„Разходната бележка“ на ИПИ 2016
За поредна година Разходната бележка, изготвяна от ИПИ, предизвика сериозен интерес. Бележката следва позната за всеки гражданин касова бележка/фискален бон, но практически представя всички публични разходи през предстоящата 2016 г. Тя показва по колко лева правителството ще похарчи от името на всеки гражданин. Това са почти 35 млрд. лв. публични разходи през следващата година разделени по равно върху цялото население по официални данни – вече под 7,2 млн. души.
Как ще бъдат финансирани тези 35 млрд. лв. е отделен въпрос. Безспорно, тежестта върху отделните хора ще е много различна – в зависимост от това дали работят, каква заплата получават или каква печалба формират, дали се осигуряват, какво е потреблението им, в т.ч. потребяват ли акцизни стоки, карат ли автомобил и т.н. Част от разходите ще бъдат финансирани и от европейските данъкоплатци. Разходната бележка не цели да покаже данъчната тежест или кой плаща, а каква е сумата, която правителството харчи от името на всеки гражданин – колкото повече тази сума нараства, толкова повече ще трябва да плащаме под формата на най-различни данъци или да трупаме дългове.
Бележката представя разходите по функции, така както ги дели самата администрация, като показва и дълга в края на годината (очаквания общ публичен дълг, разделен на населението). Така се получава общата картина – държавата ще похарчи по 4 857 лв. от името на всеки един гражданин през 2016 г., а в края на година на всеки ще се пада и дълг от 3 711 лв. Това е различен поглед към държавните разходи и публичен дълг, като целта е повече хора да разберат цената на държавата.
Малко обяснения за разбивката по функции. За поредна година държавата не е достатъчно прозрачна по отношение на разходите по функции, но все пак данните позволяват да се представи общата картина. Зад всяка функция стоят много конкретни дейности, които позволяват тя да бъде разбрана напълно, тоест да се проследи конкретно за какво отиват парите. Пълната разбивка може да видите в детайлите данни по дейности публикувани от ИПИ за периода 2000-2009 година (виж тук). Това е функционална разбивка на държавните харчове в близо 500 реда – всеки ред е конкретна публична дейност. Макар данните да са стари (предстои обновяване), те дават много добра представа за съдържанието на самите функции, които се виждат в Разходната бележка.
Тук е достатъчно да засегнем само най-спорните редове от бележката, които предизвикват дискусии – това са редовете „Благоустройство и околна среда“ и „Транспорт и съобщения, селско стопанство“. Имената в случая са опростени от ИПИ. Пълното име на първия от споменатите редове е „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда“. Преведени на нормален език тук са разходите за водоснабдяване и канализация, изграждане, поддържане и ремонт на уличната мрежа, осветление на улици и площади, чистота и озеленяване, управление на отпадъци и т.н. Видно е, че голяма част от тези разходи минават през бюджетите на общините, но това пак са публични разходи.
Пълното име на втория дискусионен ред е „Икономически дейности и услуги“, който в този си вид не говори абсолютно нищо за вида разходи. Тук големите разходи са за всичко свързано със селското стопанство, транспорта (автомобилен, железопътен, въздушен и т.н.), пощи и далекосъобщения и т.н. Факт е, че разходите в тази функция са най-трудни за проследяване през дейностите, дори и да има детайлни данни. Във въпросните две функции са концентрирани и голяма част от европейските средства.
Представена от ИПИ бележка се опитва да представи въпросните функции в един разбираем вид с наименования, които водят директно към типа разходи. По-детайлна разбивка за следващата година не можем да дадем, защото такава не се представя пред обществото. Детайлните данни в проектобюджета на правителството традиционно следват другата структура – разходи за заплати, издръжка и капиталови по ведомства и програми. Тази разбивка също е важна, но без подробна функционална разбивка е трудно да се говори смислено за приоритетите на държавните разходи.
Общата разбивка, разбира се, не адресира и въпроса как се харчат тези пари – дали постигат цели или просто се прахосват. Неефективното харчене неизбежно води до покачване на сумите в Разходната бележка. Прахосването води и до нарастване на дълговете и съответно на сумата в края на бележката, която показва държавния дълг, условно, на раменете на всеки гражданин. Дебатът за реформите е по същество дебат за смислеността на всеки един лев в Разходната бележка, какво и за намаляването на последното число в бележката, това на дълговете.
