19-09-2008

Развитието на българската икономика и кризата на световните финансови пазари

Националният статистически институт оповести официално предварителните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие и съответно за полугодието на 2008. Същевременно обаче ситуацията на международните финансови пазари значително се влоши, като някои от най-големите инвестиционни банки са в силно затруднено положение, а основните индекси рязко спадат.

Реалният растеж на БВП през второто тримесечие на годината достига 7.1%, с което се продължава тенденцията през този период да се реализира най-бързо нарастване на този показател. През първите шест месеца от годината реалният растеж на БВП и на брутната добавена стойност е в размер на 7.1%. Основният принос за това е на секторите индустрия и услуги, които реално нарастват съответно със 7.4% и 7%, докато аграрният сектор – с 6.5%. Докато при първите два сектора тенденцията за повишаване на производството е трайна, то при последния се наблюдава по-скоро известно съживяване, тъй като след 2004 г. там е налице постоянен спад. Причините за положителното развитие трябва да се търсят в повишените инвестиции във физически капитал в сектора на индустрията и услугите, които допринасят за увеличаване на производителността и предлагането. От друга страна търсенето е стимулирано от нарасналата парична маса в страната в следствие от входящите капиталови потоци и бързия растеж на кредитите през последните години. За разлика от тях при аграрния сектор инвестициите са все още твърде ограничени, съществуват множество проблеми като разпокъсаност на земята, използване на остарели технологии, които правят производството силно зависимо от климатичните условия и не позволяват добра предвидимост на добивите. Другият фактор, който забавя развитието, е, че секторът разчита в голяма степен на подпомагане чрез различни субсидии от държавния бюджет и от европейските фондове, но не се стреми към повишаване на конкурентоспособността. Фермерите са склонни да предприемат протести, чрез които да си осигурят привилегии за сметка на данъкоплатците, вместо да се опитат да подобрят количеството и качеството на продукцията си.

От страна на елементите на крайно използване най-висок растеж се наблюдава при брутообразуването в основен капитал, което нараства реално с 22.7% за полугодието, докато запасите се повишават с 11.2%. Индивидуалното потребление се увеличава с 5.5%, вносът – с 9.9%, а износът – с 6.9%. Външният сектор достига над 160% от БВП, което е признак за нарастващата отвореност на българската икономика. Все пак дефицитът по търговското салдо леко се понижава в относително изражение и достига 27.2% от БВП, докато през първото тримесечие на годината е бил 27.7% от БВП.

Брутните спестявания на годишна база се повишават до 14.2% от БВП, като фактор за това е най-вече умереният растеж на потреблението и нарастването на текущите трансфери поради постъпващите средства от европейските фондове.

Българската икономика реализира третия най-висок растеж в Европа през второто тримесечие на 2008 г., като единствено Румъния (9.3%) и Словакия (7.6%) се представят по-добре според този показател. Перспективите обаче не са благоприятни. Фалитът на Lehman Brothers, затрудненията на Merrill Lynch, AIG и други големи компании от финансовия сектор, включително тези за ипотечни облигации в Съединените щати, вече са явен сигнал за наличие на мащабна криза. Тя ще се отрази неблагоприятно не само върху икономиката на САЩ, но и върху Еврозоната. Това ще понижи външното търсенето и може да повлияе върху възможностите на българските фирми за износ. Освен това в периоди на криза инвестициите се свиват, тъй като се променят възприятията за риска в определени икономики, което ще въздейства и върху входящите капиталови потоци в страната. Европейската централна банка и Федералният резерв показват недвусмислено, че ще отпускат големи обеми ликвидност, което в краткосрочен аспект би трябвало да подпомогне пазарните участници. В по-дългосрочен план това ще удължи периода на приспособяване към новите условия, ще способства за повишаване на темпа на инфлация. В по-късен етап това ще наложи по-сериозно повишаване на основните лихви, при положение че действително се преследва постигането на ниска инфлация в средносрочен период. Освен това спасяването на някои финансови институции, които се считат за твърде големи, за да бъдат оставени да фалират, ще се случи за сметка на данъкоплатците в съответните икономически зони.

Що се отнася до България – повишават се рисковете пред развитието й, както поради неблагоприятната външна конюнктура, така и поради някои вътрешни фактори. Насищането на секторите на недвижими имоти и на строителството няма да позволят реализирането на такива стойности на растеж, каквито са в момента. Кризата на финансовите пазари вероятно ще затрудни финансирането като повиши дългосрочните лихвени проценти и по този начин по-малко проекти ще бъдат печеливши. Освен това е възможно част от вече стартиралите проекти да се окажат неуспешни, което ще наложи ликвидирането им. Резултатът от това ще бъде намаляване на икономическата активност и на заетостта, повишаване на безработицата. В краткосрочен период вероятно растежът на цените и заплатите ще се забави.

Трудно е да се прогнозира точният момент на настъпване на тези рискове, но те трябва да бъдат сигнал за българските фирми и граждани да бъдат по-предпазливи при инвестициите, които предприемат. Фалитът на големи международни банки показва, че никой не е застрахован от грешки, особено в период на криза. Въпреки наличието на предпазни механизми като банков надзор, гарантиране на депозитите в банките и евентуално рефинансиране от централна банка в случай на системно събитие рисковете остават и трябва да бъдат управлявани внимателно. Намесата на пазара трябва да бъде ограничена до минимум – единствено при заплаха за цялата банкова система. Търговските банки трябва да бъдат оставени да се справят със собствени сили, като по този начин се покаже кои от тях имат добър мениджмънт.

Като цяло положителните резултати в момента не трябва да служат като успокоение за управляващите. Периодът 2009-2010 г. ще бъде по-труден за българската икономика, като рисковете за забавяне на икономическата активност се повишават. При такива условия правилната стопанска политика, насочена към разширяване на стопанската свобода, е особено важна. Предвид предстоящите избори през 2009 г. обаче вероятно необходимите реформи ще бъдат отново забавени, което ще ограничи потенциала за бъдещо развитие.