Размисли по последни статистически данни

Преглед на стопанската политика – (Word Format)

Всяка оценка на ефекта от терористичната атака срещу САЩ върху българската икономика и на преговорите на българското правителство с МВФ трябва да се основава на поне бегъл поглед върху наличната статистика до момента. Какво показват някои основни стопански показатели от средата на лятото (всички коментари по-долу са за периода януари-юли):

1/ По данни на БНБ, салдото по текущата сметка е -376 млн. дол (при -456 млн. за същия период на миналата година). До голяма степен промяната се дължи на приходите от лиценза за втори GSM-оператор, но дори без тях, продажбите на услуги (туризъм, транспорт и др.) на чуждестранни потребители са нараснали с 16%. Приходите от туризъм са нараснали с 14%, а от международен транспорт – с 12%. Тенденцията (между другото, потвърдена и от растящия дял на услугите в БВП) е към преструктуриране на икономиката към предоставяне на услуги, износът на които вече е 53% от износът на стоки (при около 30% за 1991-1996г.).

2/ Салдото по финансовата сметка е 90.7 млн. дол., при 100 млн. за същия период на 2000г. Преките чужди инвестиции са 324 млн. (при 416.7 млн. дол. миналата година), което показва, че спадът започва преди 11 септември. В същото време, направените за периода депозити в чужбина от български банки са намалели от 538 млн. дол. до 243 млн. дол.

3/ За периода българското правителство е намалило задълженията си към МВФ с 47 млн. дол. Това означава, че за тази година правителството не само не е разчитало на финансиране от фонда, но дори е изплатило стари дългове с наличен ресурс от бюджета (като фискалния резерв е относително постоянен – около 2,3 млрд. дол. към август).

4/ Данните за външния дълг показват относително постоянен размер за последните месеци, както на държавния, така и на частния дълг. След значителното нарастване на частния дълг през последните години (5 пъти за периода 1996-2000 г., 25% само за 2000 г.), което отразява капитализирането на български фирми от чуждестранни банки и компании-майки, се наблюдава дори лекспад за юли.Това може да е показател за „насищане“ на търсенето на външно финансиране от съществуващите фирми при текущото (и очаквано в близко бъдеще) ниво на създаваното богатство.

5/ Износът на стоки е нараснал с 7.4% (до 2 886 млн. дол), а вносът – с 14.3% (до 3 797 млн. дол.). Най-много е нараснал износът на потребителски стоки – 17.1%, сред които лидер е износът на облекла и обувки – 28.5%. Износът на суровини и материали остава непроменен. Най-голямо нарастване при вноса отбелязват отново потребителските стоки (23.2%), което показва общо активизиране на търговията със стоки с висока степен на преработка. За периода се наблюдава нарастване на износа на инвестиционни стоки (използват се за производство) с 5,7 % спрямо аналогичния период на миналата година. Вносът на инвестиционни стоки също нараства, на с по-бавен темп – 4,6%. В случая следва да се има в предвид, че нарастването на износа на инвестиционни стоки се дължи най-вече на увеличаване на износа за Балканските страни.

6/ Ако разгледаме българската външна търговия по основни търговски партньори прави впечатление, че за първи път след присъединяването на България към ЦЕФТА през 1999г. се отчита сериозно нарастване на износа за тези страни – 42,6% като достига до 140,9 млн. долара. Докато вносът от страните от Централно европейското споразумение за свободна търговия отчита значително по-слабо нарастване – 6,4%. Нарастване на износа се наблюдава и за ЕС -11,8%, само че в случая вносът от Общността се увеличава с изпреварващи темпове за периода – 23,2%. През 2001г. търговията с ЕС достигна висока степен на либерализация, като споразумението за преференциални условия на стокообмен между България и ЕС в голяма степен загуби асиметричния си характер. Това означава, че условията за достъп до двата пазара постепенно се изравняват, което е съвсем естествено да доведе до увеличаване на вноса на България, особено на масови потребителски стоки, за които конкурентният потенциал на ЕС е много висок.


Свързани публикации.