Резултатите от финансовия контрол като тайна
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Такъв е смисълът на решение № 1826 от 26 февруари т.г. на Върховния административен съд (ВАС), което в момента се обжалва.
Случаят
Делото е образувано по жалба на Кирил Караиванов от гр.София срещу отказ на министъра на финансите да предостави информация за ревизионен акт от извършена финансово-счетоводна ревизия на „Брилянт“ЕООД (с. Крушето) със собственик държавата.
В решението се казва, че „представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата“, който „счита, че исканата информация попада под законово установените забрани за достъп до такава информация.“
ВАС застава на страната на прокурора и министъра на финансите. Аргументите са следните: 1) „В чл.37, ал.1 от ЗДОО [закона за достъп до обществена информация – б.а.] са уредени основанията за отказ на достъп до обществена информация. Едно от тях е, ако исканата информация е служебна тайна.“ 2) „Според чл.7, ал.1 от ЗДОО достъпът до такава се ограничава, когато тя представлява защитена тайна в случаите, предвидени по закон.“
На тези основания заключението на ВАС е: „Исканото копие на хартиен носител от ревизионния акт е служебна тайна по смисъла на чл.37, ал.1 от ЗДОО при следните съображения. Според чл.3 от ЗДВФК [закона за държавния вътрешен финансов контрол – б.а.] при упражняването на [такъв контрол] контролните органи прилагат принципа на опазване на служебната тайна – неразгласяване и непредоставяне на информация, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен когато това е предвидено в закон. При изпълнение на служебните си задължения (чл.12) органите на агенцията са длъжни да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.“
Коментар
1/ ВАС проверява законосъобразност на действието, но не смята, че има мисия да защитава обществен интерес. Аналогично дело по повод Сметната палата би имало подобен резултат.
2/ ЗДОО е от по-общ административен характер и би могло ВАС вземе това предвид. Още повече, че искането на информация е към министъра на финансите, който не под забраната на цитирания в решението чл. на ЗДВФК.
3/ Самият министър на финансите също би могъл на работи в обществен интерес. Законът не му забранява това изрично. В предишни случаи, между септември 2000 и април 2001 г. министърът на финансите е постъпвал точно така. А през 2000 г. министерският съвет публикува (почти изцяло) консолидирания бюджет, макар да имаше решение на ВАС, че не е длъжен да прави това.
4/ Ако заканите на народните представители и правителството, че ще въведат прозрачност в управлението да държавни средства са сериозни, те биха могли без много усилия да променят законите, които „им пречат“.
5/ Става дума за елементарна отчетност за това как правителството управлява парите на данъкоплатците. Обстоятелството, че то ги събира от тях не предполага, че те не трябва да знаят за какво и как се харчат. Принципното положение е точно обратното.
Доколкото ВАС и министърът на финансите се правят, че не разбират горното положение, основателно би било подозрението, че възпроизвеждат практики на непрозрачност отпреди 1998 г. А дотогава традицията беше горе-долу следната: правила за съставяне на държавен бюджет са приети в средата на 1990-те, прилагат се фактически от 1998, но бюджетът не е публичен преди приемането му; правила в държавните поръчки (които ги наричат обществени) се прилагат от 1999 г. насам и статистиката на държавния дълг е публична от 1999 г. насам, но не съвсем. През периода 1990-1998 правителството трупаше съществени дефицити (често над 5% от БВП), а в отделни години чрез извънбюджетни сметки управляваше пряко около 15 на сто от БВП. Едно от основанията това да се случва беше, че обществото не знаеше и нямаше законово установена процедура, по която да научи. Сега има такава процедура, но ВАС решава, че тя не се прилага именно за резултатите на държавния финансов контрол.
