Реформите в Македония: Фискални апарати или мъките на бакалина Митко*

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Липсата на предварителна оценка на регламентите не е патент на българския законотворец. Не, че е кой знае какво успокоение, но явно политиката на проби и грешки се среща и в други посткомунистически страни. Следващата статия, отпечатана в брой 103 на македонското обзорно списание ФОРУМ, показва как може да се анализира въздействието на регламентите. Въпросите при подобни анализи са два: какви са разходите по съобразяване с регламента и кой ще плаща сметката накрая.

Ясно е, че всички разходи за въвеждането на фискални апарати при големите и малките търговци ще ги плати „негово височество“ – потребителя. Търговците ще трябва да покрият своите инвестиции и загуби от някъде, следователно логично е да се очаква, че ударът по джоба на македонските потребители в няколкото месеца следващи въвеждането на фискалните апарати, ще достигне между 30 и 40 милиона евро.

Вече свикнахме с това почти всички обществени поръчки, отдаване на концесии и приватизации да бъдат следвани от скандали около избора на най-добрия кандидат. Като скандален бе квалифициран от компютърната общност в Македония и търгът за избор на официални доставчици на фискални апарати, след като той бе спечелен само от три фирми. Не би било чудно, че трите фирми получили право на доставка имат явни или „подземни“ връзки с настоящата власт, ако се знае, че се разпределя „баница“ на стойност над 30 милиона евро (изчислено е, че в Македония ще бъдат продадени над 80 000 различни видове фискални апарати). Освен първоначалния приход от самата продажба, доставчиците ги очаква и „доживотна издръжка“, затова защото те ще са тези, които ще осигуряват и сервизното обслужване на апаратите.

Да припомним, че фискалните апарати са един от начините да се подобри контрола и събираемостта на данъците. Тези апарати имат специален вид памет, в която се съхраняват всички данни за продажбите и изчисления данък. Устройството, печатащо сметката, има двойна лента, едната е за сметката на купувача, а втората е т.нар. „журнал“ – копие на всички транзакции. Идеята е, че тези данни не могат да бъдат променяни и са достъпни при евентуална проверка от данъчни или други официални органи.

Според Закона за фискалните апарати, такива трябва да бъдат инсталирани във всеки обект за продажба на дребно. Като „всеки“ означава точно това: всички онези, които имат обект за продажба на дребно, трябва да инсталират фискален апарат (с по-малък или по-голям капацитет). Тук влизат търговските фирми, онези с големите супермаркети, но и тези с местните бакалници, таксиметровите фирми, семкаджийниците, ателиетата за фотокопирни услуги……Всички! Освен това всеки (абсолютно всеки) апарат трябва да има допълнителен уред – за четене на кредитни карти, което ще трябва да бъде технологичния отговор на въвеждането на свободно плащане с национална разплащателна карта. Това предвижда законодателят.

Дотук всичко изглежда легитимно: държавата трябва да сложи край на данъчните злоупотреби, а един от проверените в света начини е въвеждането на фискални апарати. Но от тук започва волунтаризмът на държавата, а именно – авторът на този текст не се сеща за последните 10 години някой нов закон или наредба на Министерство на финансите да са били приемливи в своята първоначална форма. Винаги има голям брой неясноти, прекалено голяма строгост или прекалена либералност, а пък македонската икономика е третирана като експериментално морско свинче: ако издържи – ще оживее, ако не – ще има нови „научни“ причини за законотворците да направят корекции. Тоталната липса на връзка с реалния живот и фрапантната неориентираност на държавните бюрократи се повтаря при всяко ново македонско правителство от 1990 година насам. Говорим за огромни средства, които стопанството трябва да похарчи (то и така постоянно е на ръба), а в този случай, както споменахме, това са над 30 милиона евро.

Бакалинът Митко

В махалата, в която живея, почти всички си купуваме хляб и мляко от бакалина Митко. Той, технологичен излишък от една голяма бивша социалистическа фирма, преди няколко години, за да може да издържа семейството си, прекръсти своя гараж на „магазин“, паркира таратайката на улицата и започна да работи като бакалин. В тоя магазин, дори да се вземат предвид всичките прашни пакети с макарони и консерви с пастет, общата стойност на цялата стока вероятно няма и 500 евро. Сега нашият капиталистически юнак Митко трябва да купи фискален апарат и уред за разчитане на магнитни кредитни и дебитни карти (за да бъде подготвен, когато комшийката Шемса му се появи с Американ Експрес), с което ще увеличи двойно стойността на своята „фирма“. Също така, в бившия гараж трябва да се въведе и ISDN – дигитална телефонна линия, за да свърже уреда за четене на карти с Националното бюро за разплащателни карти и македонските търговски банки (за да види дали Шемса има достатъчно пари в картата, за да купи хляб „от скъпия“).

