Регулиране на капиталовите пазари: отново европейско оправдание за българско недоразумение

Миналата седмица в парламента бе внесен законопроект за пазарите на финансови инструменти, разработен от правителството. Материята по уредба на търговията с ценни книги е сама по себе си сложна и законопроектът се нуждае от подробен анализ.

Но дори предварителният прочит е показва, че отново са прокарани идеи, които предвиждат всъщност правителството да избира победителите на пазара, т.е. да го разрушава.

Отнемане на лиценз по абсолютно усмотрение

За да може правителството да прави това проектозаконът (неговите мотиви) се позовават на няколко „аргумента". Ето ги, заедно с кратък коментар.

1. „ Съответствие с принципа на взаимното признаване и на упражняване на надзор от държавата членка по произход". В съответната директива, с която българското законодателство се хармонизира (Директива 2004/39/ЕИО и прилагащите я документи) никъде не е казано, че това изисква издаване и отнемане на лиценз.
2. „Целта (на пазарните деятели – б.а.) да се избегнат по-строгите изисквания към инвестиционните посредници в държавата, на чиято територия ще бъде осъществявана или се осъществява дейността". Такова основание дори не е загатнато в европейското законодателство. Причините са две: а) за целите на когото и да е не може има обективен начин да се съди, б) публичната изява на страх от конкуренция между юрисдикциите вътре в ЕС се смята за лош тон и дори глупост. С този закон правителството на България всъщност заявява, че залага занапред „най-строги" изисквания. Тези изисквания са всъщност усмотрението на държавния орган.
3. Основанието за отказ за издаване на лиценз е намерено в „наличието на трудности при бъдещия надзор от Комисията за финансов надзор поради свързаност между заявителя и други лица". Забележете не става дума за свързаност между лица като установен факт, а за предварителното усещане на държавната комисия, че може да има „трудности".

Какво всъщност казва директивата?

Тя предвижда „частична отмяна" ("derogation") на принципа на оторизация от юрисдикцията по регистрация, тъй като надзорът на страната, където оперира филиала на даден търговец с ценни книги е по-близо и е по-добре ситуиран да се намеси, ако филиалът нарушава правилата. В тази презумпция (§32 от мотивите на директивата) няма и дума за премахване на конкуренцията между юрисдикции.

Наистина, уредбата на българския надзор му възлага властта да дава и отнема лицензи да търговия. Но общият закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност изисква това да става на основата на ясно установими факти и съблюдаване на принципа за конкуренция.

Освен това директивата казва, че конфликтите на интереси трябва да са в центъра на вниманието на съответните власти, но и посочва, че за това най-добре е да бъдат информирани потребителите.

Директивата всъщност цели да удари търговските операции на не-европейски търговци на местните капиталови пазари, на Лондонската фондова борса в частност. Там, в Обединеното кралство, прилагането на директивата ще бъде делегирано на органите на самоуправление на борсата. Защото самата директива изрично отбелязва, че надзорът от държавни органи не изключва делегирането.

Защо такъв подход не е възприет от българските власти – нека всеки интересуващ се сам си отговори. По-странното е, че правилникът на народното събрание и нормалната логика на законодаване изискват изричното посочване на конкретния текст, който се прехвърля в местното законодателство. Такова посочване няма. Няма и анализ на въздействието на този проектозакон върху местните капиталови пазари и икономика.