Ран: Правителството облага въображаеми доходи*

Данъчните служби отдавна са институция извън закона

Повечето от настоящите проблеми на Америка произтичат директно от неспазване на Конституцията от страна на нашите избрани представители. Много от идеите, които активистите на Чаеното парти искат да видят реализирани, без винаги да уточняват конкретно, са свързани с връщане към принципите и процедурите, заложени в Конституцията. Много от политическите кандидати говорят надълго и нашироко за извънмерно харчене, дефицити, данъчно облагане, регулации и т.н., но се затрудняват да кажат зад какво всъщност стоят те и какво ще постигнат чрез работата си, ако бъдат избрани.

За да се премахне този проблем, кандидатите трябва, ако бъдат избрани, да имат ‘договор с Конституцията’, нещо като ‘договора с Америка’, който Нют Джингридж и Дик Арми направиха за Републиканците през 1994 г.

Конгресът харчи стотици милиарди долари за програми и агенции, които не са овластени от Конституцията. Конституцията е ясна относно нещата, за които правителството може или не може да харчи пари. Например, изрично е казано, че Конгресът може да финансира ‘гражданска войска’, армия, военноморски сили, пощенски станции и пътища, но никъде няма клауза за масивни трансферни плащания (бележка: отделните щати могат да имат такова право според Десетата поправка към Конституцията).

За да се справи отчасти с този проблем, Джон Шадег, републиканец от Аризона, предлага Закон с изброени правомощия, който ‘задължава всички закони, които влизат в Конгреса, да включват пояснение с конкретната конституционна власт, с която се създава законът’. Повечето хора веднага разбират какво означава това и по-далновидните граждани ще го подкрепят. Това предложение трябва да бъде част от ‘договора с Конституцията’ на всеки кандидат.  

Шестнадесетата поправка дава на Конгреса право да ‘облага дохода’. Оказва се, че това е много лоша идея, но все пак това е националният закон. Данъчните служби обаче разтягат дефиницията за ‘доход’ така, че тя включва и ‘въображаем доход’. Например, данъчните таксуват частта от капиталовите печалби, която е в резултат на инфлацията (която всъщност се причинява от правителството). Когато стоки и услуги повишават цената си единствено като резултат от инфлацията, покупателната способност не се увеличава и в този смисъл, не се наблюдава увеличен ‘доход’ – в общото и в икономическото значение на думата.

И в корпоративния данъчен кодекс има постановления, в резултат на които също се облага въображаем доход (неадекватни амортизационни отчисления и др.) Новият закон за здравеопазване ще облага – както хората ще разберат следващата година – здравната застраховка, която те нито притежават, нито контролират или може би не искат, с твърдението, че това е доход. Облагането на въображаем доход е нищо повече от измама и ако частно лице се опита да направи подобно нещо, той или тя вероятно ще бъде пратен(а) в затвора съвсем основателно. Имайки предвид, че няма клауза в Конституцията, която позволява на правителството да облага въображаем доход, кандидатите биха били честни пред избирателите си, ако обещаят, че няма да гласуват за никакъв законопроект, който би позволил това.

Данъчната служба също се простира отвъд Конституцията, като кара хората да се инкриминират и да доказват невинността си вместо самата служба да докаже, че някой е виновен, и освен това провежда неоснователни претърсвания и изземвания. Често съдии отказват да отсъждат такива случаи на неконституционно поведение, може би защото има конфликт на интереси, тъй като те са зависими от Конгреса за заплатите си и от данъчните служби, които да съберат данъците за тях.

Конституцията е създадена с цел да предпазва хората от държавата. Томас Джеферсън е написал: „Когато правителствата се страхуват от хората, има свобода. Когато хората се страхуват от правителството, има тирания”. След 230 години работа на Конгреса, натрупването на закон след закон и произвеждането на хиляди нови регулации от агенциите всяка година, всички американци са подчинени на закони и регулации, които е невъзможно да познават или разбират. Много от тези закони и регулации противоречат на естествената логика и, като резултат, американците все повече се страхуват от правителството си. Отговорът е да се задължи всеки нов закон или регулация да действа определен период от време, примерно 20 години, но да бъде предмет на подновяване само след изрично гласуване от Конгреса. Всички съществуващи закони и регулации трябва също да имат ‘срок на изтичане’ след разумен брой години, отново след изрично подновяване от Конгреса.

Такова условие ще спре безкрайното натрупване на закони и регулации, които отнемат свободите на хората и отново ще направи Конституцията пазител на свободите на гражданите, а не инструмент на държавно подтисничество.

И накрая, според Първата поправка, хората имат право ‘да се оплачат на правителството или да потърсят помощ от него’. В съвременния свят това може да означава изпращането на и-мейл до избрания представител – но много от членовете на Конгреса отказват да разкрият електронните си пощи или дори тези на служителите им. Кандидат, който обещае да изпълни конституционния си мандат като публикува електронната си поща, ще има повече точки от онзи, който откаже да го направи.  

Повечето американци уважават Конституцията си и са по-склонни да гласуват за кандидат, който сериозно обещае да изпълнява изискванията й, отколкото за такъв, който отказва да го направи.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ във вторник, 06 юли 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.