Така, можете да помислите: Митко и ISDN?! С един удар на бюрокрацията горкият Митко, дефиниран от държавата като „голям данъчен риск“, сега ще трябва да даде пари (които по принцип няма), за да регистрира оборот с кредитни карти! За негова утеха държавата ще му приспадне половината от тази сума, когато му изчислява данъка върху печалбата… Печалба? Каква печалба!?

Същото нещо ще им се случи и на таксиметровите шофьори, които сега в своите „москвичи“ и „лади“ гордо ще изтъпанят фискални апарати – два пъти по-скъпи от возилата, в които се намират.

Големите търговци

На другия край на скалата се намират големите търговски къщи, тези, които вече имат въведени т.нар. POS (point of sale) системи. Такива ще видите, ако влезете в който и да е супермаркет на Тинекс, Веро, Скопски пазар или други. Става въпрос за компютърни системи, които посредством POS-компютрите въвеждат целия оборот на касата директно в централния сървър, като с това осигуряват динамичен и точен отчет на продажбите, състоянието на наличностите и т.н. Без подобни системи практически е невъзможно да се работи успешно, поради критичната важност на навременната информация. Освен това, тези системи струват много пари, необходимо е дълго време, за да бъдат въведени и стабилизирани, а и обучението на персонала не е маловажно.

Сега тези търговци трябва да набавят и допълнителни устройства – специални принтери, които имат фискална памет, както и фамозните уреди за четене на карти. Имайки предвид големия брой каси, отново говорим за голяма инвестиция, която скоро няма да започне да функционира. Към това трябва да се добави и цената за приспособяването на софтуера за касите към новите устройства.

Друга история са принтерите. От една бърза анкета с официалните доставчици разбрахме, че най-малко двама от тях изобщо не се замислят над това дали принтерите, които продават ще са съвместими с настоящите POS-системи. „Би трябвало“, каза единият от тях. Какво ще се случи, когато в някой Тинекс на касата застанат двайсетина души, а това „би трябвало“ изведнъж се превърне в „не може“ – ще видим.

Освен това, за принтерите трябва да се използва далеч по-скъпата термална хартия (за специален вид топлинно индуктивно печатане) и всичко това заради необяснимото, безсмислено изискване на законодателя, върху сметката да присъства и логото на продавача. Внимание, логото – графичният знак, а не само името и другите фирмени подробности. Това изискване автоматично прави принтера с около 25-30% по-скъп от стандартните принтери (които работят с обикновени ролки хартия).

Търговците, които работят на повече от една смяна (а почти всички работят така), са допълнително затруднени от нямам-вече-думи-какво изискване – в рамките на един ден да не може работата на касата да се „приключва“ и „започва“ отново. Това означава, че различните смени и различните касиери ще си разбъркат сметките и няма да знаят какъв оборот са направили и с колко пари са задължени в края на своя работен ден. Не дай боже да отворите аптека – това означава и трета смяна!

Кой ще плати сметката?

Ясно е, че всички разходи за въвеждането на фискални апарати при големите и малките търговци ще ги плати „негово височество“ – потребителя. Търговците ще трябва да покрият своите инвестиции и загуби от някъде, следователно логично е да се очаква, че ударът по джоба на македонските потребители в няколкото месеца, следващи въвеждането на фискалните апарати, ще достигне между 30 и 40 милиона eвро!

Законът предвижда държавата чрез приспадане от данъка върху печалбата да приспадне на фирмите, закупили апарати, до 50% от похарчената сума, но не повече от 30 000 денара. Тази сума (засега) се тълкува като абсолютна, което означава, че и бакалинът Митко ще бъде освободен с 30 000 денара от своя данък печалба, но общо за толкова ще бъде освободен и да речем Скопски пазар. Ако те похарчат например 50 000 евро за доставка на фискални устройства, общата отстъпка ще бъде само 30 000 денара. т.е. отстъпката не важи за всеки апарат, а за цялата доставка!

От друга страна, държавата ще увеличи прилива на средства в бюджета въз основа на по-ефикасното събиране на данъците. На теория, ще има повече пари за здравеопазване, образование, социални плащания…На практика, ще има повече пари за обществени поръчки (при познатите ни условия на търговете) и допълнителни партийни средства за изборите на есен.

Тези дни Министерството на финансите обяви нов търг за определяне на доставчици на фискални апарати. Поради силния обществен натиск, а и поради очевидната физическа невъзможност на вече избраната тройка да достави 80 000 апарата в определения срок, този търг беше неминуем. Сега, разбира се шанс да станат доставчици ще получат и онези, които наистина го заслужават – стабилни, опитни компании, с дългогодишен опит в областта на информатиката, добре развита сервизна мрежа и със знание за това дали „би трябвало да работи“ значи „може да работи“.

* Статията е на Ванчо Орданоски и е публукувана в бр. 103 на обзорното списание ФОРУМ.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.