Развитие на регионите

РЕГИОНАЛНИ ПРОФИЛИ: ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ

regionalprofiles.bg

„Регионални профили: показатели за развитие“ е най-задълбоченото годишно изследване на социалното и икономическото развитие на българските области. Анализите ни се базират на 65 индикатора, разделени в 12 категории, всяка от които има отношение към качеството на живот и развитието на областите.

ГОДИШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: 202220212020 |2019 2018 | 2017 2016 | 2015 | 2014 | 2013 | 2012 

ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Изравнителни механизми в местните финансиСподеляне на приходите от облагането върху доходите и модели за „изглаждане” на регионалните дисбаланси чрез насочени трансферимарт 2022

В края на 2019 г., в навечерието на пандемията, темата за финансовата децентрализация за пореден път излезе на дневен ред. Предложението за пренасочване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общинските бюджети беше разписано от ИПИ в отворено писмо до министър-председателя и финансовия министър. Подобна реформа би дала силни стимули на местната власт да работи за икономическо развитие и високи доходи, като в същото време повиши собствените приходи на общините с над 850 млн. лв., без това да променя данъците на местно ниво. Ефектите за всяка една община в страната са разписани в специализираната страница на ИПИ – „2% в твоята община”.

Регионален поглед към състоянието на петте апелативни района в страната при повишаването и командироването на съдиите I февруари 2022

Ясното разделение между функциите, а оттам и правомощията между законодателната, изпълнителната и съдебната власт цели да предпази едно обществото от „превземане“ на държавното управление от една от властите, тоест и от един кръг хора. Съдебната власт, за да бъде достатъчно гарантирана нейната независимост, е получила възможността да администрира самостоятелно въпросите по имущественото и кадровото си обезпечаване. Това се извършва посредством дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС). ВСС, чрез съдийската и прокурорската колегии, има задължението по силата на чл. 129, ал. 1 от Конституцията да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите.

В настоящия кратък материал ще се опитаме да дадем друга гледна точка как ВСС изпълнява това първо по важност и основно свое задължение в областта на кадровото обезпечаване на българските съдилища.

Кризата с COVID – 19 и общините I Ефекти върху производството, инвестициите, пазара на труда и демографиятафевруари 2022

Пандемията от Covid-19 донесе една от най-бързо настъпилите икономически кризи в новата стопанска история на Европа. Въпреки че България понесе по-лек удар от много европейски страни, през 2020 г. бяха регистрирани значителен ръст на безработицата, прекъсвания на индустриалното производство, а в месеците на най-тежки ограничения – икономически хаос и дори спиране на международната търговия.

На този етап анализът на въздействието на кризата върху българската икономика се съсредоточаваше върху националното, и в някои по-ограничени случаи – областното ниво, най-вече заради ограниченията в достъпа до данни и индикатори. Настоящото изследване отива на следващото ниво и разграничава последствията от икономическата криза през 2020 г. в 265-те общини на България въз основа на данните за добавената стойност, износа, инвестициите, безработицата и заетостта, миграцията.


Икономически и инвестиционен профил на Столична община | декември 2021

Годините преди пандемията са период на бурен икономически растеж в столицата. През 2019 г. брутния вътрешен продукт на София е над 51 млрд. лв. и вече представлява близо 43% от националната икономика. Само през 2019 г. номиналният ръст на БВП в столицата надвишава 15% и е почти двойно по-висок от средния за страната. Ускорението на растежа се дължи в голяма степен на положителната динамика в сферата на услугите, които носят близо 87% от добавената стойност в София. Развитието на дигиталния сектор, особено в сферата на информационните технологии и услуги, е основният двигател за растежа на столичната икономика преди пандемията. Индустриалният подем в широката периферия на София също е отчетлив и дава ефект върху цялостното развитието на региона.

 

План за интегрирано развитие на Община Габрово 2021-2027 г. | декември 2020

Този анализ е изготвен за целите на План за интегрирано развитие на община Габрово 2021- 2027 г. от екипа на Институт за пазарна икономика, съгласно Договор №155-УР-2020 от 03.02.2020 г. Структурата на анализа следва Методическите указания за разработване и прилагане на Планове за интегрирано развитие на община (ПИРО) за периода 2021-2027 г. Анализът на икономическото, социалното и екологичното състояние, на нуждите и потенциалите за развитие е изготвен за територията на цялата община Габрово. Същевременно, анализът взема под внимание всички съседни територии, които имат отношение към развитието на населените места в рамките на общината. Анализът отчита специфичните характеристики на община Габрово, дава детайлна информация за водещите предизвикателства и основния потенциал за развитие на общината, изследва мястото и ролята на общината за развитието на област Габрово и Северен централен район (СЦР).

