Регулаторни убийства или още веднъж за смисъла на ефективността на частното съдебно изпълнение

Мателиалът е съвместна публикация на ИПИ и сп. „Мениджър“.

Покрай несъгласието със замисляните привилегии на адвокатурата в обслужването на споровете и сделките между граждани (фирми) и държавни органи, включително регистри, други подобни замисли остават без внимание.

В парламента отлежават законодателни проекти за ограничаване на принудителното изпълнение по ГПК, свиване на дейността на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) и допълнително утежняване на защитата на правата на кредиторите. Във въздуха се носят идеи за привилегироване на държавните съдебни изпълнители (ДСИ) при събирането на вземания от държавни органи.

Всичко това налага отново да се припомни смисъла на принудителното изпълнение и да се ролята и ефективността на частни съдебни изпълнители в осъществяването на този процес.

Смисълът

Произход на ресурсите и интересите в кредитирането показва в чия полза в крайна сметка е принудителното изпълнение и защо допълнителното търсене на защита на длъжниците е в разрез с обществения интерес.

Тази защита е регламентирана в чл. 444-446 на ГПК. Същественото в тази уредба е следното:

• Описани са осем категории неподлежащи на отнемане вещи, доходи и (движимо и недвижимо) имущество на длъжниците, без които дейността и живота им могат да бъдат и се смятат за застрашени;
• Съществена част от тези категории се определят с актове на изпълнителната власт, т.е. предвидена е възможност за относителна подвижност, бърза реакция и дори демонстрация на благи намерения спрямо длъжниците от страна държавните органи.

Основното изключение от това правило, според чл. 445, ал. 1, са „учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор“. А следващата алинея посочва, че несеквестируемостта (по чл. 444) не се прилага спрямо „задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети“. Иначе казано несеквестируемостта не е безгранична, а запазва интереса на потенциално увредени трети страни.

Общ смисъл на тези разпоредби е защита на правата на собственост и на кредиторите в широкия смисъл на думата, независимо дали те са например банки, държавни и общински структури или частни лица, на които по закон се дължи житейска подкрепа („издръжка“).

Кредиторите като банките, тъй като привличането на ресурс при тях зависи от доверието на публиката, рядко отиват до край в изпълнението дори на правата по събиране на изключените от защита задължения по чл. 445 от ГПК. По някакъв начин те биват провизирани, застраховани, преструктурирани и отписани като потенциални вземания.

При кредиторите по занятие следва да се отчитат следните две обстоятелства:

• Непосредствените кредитополучатели вземат за заем от самите себе си след време, когато трябва да върнат кредитора онова, което сами са поискали получат като ресурс „сега“, в момента, в който той им е бил нужен;
• Кредиторът осигурява този ресурс като сам го взема от своите кредитори; в случая с банките, които са просто най-изчистеният институционален посредник този ресурс да се формира от спестявания на населението (приблизително 60%) и фирмените депозити и тези на други юридически лица (приблизително 30%).

Ако не защитава този интерес, кредиторът фалира. Заедно с него фалират и неговите кредитори. Негарантираните депозити – вероятно ще бъдат загубени, а гарантираните – покрити от съответния фонд и данъкоплатците.

Поради тези прости обстоятелства банките, правителството и общините (т.е. големите кредитори) имат по-големи права в принудителното изпълнение (чл. 417 и свързаните с него разпоредби на ГПК) и са по необходимост „лоши“. Като агент по принудително изпълнение, ЧСИ съсредоточават негативно отношение. Това е отношение предимно от длъжниците. Но то е в потенциална вреда на кредиторите на кредиторите.

Изпълнение и благосъстояние

Приносът на изпълнението в благосъстоянието може да се измери като принос към стопанския растеж, по-точно – към брутната добавена стойност (т.е. към онова, което събраният от длъжниците ресурс бива добавяно към съществуващите към даден момент стопански стойности).

За периода от 2010 до 2014 г. приносът на ЧСИ не подлежи на съмнение и показва обществената полза от тази професия. Тази таблица показва за какво става дума.

Източник: БНБ, министерство на правосъдието, Камара на ЧСИ и собствени изчисления

Ако си представим, че тази дейност не е могла да бъде осъществена за този период, ще разберем, че ръстът на БВП и преодоляването на рецесията от периода декември 2008 – юни 2010 г. биха били много по-забавени.

Ефективността на ЧСИ

Тя може да бъде пресметната в сравнение. И единственото възможно сравнение е с ефективността на ДСИ.

Тези последните са на издръжка на данъкоплатците, бюджетната издръжка е част от финансирането на районите съдилища и, според министерството на правосъдието, от 2007 до 2014 г. тя възлиза на 42,1 млн. лв. Това прави приблизително 6 млн. лв. на година (но данните за 2013 и 2014 г. са непълни). Това е около 25% от издръжката на съдилищата.

Срещу този разход постъпления от дейността ДСИ за периода е 394,4 млн. лв. (нетно – 353,3 млн. лв.).

Като контраст и сравнение:

• ЧСИ оперират без разходи за държавния бюджет, а внасят в него всички дължими за нормалните данъкоплатци данъци и осигуровки, включително ДДС;
• Разходите по дейността на ЧСИ и изпълнителния процес са регламентирани и по-голямата част от неразумността им се дължи на обстоятелството, че те покриват такси, изисквани по закон от държавните органи и тарифи други професии и процедури;
• При все това приносът на ДСИ към икономиката за целия период от 2007 до 2014 г. е 31,1% от приноса на ЧСИ само за 2013 г. и 54% от този за 2014 г.

Само тези факти и обстоятелства трябва да са достатъчни за отказ от а) създаване на привилегии в обслужването на задълженията към държавата, б) поставяне на пречки пред дейността на ЧСИ и целия процес на принудително изпълнение и в) самия статут на ДСИ. „В“ означава връщане към първоначалните идеи за приватизация на „ДСИ“. Какъвто бе подхода във всички нови страни членки на ЕС. И не само там.