„Решихме да дадем” на БНТ за футбол

Решихме да дадем! Така премиерът Бойко Борисов обяви в края на месец юли новината, че държавата ще налее 1,8 млн. лв. в БНТ, за да предава телевизията по един мач седмично от родното първенство. Новината обиколи медиите: „Правителството реши…”; „Парламентът гласува…”; „Парламентът ще гласува…” и т.н. С други думи, решено е, но още не е ясно кой го е решил, кой го е гласувал и гласувал ли го е някой изобщо. Отговорът (май?) е, че официалните институции такова нещо не са гласували. Ето защо…

По принцип за да се направи такова нещо, тоест държавата да даде допълнително пари на някого, това трябва да се гласува от министерския съвет. В някои случаи, това трябва да мине и през парламента, тоест още едно гласуване. И двете институции станаха по-прозрачни през последните години и може много ясно да се следи какво гласуват, като се публикуват и стенограмите от заседанията. Четейки тези стенограми, никъде не откриваме обявената от премиера допълнителна сума за БНТ.

Например, на 03 август 2011 г. на заседание на правителството са гласувани допълнително други около 1 млн. лв. за БНТ, във връзка с изборите и закупуването на техника. Това го има в съответната стенограма, където могат да се прочетат и аргументите на финансовият министър – „Проверили сме в миналото дали подобни молби са били уважавани, винаги са били уважавани, има много повече работа по време на изборите”. Не много убедителни аргументи, но поне имаме достъп до тях и ги четем. Такова нещо за спомената субсидия от 1,8 млн. лв. за футболни мачове няма. Такава точка не е минавала на министерски съвет.

Очаквано, подобно нещо не е стигало и до парламента. Там се минава през комисии, има две четения, тоест няма как решението да дойде изневиделица. Прегледахме още веднъж стенограмите от парламента за всеки случай и да, няма такова нещо.

Тук идва и въпросът какво означава това „решихме” на премиера и как така се прие за даденост от всички медии. Малко е странно, когато премиерът каже „решихме” и на следващия ден във вестника пише „депутатите приеха”. Чакайте, между едното и другото си има процедура. Да, решение може да се вземе и само на министерския съвет, но това пак си е процедура. Ако пренебрегнем наличието на подобна процедура, то автоматично пренебрегваме и възможността за какъвто и да е било дебат по темата – щом премиерът каже „решихме”, значи вече е факт и това е.

Връщайки се на темата, летните реверанси към БНТ са притеснителни. Нима не знаеха, че има избори като си готвеха бюджета? Купуването на футболните мачове пак не е оправдание – имате си бюджет, ще се вместите в него. Ако някой българин иска да отиде на мача България – Англия, то той няма вариант да му бъде гласувана допълнителна субсидия – той си има бюджет и ще гледа да се вмести в него. Ако има голямо желание и е във финансови затруднения, то ще потърси решения – по-малко разходи (примерно 1 месец без вечеря извън дома) или повече приходи (временно допълнително работа, пък ако ще и да е тип хамалство). Така се случват нещата в реалния живот и да, има вариант и да не се ходи на мач. За БНТ обаче е друго, правителството може да им спести тези главоболия.

Тук важен е и въпросът доколко БНТ може да управлява финансите си – особено в частта да генерира приходи. Част от глупавите ограничения (реклама, продуктово позициониране и т.н.) в момента се дискутират покрай внесените в парламента промени в Закона за радиото и телевизията. Това отново е тип реверанс към обществената медия в не съвсем удобно време (поради наближаващите избори), но в случая принципната посока е вярна. Нека отпаднат ограниченията и БНТ започне да се справя сама с проблемите си, в т.ч. финансови, а не да чака решенията на премиера и нашите пари.

 

Статията е част от Кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава”


Свързани публикации.