Рекордна заетост за прехода

Автор: Петър Ганев / 18.08.2017
6 гласа, средно: 3.8 от 5

За второто тримесечие на 2017 г. коефициентът на заетост на населението от 15 до 64 години достигна 67,2%. Ръстът спрямо година по-рано е с 3,5 процентни пункта. Това само по себе си е огромна новина, тъй като икономиката поставя рекорд. В годините след комунистическия режим в страната никога не е минавана летвата от 2/3 заетост за лицата от 15 до 64 години. Дори през рекордното трето тримесечие на 2008 г. коефициентът на заетост (15-64) достигна едва до 65%. Казано с други думи, днес в страната има повече работа, отколкото през 2008 г. преди да удари кризата – това е факт, независимо че голяма част от българите биха го обявили за фалшива новина.

Общият брой на заетите през второто тримесечие на 2017 г., ако се гледат всички над15-годишна възраст, е 3,172 млн. или с 138 хил. души повече спрямо година по-рано. Кои са тези 138 хил. души? Статистиката ни дава много детайлен и интересен отговор на този въпрос. На първо място това са изцяло работници в частни предприятия. Работещите в обществени предприятия дори намаляват. Още тук трябва да се има едно наум за всяко политическо словоблудство на тема работни места.

Другият много важен момент е, че близо 96 хил. от тези 138 хил. нови заети са концентрирани на три места – широкия икономически център София (София-столица и Софийска област), област Пловдив и област Стара Загора. В цяла Северна България ръстът е едва с 28 хил. души – за сравнение, само в област Пловдив той е почти 40 хил. Тази регионална разбивка много ясно показва огромното значение на силните икономически центрове и позиционирането им като инвестиционни дестинации (виж по темата – Поглед към инвестиционни дестинации „Тракия“ и „Загоре“).

Могат да се разгледат и много други разбивки, но важното в случая е, че заетостта е достигнала рекордни нива, което се дължи изцяло на частния сектор и огромната част от положителните тенденции са концентрирани в силните икономически центрове. Разликата спрямо 2008 г. е, че тогава подобна заетост беше достигната с надуването на сериозен балон (привнесен отвън), който се спука с настъпванетона световна криза. Сега по-скоро няма такъв привнесен балон и ръстът на икономиката не се дължи на бясно кредитиране с ресурс отвън[1]. Постигането на висока заетост със стабилна макрорамка е новост за страната.

Интересно е, че тези макроикономически успехи се постигат във времена на тежко политическо мракобесие (разбирай грозната политическа сцена след 2013 г.). По всичко личи, че „крониикономиката” на България – тази, която си фалира банка, злоупотребява с държавен ресурс, разграбва определени активи, развращава съдебната система и окаля медиите, има на практика ограничен ефект върху макроикономиката на страната. Грабителите затова и са постоянно в конфликт и предизвикват политически кризи, защото играят на ограничено поле.

Нарастването на заетостта е благодарение на икономиката, която няма допирни точки с явленията от горния параграф. Затова и всяко политическо перчене на тема „работни места” е неуместно. Трябва да отчетем, че насищането на пазара на труда ще доведе до продължаващ натиск за покачване на работните заплати, който постепенно ще се усилва –ръстът на заплатите вече достигна 10% годишно. Това също ще е процес, изцяло воден от частната икономика. Историята от последните 10-15 години показва, че по-значимите реформи у нас се правят по-скоро във времена на подем, когато пари в бюджета има и доходите растат. Вече сме в период, в който тези условия са налични.

 


[1] Това не означава, че по света не се надуват финансови балони и че сме резистентни към нова криза. Ако световната макроикономика се разклати, то и тук ще ни удари сериозно. В момента европейската икономика се представя доста добре и изглежда прилежнo санирана. Вyпреки това, не бива да забравяме, че високите нива на задлъжнялост на западния свят и раздутите баланси на основните централни банки (в т.ч. ЕЦБ) крият огромни рискове.