Регистрацията на фирмите и юридическите лица: слабите страни на доброто решение

В началото на седмицата бе широко рекламирано единомислието по повод извежданетона фирмената регистрация от съда и превръщането на процедурата от “охранителнопроизводство” в административен процес. От една на споразумението е министерствотона правосъдието (съответно правителството), от другата – универсалните организациина бизнеса (БИБА, БСК, БТПП, СРБ).

Достойнствата
на споразумението се свеждат до следното:

1. съкращава се времето за регистрация,

2. съдиите от фирмено отделение ще могат да се заемат със съответстващана квалификацията им работа (решаване на спорове и пр.);

3. възниква възможност за използване на информационни технологии и Интернети съответно намаляване на времето за справки.
Последното обаче не е съвсем вероятно: търгът за компютъризиране на процесасе опира на назадничави технологични концепции.

Недостатъците и неяснотите,
Които остават също не са малко.

1. Регистрацията на юридическите лица се вменява на несъздадена още Агенцияпо вписванията (към министерството на правосъдието), която по идея ще обединявавсички възможни регистри, включително тези на недвижимата собственост, особенитезалози и пр. – част от тях засега не са създадени и не е ясно кога ще започнатда функционират като единни регистри на компютърна, т.е. не-хартиена основа;

2. Изправянето на крака на въпросната агенция ще стане за период от околодве и половина – три години и това е най-оптимистичната оценка;

3. Доколкото ни е известно, най-старите идеи за облекчаване на съдебнатарегистрация и за превръщането на процедурата в административна са от 1996г.; това ще рече, че реформа, която не изисква много средства и която другистрани се осъществява за около две години, в България ще бъде осъщественаза единадесет години и много по-скъпо;

4. Министерството на правосъдието води в момента един подобен регистър(дублиращ съдебната регистрация) – този на неправителствените организациис обществена цел”; опитът е по-скоро отрицателен – т.е. не е ясно защо сепредоставя по-голям обем работа от един вид, след като същата работа несе върши добре;

5. Един от непосредствените печеливши от реформата ще бъде фирмата “Информационнообслужване”, собственост на министерството на финансите;

6. Работата по промяна на законодателството или още не е започнала, илисъответните проекти не са обсъдени и оценени от гледище на ползи и разходи(например проектозаконът за агенцията по вписвания, черновите варианти запромяна на търговския закон и др.)

Другите решения
Единствената засега оценка на ползите и разходите от различните вариантина реформа в бизнес-регистрация е направена от Скот Джейкъбс от “Джейкъбси съдружници”[1]. Според нея изборът на сегашния модел отнема многовреме, скъп е и затова далеч не е най-удачният.

Алтернативните на това решения са свързани със самостоятелното функциониранена фирмения регистър. След това той може да бъде присъединен или да “общува”с всеки друг регистър или институция.

Това можеше да стане или чрез отделяне на съществуващите (областни) фирменирегистри в самостоятелна мрежа, чрез създаване на нова такава или чрез използванена други организации, например местните поделения на БТПП и БСК (които впрочемвече са изцяло компютъризирани и включени в мрежа).

Последното би изисквало споразумение между универсалните бизнес асоциации,учредяването на дружество, което не разпределя печалба и възлагането нарегистрацията на това дружество. Поради неразбирателство между асоциациитетози вариант бе най-малко вероятен от самото начало.

Други нищо не струващи решения – например качването на Държавен вестники на “регистъра” на “Информационно обслужване” в Интернет, от където дасе ползват безплатно – изобщо не се обсъждат.

–––––––––––––-

[1]Виж: http://www.regulatoryreform.com/.Българският вариант на доклада е достъпен на Интернет страницата на ИПИтук(11,7 МВ).