Икономически и инвестиционен профил на Столична община 2020 г. | ноември 2020

Аутсорсинг секторът надхвърля 9 милиарда лева произведена продукция и също успяват да предложат добри условия на труд и високо заплащане на служителите си.Най-бързо растящият сектор на столицата е сформиран от информационно-комуникационните технологии (ИКТ) и далекосъобщенията, като в рамките на пет години произведената продукция в него се е увеличила почти два пъти – до 10,9 милиарда лева или 15% от целия обем на столичната икономика. Втора по тежест в икономиката на столицата е преработващата промишленост с 10,4 милиарда лева произведена продукция през 2019 г. Този отрасъл е движен от няколко големи ключови предприятия с предимно експортен профил, като сред важните подсектори са производството на метални изделия, хранително-вкусовата промишленост. Икономиката на София е силно доминирана от услугите, като това личи ясно от челното място, което търговията на едро и дребно заема в произведената продукция от нефинансовите предприятия в столицата. Търговията съставлява малко над 1/5 от общия обем на икономиката на София и е водещ сектор. През 2019 г. достига почти 17 милиарда лева.

Данните са изключително полезни за бъдещи инвеститори, както и за вече установени бизнеси и за това екипът на СОАПИ ще проведе редица срещи и инициативи за достигането на данните до възможно по-голям кръг бизнеси.

 

Макроикономически анализ и прогноза за нуждите за изготвяне на бюджет на Столична община за 2021 г. | октомври 2020

В първата част на анализа са разгледани основните макроикономически показатели, които поставят рамката на бюджетното планиране на Столична община за 2021 г. Представено е състоянието на световната и европейската икономика, развитието на българската икономика през 2020 г. и прогнози за основни макроикономически индикатори за 2021 г. 

Във втората част се разглежда ефектът на коронавируса върху заетостта, туризма, строителната активност и сделките с недвижими имоти в столицата, както е поставен фокус върху ефектите за приходната част на бюджета. Коронавирусът донесе безпрецедентен спад в икономиката на страната през второто тримесечие на 2020 г. Няма регион в България, който да не беше тежко засегнат от пандемията и в който да не се наблюдава сериозен ръст на безработицата. Разнообразната икономика на София, която е доминирана от услугите и в която преобладава работата в офис, беше своеобразен плюс за столицата в условията на извънредното положение, тъй като позволи голяма част от работната сила да премине към дистанционна работа. Някои от големите компании в сферата на информационните технологии и аутсорсинга вече обявиха запазване на този модел на работа поне до края на 2020 г. 

Габрово – зелен, интелигентен, иновативен | юни 2020

Инвестиционният профил 2020 на Община Габрово съдържа информация за фирмите в града, инвестициите, човешкия капитал, заетостта и производителността, образователния сектор, индустриалните зони, много цифри и информация, полезна и нужна за инвеститора в Габрово.  

ВАРНА – ГРАД НА ЗНАНИЕТО  | юли 2020

Икономически профил на община Варна за 2020 г.

Документът представя показатели, свързани с профила на Варна, данни за макроикономическия, демографския профил и пазара на труда. В него е анализирана информация за последните три години – периода от 2016-2019 година. Основните акценти са „Варна – град на знанието“, „Наука, иновации и бизнес“, „Летният капитал“ –  чуждестранни туристи и приходи в бюджета.
 
Доклад за икономическия профил и траектория на развитие на Варна бе изготвен от екип на Института за пазарна икономика (ИПИ) по поръчка на Община Варна. Целта на проекта е да бъде извършено ребрандиране на региона, с цел привличане на инвеститори и млади хора, създаване на нови работни места, както и на възможности за развитие на Варна като град на знанието, зелен и умен град.

Оценка на ефекта от COVID – 19 върху икономиката на София март 2020

Целта на доклада на ИПИ е да предостави информация за очакваното въздействие на COVID-19 на глобално, европейско, национално и местно ниво върху различните индустрии, която би била от полза както на местната бизнес екосистема, така и на по-широк кръг от заинтересовани лица. Докладът също така цели:

  • Да дефинира потенциални заплахи и възможности пред местната екосистема  
  • Да посочи възможни приложими в града мерки
  • Да бъде инструмент за стартиране на диалог с местния бизнес и браншовите организации, за сътрудничество и съвместно дефиниране на мерки, които да подпомогнат възстановяването на икономиката в града след COVID-19
  • Да послужи като първа стъпка към създаването на механизъм за следене на кризата и нейното влияние върху местната икономика в реално време

Заетост и безработица на областите | февруари 2020

Анализът се съсредоточава върху последните развития на областните трудови пазари и опитва да очертае ключовите предизвикателства пред развитието им в близко бъдеще. Въпреки рекордите в заетостта в повечето области и чувствителния спад на безработицата, няколко области остават настрана от общото положително развитие,  а структурни проблеми поставят трудни предизвикателства пред бъдещето.

