученици в тях (средната оценка, изчислена по този начин, е 4,124869). Това обяснява и необяснимото разминаване в тенденциите на областно ниво, между групите по ЕРС и средната за страната оценка.

Интересно е, че при изчисляването на средните оценки по области, МОН не прави тази грешка и използва претегляне спрямо броя явили се ученици. Остава мистерия защо този статистически издържан подход не е използван и при изчисляването на средната за страната оценка през 2017. Особено като се има предвид, че в предишни години това е било правено.

Ако приложим към националното средно ниво същия подход, ползван за областите – иначе казано, ако агрегираме оценките на всички училища в страната и ги претеглим спрямо броя им ученици, достигаме до резултат, който е в унисон с подобрението на резултатите от матурите по групи. Така изчислената средна оценка от матурите по БЕЛ за 2017 г. е Добър 4,22, което представлява ръст с 5 стотни спрямо миналата година.

 


[1] Трябва да се има предвид обаче, че в минали години е имало сериозни проблеми с контрола на матурите в област Смолян, което може да обяснява резултатите.


Свързани публикации.