Регионални аспекти от правителственото заседание

Тази седмица правителството спря т. нар. регионална инвестиционна програма – така твърдят повечето заглавия в медиите, макар да става дума по-скоро за прекратяване на отделни проекти, а не на самата програма като такава. От създаването на тази програма ние я следим изкъсо, като първо представихме очевидните рискове и възможните алтернативи (виж „Как да инвестираме в регионите?”, ноември 2013), после описахме как точно ще се случат залоупотребите (виж „Как се харчат 500 млн. лв.?”, януари 2014), и накрая емпирично доказахме, че парите са похарчени с политически мотиви (виж „Пари за регионите – прозрачно и на „наши” хора”, февруари 2014). Какво точно беше спряно тези дни?

Официалната информация е, че проектите, за които още няма избран изпълнител и са очевидно закъснели, се прекратяват и съответно връщат полученото финансиране (спестяват се около 140 млн. лв.). По-интересното е, че такива проекти при общините почти няма, а голямото спестяване идва от ресурса за министерствата. Знаем, че над 200 млн. лв. от въпросните 500 млн. лв. за регионите всъщност бяха дадени на министерства, които също имат регионални проекти. Оказва се, че министерствата няма да усвоят и половината от своите над 200 млн. лв. С други думи, дори и в тази порочна практика на разходване на ресурс със силен политически нюанс и най-вероятно с висока степен на прахосване, местните власти показват много по-голяма заинтересованост от ведомствата в столицата.

На заседанието, на което бяха спрени забавените регионални проекти, бяха гласувани и средства за метрото в София и спортна зала в Пловдив. Доколкото става ясно, тези пари няма да дойдат от спестените пари от регионалната програма, което би било, меко казано, нечестно. Въпреки това, интересни са коментарите от сорта на „все пак, всички живеем в столицата” и „дали сме на София, ще дадем и на Пловдив”, които влизат в кратката аргументация на двата проекта (в стенограмата от заседанието). Това заседание на правителството дава поне два аргумента за промени в данъчната система и повече свобода за общините, както писахме преди седмица (виж „Общините имат право на дял от подоходното облагане”). Първият е, че местните власти по дефиниция са далеч по-заинтересовани от подобни регионални проекти – независимо дали са смислени или се прахосват пари. А вторият е, че властта да развиваш този или онзи регион неизбежно увлича в популизъм и води до зависимост на тези долу от тези горе. Ако трябва да свалим дебата за децентрализацията до нивото на конкретните примери, то най-просто казано метрото в София и спортната зала в Пловдив не би следвало да са въпроси от компетенцията на правителството.


Свързани публикации.