Икономически и инвестиционен профил на София октомври 2019

София (столица) е най-голямата областна икономика в страната. Столицата произвежда около 40% от брутния вътрешен продукт на България. Приносът на Столичната община към националната икономика се увеличава с умерен, но стабилен темп през последните години, което отразява продължаващата концентрация на икономическа активност в столицата. София осигурява най-високите заплати на заетите в икономиката на града, надвишаващи с 38% средните нива на възнаграждения за страната. Въпреки че столицата не е пощадена от икономическата криза през 2008-2009 гг., рецесията е далеч по-плитка спрямо тази на национално ниво. Освен това столицата успява да преодолее последствията от икономическата криза още през 2010 г. и от 2013 г. насам е в период на експанзия. Последните три години столичната икономика бележи реален растеж над средния за страната.

Пазарът на труда в София | октомври 2019

Заетостта в столицата е достигнала 75% от активното население, като през отделните тримесечия на 2018 г. броят на заетите се променя в малки граници около 700 хиляди души. Следвайки досегашната динамика, през следващите пет години столичната икономика ще добавя нова заетост найвече в ИКТ и аутсорсинга, а ще губи в здравеопазването и търговията.

Преработващата промишленост на София | февруари 2019

Водещите сектори на преработващата промишленост на София са производството на храни, основни метали и електрически съоръжения. Отрасълът дава работа на над 70 хиляди души, а заплатите, макар и да нарастват значително последните години, все още остават под средните за столицата. Наблюдава се положителен процес на преструктуриране на сектора, като подотрасли с относително висока добавена стойност като електрически съоръжения, компютърна и комуникационна техника, машини и метални изделия растат с бързи темпове за сметка на традиционни производства. Преработващата промишленост привлича значителни инвестиции, а през последните години се превръща и във все по-важен износен сектор на столичната икономика.

Икономически профил на Столична община | ноември 2018

София (столица) е най-голямата областна икономика в страната. В столицата се произвежда около 40% от брутния вътрешен продукт на България. Приносът на Столична община към националната икономика се увеличава с умерен, но стабилен темп през последните години, което отразява продължаващата концентрация на икономическа активност в столицата. София (столица) осигурява и най-високия стандарт на живот за своите граждани, сравнено с останалите части на страната. Институтът за пазарна икономика направи задълбочен профил на столицата, за да очертае най-големите предимства и предизвикателства пред развитието й.

Ролята на малките и средни предприятия в икономиката на София | октомври 2018

Целта на настоящото изследване е да провери състоянието и тенденциите на малките и средни предприятия в София на фона на развитието им през последното десетилетие и в по-широкия контекст на българския бизнес като цяло.

Икономически профил на „квАРТала” – оценка и перспективи за развитие | октомври 2018

През 2018 г. ИПИ, с подкрепата на Програма „Европа” на Столична община, се нае да извърши икономическа оценка на квАРТала, която да очертае перспективите през творческото развитие на района. В рамките на проекта на ИПИ беше извършено преброяване и очертана типологията на всички обекти в квАРТала. Направени бяха също така анкети със собственици и управители на обекти в района, както и с посетители на „квАРТал Фестивал”. Проведоха се и дълбочинни интервюта със заинтересованите страни.

Регионални профили: препоръки за развитие 2018 | юни 2018

Изданието представя водещите проблеми на регионалното развитие, както и препоръките на ИПИ за тяхното адресиране. 

Пътят към фискална децентрализация | април 2018

Изследването мотивира и представя предложенията на ИПИ за фискална децентрализация чрез преструктуриране на съществуващата данъчната система.

Как влияят икономическите центрове върху развитието на периферните общини | април 2018

Изследване, което се базира на анализа на ИПИ „Икономическите центрове в България“, и което се опитва да отговори на въпроса „Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове?”

Икономическите центрове в България | януари 2018

Анализът има за цел да очертае границите на икономическите центрове в страната – компактни клъстери от общини, основани изцяло на естествените икономически процеси.

Икономически профил на община Банско | ноември 2017

Изготвеният икономически и социален профил на община Банско не се фокусира единствено върху зимния туризъм, а се опитва да представи цялата картина и перспективите пред региона.

Карта на доходите и бедността в България: Икономическите центрове и тяхната роля за преодоляване на бедността | декември 2016 

Обособяването на икономическите центрове в страната е изключително ценно за разбирането на регионалните различия и бедността по региони. В случая под икономически центрове разбираме областите, които генерират голяма част от доходите в обществото. В страната се генерират доходи за близо 35 млрд. лв. през 2014 г., а регионалната разбивка показва тежестта на всяка област.

Регионални профили: препоръки за развитие 2015 | март 2015

Изданието представя водещите проблеми на регионалното развитие, както и препоръките на ИПИ за тяхното адресиране.

Местни условия за правенe на бизнес 2011 | април 2011

Индексът „Местни условия за правене на бизнес” 2011 има за цел да изследва различията в бизнес средата на местно ниво и да посочи къде в България е най-лесно да се прави бизнес. Индексът включва всички 28 области в България, като всяка е представена от един град – областният център. Оценката се формира от резултата на всеки град по десет индикатора.

Местни условия за правене на бизнес | юли 2009

Изследване на условията за правене на бизнес на местно ниво –  методология,  социологическо проучване и класация на областните градове.


Свързани публикации.