Ран: Компенсираме за златния четвърт век. 25-годишният период от 1983 до 2007 г. е най-проспериращият в историята*
Добри новини – има сравнително безболезнен изход от държавните харчове и дефицитната бъркотия, в която ни вкараха Конгреса и администрацията. Също така, явният колапс на катастрофалните проектозакони за здравеопазването и търговията с емисии може да дадат достатъчно въздух, за да си върнем икономическото благоразумие. В предните ми два коментара описах нещастията***, които ще ни се струпат, ако харчовете и дефицитите не бъдат значително ограничени. Този представя накратко политически възможен начин за насочване на икономическия ни кораб.
В деветте периода от четвърт век откакто е основана американската република през 1789 г., този с най-висок икономически растеж и създаване на работни места, е периода от 1983 до 2007 г. Особено забележително – имало е само четири тримесечия (от общо 100) с отрицателен икономически растеж през целия интервал. Този период от време се характеризираше с намаляване на държавните разходи от 23,5% от БВП до 20% (най-ниската точка е 18,4% през 2000 г.) и намаляване на данъците. Въпреки намаляването на данъците, данъчните приходи между 1983 и 2007 г. се увеличаваха едновременно както в абсолютна стойност, така и като процент от БВП, заради подобрените стимули за работа и инвестиране. В резултат на това дефицитът падна от 6% от БВП през 1983 г. до едва 1,2% през 2007 г.
Дълги години (преди 1983 г.) Федералният резерв косвено следваше правилото на Тейлър при насочването на паричната политика, което даде на САЩ едновременно намаляващо и сравнително стабилно ниво на инфлация. (Правилото на Тейлър е формула, която дава информация на централните банкери дали те печатат твърде малко или твърде много пари.)
По време на златния четвърт век и президентството, и Конгресът смениха партиите си няколко пъти. Следователно, трябва да е политически възможно да се върнем към политиките, които ни донесоха златния четвърт век. Повечето хора разбират, че ако държавата расте по-бързо отколкото икономиката (както е през последните две години), неизбежно ще настъпи катастрофа, но ако икономиката и частният сектор растат по-бързо от държавата, както беше между 1983 и 2007 г., почти всички ще бъдат много по-добре.
Първо, растежът на държавното харчене трябва да бъде замразено. Това не е невъзможно. Президентът Джордж Х. У. Буш през 1988 г. се кандидатира с платформа за „гъвкаво замразяване" в харченето и „без нови данъци" и спечели с голяма преднина. Провалът му да приложи политиките, за които беше избран, беше частично отговорен за меката рецесия от 1991 г. и последвалата му изборна загуба. След избирането на републикански Конгрес през 1994 г. по време на администрацията на Клинтън, ръстът на държавно харчене падна рязко като процент от БВП. Избирането на сенатор Скот Браун и движението на чаените партита са показатели за това, че американският народ разбира повече от своите лидери, че ръстът на харчене трябва да спре.
Очаква се президентът Обама да обяви частично гъвкаво замразяване на държавното харчене в обръщението му към нацията в сряда. За да има смисъл, е важно замразяването да покрие цялото дискреционно харчене и да бъде приложено върху нивото на харчене преди „пакета за стимулиране". Ако замразяването бъде приложено върху нивата след пакета, това би било един фарс и би довело до това харченето да е много по-голям процент от БВП. Помнете, че пакетът за стимулиране беше замислен като еднократно събитие, а не като ново установено ниво за харчене. Гъвкаво замразяване означава, че някои отдели и функции ще бъдат оставени да се разраснат (след корекцията за инфлация), ако други бъдат намалени. Харченето за отбрана трябва да бъде включено в гъвкавото замразяване. Ако трябва да харчим повече за отбрана, трябва други, по-маловажни и/или безполезни програми да бъдат намалени в същия размер.
Т. нар. задължителни купонни програми, особено Медикеър и Медикейд, са големите проблеми, защото политическата класа все още трябва да обясни, че не всеки може да получи всичкото здравеопазване, което той или тя иска. Здравеопазването трябва да бъде ограничено по цена, с чакане за ред (както се случва в Канада и Великобритания), или за какви състояния се извършва лечението (както се случва в повечето държави). Други решения няма. Вероятно е необходима двупартийна комисия отговорна да прави препоръки как да се ограничи харченето по Медикеър и Медикейд без да се увеличават данъците. Независими организации, които изработват политики, като Института Катон и Националният център за анализ на политиките, са разработили икономически разумни и политически практични предложения на тези проблеми, които могат да бъдат открити на интернет страниците им.
Данните показват, че повечето харчове не са растяли като процент от БВП по време на златния четвърт век, и въпреки лошите гадатели, по улиците на Америка нямаше милиони гладуващи и болни хора.
Конгресът и администрацията също трябва да обърнат курса на търговията и да спрат и премахнат протекционистките закони. По време на златния четвърт век движението беше към все по-свободна търговия и по-малко протекционизъм, въпреки няколко временни, глупави ограничителни мерки.
Както отбелязах, златният четвърт век беше характеризиран от дългосрочна тенденция към намаляване на данъците. Сегашният Конгрес и администрация гласуват данъчни увеличения и предлагат много повече, което ще предизвика още повече икономическа мизерия. Много данъци, особено върху капитала, като данък дивидент и корпоративният данък са много над нивата, които максимизират данъчните приходи и благосъстоянието и те трябва да бъдат намалени, а не увеличени.
Накрая, Америка трябва да се завърне към предсказуема и разумна монетарна политика. Едно добро начало би било да бъде сменен сегашния председател на Федералния резерв Бен Бърнанке с Джон Тейлър (икономистът и бивш член на Федералния резерв, който създаде правилото на Тейлър преди около две десетилетия). Би било чудесен сигнал към пазарите, че икономическата зрялост се е завърнала.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 27 януари 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.
