Ран: “Уилям Нисканен – мъдър и принципен”*
Ако бяхме послушали неговите препоръки, САЩ и останалата част от света можеше да не се намират в настоящата бъркотия. На 26 октомври 2011 светът загуби един от своите най-мъдри, компетентни и принципни икономисти – Уилям Нисканен. Бил следва в Харвард и защитава докторантура в Чикагския университет, където учи при Милтън Фридман. След това преподава в няколко водещи университета и работи като високопоставен служител в „Офиса за управление и бюджет” към президентската администрация (Office of Management and Budget”) и в Министерството на отбраната. Заема длъжността старши икономист във Ford Motor Co., член е, а в последствие и ръководител, на Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън. След това, повече от две десетилетия е председател на Института Катон.
Тези от нас, които имаха късмета да го познават и да работят с него през годините, винаги са знаели, че си е вършил съвестно работата и това, което ни е казвал, е това, в което наистина е вярвал. Неговата отличителна черта – упоритостта да не приспособява възгледите си според политическите очаквания, доведе до неговото уволнение от Форд. От време на време, в Белия дом по времето на Рейгън, той ”сгазваше лука”, като казваше неща, които са се оказвали истина, но оставяше медиите да атакуват администрацията за това, че не е достатъчно чувствителна.
Днес светът е в дългова криза, икономически неграмотните напират за увеличения на данъците на богатите, в Еврозоната е пълна бъркотия, а грозните политики на търговски протекционизъм отново се надигат. Преди десетилетия г-н Нисканен се е сблъсквал с всички тези проблеми и е предложил решения, с които настоящата каша можеше да бъде избегната, ако бяха следвани. Бил беше много старателен учен, със силно изразени аналитични умения и неговите възгледи винаги са били плод на доказателствата, които са го довели до тях.
Доказателствата например накараха Г-н Нисканен да вярва като Милтън Фридман, че оптималното ниво на правителствени разходи като процент от БВП трябва да е около 10%. Но той пише: „Това не предполага, че няма никаква полза от правителствените харчове над това оптимално ниво, а само че нетните разходи за икономиката от тази политика, са много по-високи от преките разходи, дадени за тези програми.” След внимателен преглед на данните за правителствените харчове и данъци в САЩ, той заключил, че пределните разходи за всеки допълнителен долар данъчни приходи варират от $2,75 и $4,50. Той пише: „Да се чуди човек, има ли изобщо правителствени програми, за които пределната стойност да е толкова висока.” Ще обясня по-просто това, което той е казал – БВП намалява с около три-четири долара за всеки долар, изразходван за правителствени разходи или увеличаване на данъците. Разбира се за г-н Нисканен не беше изненада, че програмите, „стимулиращи” икономиката на Обама, не проработиха и само направиха нещата по-лоши.
В продължение на четири десетилетия Бил Нисканен се бори за промяна в конституцията, която да ограничава правителствените разходи и увеличението на данъците. През януари 1995 г. само в 125 думи той представи пред Бюджетната комисия на Долната камара, своето предложение за промяна в конституцията “в съответствие с нейния отчетлив и величествен език”. Ето я и поправката. След като го прочетете, се запитайте колко по-добре можеше да бъде нацията днес, ако политиците бяха приели неговото предложение:
„Първи раздел. Конгресът не може да увеличава лимита на държавния дълг на САЩ без одобрението на 3/5 от членовете на всяка камара.”
„Втори раздел. Конгресът не може да увеличава размера и/или основата на настоящите данъци, както и да налага нови такива, без одобрението на 3/5 от членовете на всяка камара.”
„Трети раздел. Щатските и местни управи трябва да бъдат компенсирани за необходимите допълнителни разходи, породени от всяко ново задължение, вменено им от федералната власт. При отсъствие на такава компенсация, щатските и местни управи не са длъжни да изпълняват тези задължения.”
„Четвърти раздел. Разделите от първи до трети трябва да се прекратяват във всяка данъчна година, през която е в сила обявяването на война.”
Този прост, но елегантен, начин за поправка на конституцията е почти всеобхватен.
Бил Нисканен беше силен поддръжник на свободната търговия и свободното движение на капитали и това беше от съществено значение за днешния подем на Китай. Той видя и фаталните пропуски на ЕС. През 2008 г. той писа: „Основния проблем, характерен за Европейския свободен пазар, е трудността за правителствата да се присъединят към този пазар, без да поемат част от разходите за всички дейности на съюза. Ако бях служител в някое европейско правителство, един от приоритетите ми щеше да бъде отпадането на изискването за членство в Европейския съюз като критерий за участие в единния европейски свободен пазар.
Тези, които желаят повече свобода и икономически по-ефективно правителство, не могат да направят нищо по-добро от това да подкрепят поправката в конституцията, предложена от Нисканен. Те също така трябва да настояват да се прави предварителен анализ разходи-ползи, включително и отчитането на нетната загуба за обществото от порядъка на $2,75-4,50вследствие на всеки долар, даден за харчове и данъци. С тези две промени биха се решили нашите фискални проблеми.
Някои личности имат по-голямо влияние след края на своя житейски път. Не бих се изненадал, ако Бил Нисканен се превърне в един от тях.
* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 24 октомври, 2011 година. Оригиналният текст е достъпен на тук . Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Даниел Георгиев – стажант в ИПИ.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ. Уилям Нисканен беше член на Консултативния съвет на ИПИ.
