18-11-2016

Разходите и проблемите се увеличават в държавното здравеопазване

Като продължение на поредицата от статии за изпълнението на консолидирания бюджет в периода 2008-2015 г., която ИПИ публикува от средата на октомври, тази седмица фокусът е върху разходите за здравеопазване. Тази група разходи е пословична с това, че почти всяка година се увеличава и въпреки това средствата никога не достигат, а качеството на здравните услуги се влошава.

Графика: Отношение на разходите за здравеопазване към консолидираните публични разходи и към БВП

Източник: МФ, собствени изчисления

През разглеждания период разходите за здравеопазване в България се увеличават с 2/3 и през 2015 г. са с близо 1,6 млрд. лв. над нивото си от 2007 г. Свиване на разходите на годишна база се наблюдава единствено през 2009 г. и 2015 г. През 2009 г. това се дължи на настъпилата икономическа криза в страната и твърде оптимистичния държавен бюджет, който е ревизиран от новото правителство в посока по-ниски разходи. Реално редица бюджетни разходи, включително и тези за здравеопазване, са отложени от 2009 г. за следващата година. Така през 2010 г. разходите за здравеопазване скачат с близо 14% или над 365 млн. лв. на фона на най-високия консолидиран бюджетен дефицит като процент от БВП – близо 3,8% на касова основа или 2,8 млрд. лв.

През 2011 г. също се наблюдава рязък скок в разходите за здравеопазване – 8% или близо 247 млн. лв. на фона на продължаващ консолидиран бюджетен дефицит в размер на 1,8% от БВП или близо 1,5 млрд. лв. В голяма степен обяснението за това се крие в национализирането на резерва на Националната здравноосигурителна каса в края на 2010 г. Този резерв съществува още от 2001 г., но нараства сериозно през 2009 и 2010 г. след увеличение на здравноосигурителната вноска от 6% на 8% при условие, че допълнителните приходи се спестяват и в бъдещ период бъдат използвани за финансиране на частно здравно осигуряване. Така през 2009 г. НЗОК приключва с излишък от близо 434 млн. лв., а през 2010 г. – с около 459 млн. лв.

В края на 2010 г. касата прехвърля своя резерв в размер на над 1,4 млрд. лв. под условие, че през следващите години бюджетът на касата ще бъде разчетен с нулево салдо, т.е. прекратяване на политиката за трупане на излишъци. На фона на излишъците от предходните години от над 400 млн. лв. това означава разходите за здравеопазване да се увеличат със същия размер, при равни други условия. Увеличението обаче е по-ниско и то се дължи на няколко особености:

НЗОК е задължена да прехвърли на Министерството на здравеопазването (МЗ) 340 млн. лв., за да финансира осигурявани от министерството дейности;
Въпреки допълнителния приход, бюджетът на МЗ се увеличава само със 123 млн. лв. заради спад на субсидията от държавния бюджет с 227 млн. лв.;
По-ниски разходи за здравеопазване на Министерството на отбраната – 42 млн. лв.;
По-ниски разходи на общинско ниво – 80 млн. лв.

След слабо увеличение на разходите за здравеопазване през 2012 г. следва политическа криза през 2013 и 2014 г., а заедно с нея – бюджетни актуализации. Разходите на НЗОК се увеличават с 235 млн. лв. през 2013 г., благодарение на по-високи от очакваните приходи в касата и актуализация на разходите, включително дефицит от 8 млн. лв. Най-голямо годишно увеличение на разходите се наблюдава при лекарствените продукти – 69 млн. лв., болничната помощ – 100 млн. лв. и медицинските изделия – близо 77 млн. лв.

През 2014 г. увеличението на разходите за здравеопазване е в размер на 445 млн. лв. и почти изцяло се дължи на по-високите разходи на НЗОК – 418 млн. лв. Това е резултат от актуализацията на бюджета на касата през юли и през ноември. С първата актуализация се отпуска трансфер от държавния бюджет в размер на малко над 225 млн. лв., а втората актуализация предвижда приключване на годината с дефицит, който възлиза на близо 69 млн. лв. С две думи в условия на политическа нестабилност, разходите за здравеопазване, по-конкретно на НЗОК, лесно се увеличават без обективни причини за това и категорично без подобряване на качеството на услугата.

Второто годишно намаление на разходите в периода 2008-2015 г. се наблюдава именно през последната година и възлиза на около 41 млн. лв. Това е резултат основно от свиване на разходите за лекарствени продукти – 31 млн. лв., болнична помощ – 81 млн. лв. и медицински изделия – 21 млн. лв. Свиването на разходите за лекарства се дължи на въведеното през годината задължение за отстъпка в размер на 10% от цената на финансираните от НЗОК лекарства без аналог и под патентна защита. В рамките на годината това води до спестяване на около 45 млн. лв. от разходите на касата, но създава дефицит при тези лекарства. По същия начин – чисто административно, намаляват и останалите разходи, което се вижда от растящия размер на неразплатените задължения на НЗОК, увеличаващи се с над 40%.

От прегледа на разходите за здравеопазване се наблюдава крещяща липса на последователна политика в сектора и преобладаващо ръчно управление. По време на икономическата криза разходите в сектора „намаляват” чисто административно и са отложени за следващата година. Следват редица увеличения през следващите години, особено в периода на политическа нестабилност през 2013-2014 г., които, вместо да са част от цялостна реформа за повишаване на качеството на здравните услуги, по-скоро са с популистки характер, личащ от честите актуализации на бюджета. За съжаление през 2015 г., когато икономическата активност се развива по-добре от първоначалните очаквания и при наличие на известна политическа стабилност, административните намеси в сектора продължават. Разходите намаляват в сравнение с предходната година, но това е почти изцяло за сметка на ръст при неразплатените задължения на НЗОК и води до дефицит на лекарствени продукти на местния пазар. След оставката на кабинета може да се очаква сходно развитие – още по-високи разходи, липса на подобрение на услугата и трупане на нови неразплатени задължения.

Графика: Разходи за здравеопазване (млрд. лв.); дял на разходите за болнична медицинска помощ и лекарствени продукти от общите разходи в сектора (%)